Д-р Веселин Милков е специалист по вътрешни болести и бъбречни заболявания. Семеен лекар с богат опит у нас и в чужбина. Извършва прегледи и системно наблюдение на хора с хронични оплаквания. Д-р Милков е работил в ЮАР-Йоханесбург, като консултант нефролог в различни учебни болници. Бил е завеждащ на Център по хемодиализа в Барагуанат-болница – най-голямата в Южното полукълбо според Книгата на Гинес. 

Специализира китайска медицина, като през 1999 г. получава степен доктор по китайска медицина. Работил е като семеен лекар и в Дъблин, както и спешна и семейна медицина в Международната медицинска компания в Близкия изток. От 3 години д-р Веселин Милков вече е в България.

В какво се изразява профилактиката на хроничната бъбречна недостатъчност? Защо е важно ранното откриване и контролиране на хипертонията? Какво не достига в общуването между лекар и пациент? Защо е полезно конвенционалната и комплементарната медицина да работят заедно? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Веселин Милков.

-Д-р Милков, може ли да се каже, че китайската класическа медицина, допълва конвенционалната медицина?

– Ако имате предвид как работят заедно западната и   комплементарната медицина, аз мисля, че в крайна сметка целта е една – пациентът да бъде излекуван и да му бъде помогнато. А дали ще се използват методите на конвенционалната медицина или на т.нар. комплементарна медицина, е въпрос на избор и на  желание и на лекаря, и на пациента. Много отдавна е известно и не малко хора практикуват именно този подход – конвенционалната и комплементарна медицина в полза на пациента. Както казах, въпрос на избор. Има твърде много състояния, посочени и в сайта на Световната здравна организация, за които се препоръчва прилагането например на китайска медицина, или на комплементарна медицина.

Състояния, като лека депресия, тревожност, слабо главоболие, менструален синдром, умерена хипертония са по-скоро функционални, за които Световната здравна организация официално препоръчва на лекарите преди да започнат да предписват лекарства, да опитат някои други методи на комплементарно лечение.

Така че, както виждате, вече е световна тенденция пациентите да се обгрижват по всички възможни посоки. Искам обаче да отбележа, че е много важно да не се залита в едната или другата посока. Според мен е много важно също така пациентът да бъде лекуван от лекар, който има поглед и върху западната, и върху източната медицина. За да се получат добри резултати.

– В тази връзка, да ви попитам за биоенергетичната медицина. Много специалисти отричат и нея.

– Биоенергетичната медицина фактически съществува и се прилага отдавна. Много пациенти, а може би и лекари-колеги не са осъзнавали, че са използвали някакви варианти на биоенергетичната медицина. В крайна сметка, нашето тяло е система, която се движи от енергия. И колкото и да е слаба тази енергия, по принцип би могла да се улови с реални средства, вследствие на което да бъде поставена една или друга диагноза. Например, правенето на кардиограма всъщност е отчитане на електрическата дейност на сърцето

Това е един тип биоенергетична медицина. Както и изследването на мозъка с т.нар. енцефалография при болни с епилепсия. Поставените на главата електроди отчитат едни много слаби, но съществени импулси, които дават информация на лекаря за това как функционира нашият мозък.

Дори и т.нар. детектор на лъжата също е един тип биоенергетична медицина. Абсолютно всичко се свежда до енергията: енергията, която нашето тяло излъчва и тази, която получава от околната среда, както и балансът на тази енергия в нашето тяло, което означава баланс на проблемите.

Знам, че мои колеги са скептични към тези методи, считат ги за шарлатания, едва ли не. Но те си имат своето доказано място, защото биорезонансната технология или пък апаратът на д-р Райф се използват през последните 50 години и то с добър успех. Аз затова винаги подчертавам: не е задължително да се използва само един-единствен метод. Всичко зависи много от състоянието на пациента и от неговото желание да бъде лекуван по един или по друг начин. Искам да кажа, че преди малко попаднах на информация в един сайт, че в момента в Швеция джипитата имат най-дълго време за консултация с пациента – 22 минути и половина.

– Което е много важно, нали?

– Което е много важно, разбира се. И може би от тук трябва да започнем: че доверието между лекар и пациент се изгражда с време, да. Но се изгражда също и във връзка с начина, по който пациентът и лекарят общуват помежду си. Проблемът е, че в момента медицината в България е поставена в малко по-сложно положение и фактически финансовите резултати са пред пациента. И за съжаление, колегите базират отношението си към пациента на това какви пари могат да получат от евентуалното му лечение.

Вижте, аз от 3 години и повече съм тук и се опитвам да коментирам с мои колеги-джипита. От една страна, ги критикувам, защото виждам, че начинът, по който се отнасят към пациентите, не е много честен и точен. От друга страна, те имат своите основания, като казват: системата ни е принудила и предизвикала да работим по този начин.

Имаме 10-12 минути за пациент, какво да направим за толкова кратко време.

Но все пак е въпрос на вътрешно усещане и желание да се помага на хората. Всички знаем, че медицината е призвание. Ако някой се е насочил към медицината, за да прави пари, по-добре да се захване с някакъв бизнес. Не казвам, че не може и не трябва да се печели, има частни клиники, добри специалисти, които са добре заплатени. Но всичко е въпрос на морал. Ако трябва да бъда откровен обаче и отношението на пациентите към лекарите в България не е добро, да не кажа – лошо. Защото има негативизъм, може би подхранван и от медиите, които сякаш търсят само най-лошите, най-негативните неща. Те, безспорно съществуват. Но е факт, че сега лекарската професия е принизена на много ниско ниво и в същото време е натоварена с големи изисквания, често необосновани.

Проблемът е целокупен: в първичната помощ, в “Бърза помощ”. Проблем е, когато колегите от “Бърза помощ” са викани за температура 37,5 градуса или главоболие, когато през това време могат да отидат да помогнат на човек с инфаркт. Въпросът е много-много сложен и едва ли може да бъде обхванат в рамките на едно интервю. Но, за съжаление, в днешно време липсва уважение към лекаря, към учителя…

– Д-р Милков, все още са малко хората като вас, които виждат проблемите комплексно, но да ви помоля да поговорим за същинската профилактика на бъбречната недостатъчност. В какво се изразява тя? В последните години заболяванията на бъбреците станаха много масови…

– Много сериозен въпрос. Профилактиката на бъбречните заболявания всъщност е профилактика на болестите, които водят до нея. Значими в това отношение за България са хипертонията и диабетът, както и възпалителните процеси и заболявания на отделителната система, като пиелонефрит и т.н. Но водещи си остават диабетът и хипертонията. Ако те не се контролират качествено от самото начало, ако не се лекува пациентът под стриктния контрол на общопрактикуващите лекари, лека-полека бъбреците започват да се сбръчкват

Загубват своята функция и постепенно болният навлиза в хронична бъбречна недостатъчност, която предполага и методи за очистване на кръвта, т.нар. извънтелесни методи.

– А смятате ли, че хората провеждат правилната профилактика на хипертонията? 

– Много добър въпрос. Най-правилната профилактика е хипертонията да бъде диагностицирана навреме. И това, което виждам като тенденция, особено в България, е, че общопрактикуващите лекари трябва да обърнат повече внимание на ранната диагностика. А и пациентът да има желанието, защото не знам как да бъде задължен да отиде един път годишно при своя общопрактикуващ лекар за пълен контролен преглед. Включително и изследвания на основни кръвни показатели – за мастната обмяна, за нивото на захарта, урината, кардиограма. Въобще, обстоен преглед, за да може и ранното отклонение при човек, който вече има хипертонична болест първа или втора степен, да може да бъде контролирано. Защото в ранните стадии лечението на хипертонията е относително лесно.

По-скоро един диетичен режим, контрол на теглото, ограничаване на всички вредни фактори, които всички ние знаем и милион пъти сме ги повтаряли – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, изключително много стрес и т.н.

Защото ако оставим една хипертония нелекувана или лекувана половинчато с шепа лекарства, които, първо, са доста скъпи и второ – имат много странични ефекти, в крайна сметка настъпва увреждане не само на бъбреците. Увреждат се кръвоносните съдове на очите, на ретината. Цялото тяло започва да страда. И е въпрос на време да се стигне до по-сериозните състояния и усложнения.

Освен всичко друго, често хипертонията няма симптоми. Ненапразно според старата терминология “хипертонията е тихият убиец”. Дори и една тежка хипертония с показатели от типа 200/120 невинаги се проявява с главоболие, виене на свят и т.н. Особено, ако състоянието е хронично, болният постепенно привиква към някои алармиращи симптоми и не им обръща внимание. Осъзнава ги едва тогава, когато получи инсулт или инфаркт. Затова, хипертонията трябва да бъде “хваната” навреме  – максимално бързо, максимално рано и да се проведе активно лечение. Първоначално, лекуване на проблемите, които водят до хипертония, след това вече и с медикаменти.

Самолечението е много опасно

Пикочните инфекции, като цистит например, са много по-често срещани при жените, особено във възрастта над 50 години. И причините за това са комплексни: може да е заради непълно изпразване на мехура, може да има някакъв пролапс на половите органи (матката или влагалището); може да е заради хроничен запек. Много често след инсулт или при паркинсонизъм възрастните жени имат проблеми с изпразването на пикочния мехур. Също така, намалена резистентност към инфекции, защото бактерията, която се намира в пикочните пътища и влагалището (лактобацилус), намалява. 

Това, което предразполага такива жени, както и по-млади, към инфекции, е късата уретра. “Тук непременно искам да изтъкна и да подчертая колко зле се отразява намаленото пиене на течности, по-точно на вода. Минимумът, който трябва да изпиваме ежедневно, са 8 чаши вода, особено лятно време, когато дишаме по-учестено, когато се изпотяваме. Това е литър и половина-два. Нека припомним и т.нар. атрофичен вагинит. Знаете, че в менопаузата намаляват женските полови хормони, естрогените, което води до симптоми, имитиращи в голяма степен един остър цистит. И колегите, необосновано в такива случаи, веднага предписват антибиотик. 

Освен това самолечението в България за съжаление е на много високо ниво. А причината е не само Гугъл и интернет, където има предостатъчно информация. Причината до голяма степен е и в организацията като цяло. Въпреки че фармацевтите нямат право да дават лекарства без рецепти, реално погледнато в България човек може да си купи каквото иска от аптеката, както на пазара, без никакъв контрол. Аз може би съм споменавал, че в Ирландия като лекар, когото познаваха там, където работех, не можех да си купя аспирин, без да си напиша рецепта. А повярвайте, самолечението е нещо, което е изключително опасно, рисково, води до резистентност, особено при лечение на пикочните пътища. Въобще, едно некачествено лечение води да рецидиви и оттам-нататък до други проблеми“, уточни лекарят.

Той допълни, че при инфекции на пикочните пътища е много важно пиенето на течности. Това е най-важното, прием на максимални количества течности, на здравословна храна, повече зеленчуци и плодове и т.н. 

За болните, които имат наченки на начална бъбречна недостатъчност, трябва да ограничават приема на белтъци, т.е., на месо. Могат да примат по малко пилешко и риба. Различно е ограничаването на белтъци според степента на увреждане на бъбреците. Те трябва наблегнат повече на плодове и зеленчуци, и да избягват храни, които са богати на калий, като ядки и т.н. Тъй като калият се покачва при хронични бъбречни проблеми.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/