Рубрика: Новини
По повод Световния ден за борба с артериалната хипертония, Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ организира кампания за безплатни кардиологични прегледи, които ще се проведат на 14 и 15 май 2026 г. Инициативата има за цел ранната диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания, съобщават от лечебното заведение.
Консултациите ще се осъществяват в кабинет № 206, в часовия диапазон от 12:30 до 17:00 часа. За достъп до специалистите се изисква предварително записване на телефон 02 9432 332, което може да бъде направено до 14:00 часа. В рамките на прегледа ще бъде извършено прецизно измерване на артериалното налягане и комплексна оценка на индивидуалния сърдечно-съдов риск. При клинична необходимост на пациентите ще бъдат назначавани допълнителни диагностични изследвания.
Фокусът на тазгодишната инициатива е насочен към две сериозни клинични състояния – резистентната хипертония (трудно поддаваща се на медикаментозен контрол) и скритата, или т.нар. маскирана хипертония (при която стойностите са нормални в лекарския кабинет, но се отчитат високи нива в домашни условия). В допълнение, специалистите ще консултират пациенти с новодиагностицирана или неконтролирана хипертония, както и лица с изразени рискови фактори за развитие на заболяването, като тютюнопушене, заседнал начин на живот, затлъстяване и хипергликемия.
Статистиката показва, че при близо 20% от пациентите с артериална хипертония се наблюдава резистентност към лечението. Това състояние може да протече напълно асимптомно в продължение на дълъг период от време, но крие висок риск от развитие на остри инциденти като миокарден инфаркт или мозъчен инсулт, както и от тежки увреждания на зрението и бъбреците. От съществено значение е диференцирането ѝ от псевдорезистентната хипертония, която може да бъде следствие от несъвместими медикаменти или феномена на „бялата престилка“. Точната диагноза изисква експертната оценка на опитен кардиолог.
Скритото повишаване на артериалното налягане, при което стойностите в лекарския кабинет са нормални, но в ежедневието системно надвишават 140/90 mmHg, е особено коварно състояние поради високия риск да остане недиагностицирано. То обхваща между 10% и 15% от на пръв поглед здравите индивиди на средна възраст и често се асоциира с генетична предразположеност и вредни навици като тютюнопушене и повишена консумация на сол и алкохол. Златният стандарт за диагностициране на маскираната хипертония е 24-часовото холтер мониториране, което позволява непрекъснато проследяване на сърдечната дейност.
