Рубрика: Новини

„През последната седмица данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) отчитат 147 случая на грип на 10 000 души население, спрямо 149 на 10 000 за предходния период. Намираме се в етап на плато, което бележи пика на вълната, и прогнозите са за бавно и постепенно намаляване на новите случаи.“ Това коментира пред Bulgaria ON AIR бившият директор на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.

Епидемиологът поясни, че за разлика от Западна Европа, където епидемията започна по-рано и доведе до претоварване на болничните заведения, в България процесът се развива с по-късно начало и по-умерени темпове. „У нас не се стигна до криза в болниците или недостиг пред лекарските кабинети и аптеките. Очакванията са за плавен спад през следващите седмици, без резки промени“, допълни той, опровергавайки мрачните прогнози за „супергрип“.

Като основни причини за сравнително спокойното протичане на сезона проф. Кантарджиев изтъкна масовата имунизация сред възрастните и повишената здравна култура на населението. Своевременното прилагане на противогрипни препарати, както за лечение, така и за профилактика при контакт с болни, също е изиграло ключова роля.

Статистиката показва, че вирусът засяга най-тежко възрастовата група от 0 до 14 години. Сериозна е заболеваемостта сред децата в областите Ямбол, Хасково и Плевен. Професорът призова здравните и училищните власти в тези региони да засилят контрола – редовно проветряване на помещенията, спазване на хигиена и строг филтър за недопускане на болни ученици в класните стаи.

Специалистът подчерта високата ефективност на тазгодишните противогрипни ваксини, както при педиатричните пациенти, така и при възрастните хора.

По отношение на вируса Нипа, проф. Кантарджиев припомни, че той е познат още от края на 90-те години и се характеризира с висока смъртност (между 50% и 70%). Той обаче успокои, че патогенът не се среща на територията на страната, а здравните власти осъществяват строг контрол за предотвратяване на вноса му, като системата разполага с ресурс за бърза диагностика.

Относно COVID-19, експертът отбеляза, че вирусът е претърпял мутации, които го правят причинител на по-леко заболяване. Препоръката за ваксинация остава валидна предимно за пациенти с тежки имунни дефицити или хронични заболявания, предразполагащи към усложнения.

Рубрика: Новини

По данни на Националната здравноинформационна система (НЗИС) към 2025 г. регистрираните случаи на злокачествени новообразувания в страната са 302 450. Най-голям дял сред тях заемат злокачествените новообразувания на млечната жлеза – 51 179 случая, съобщиха от Министерството на здравеопазването (МЗ) по повод Световния ден за борба с рака, който се отбелязва днес, 4 февруари.

От здравното ведомство информират, че през настоящата 2026 г. предстои стартирането на първите две национални скринингови кампании за онкологични заболявания, които ще се реализират в рамките на период до 2030 г. Очаква се първите доставки на необходимите консумативи да бъдат налични до два месеца, а същинското изпълнение на програмите да започне през второто тримесечие на годината.

Първата програма е насочена към превенция и ранна диагностика на рак на маточната шийка. Това заболяване заема второ място по честота сред жените на възраст 15–44 години и е на 12-то място сред причините за смъртност от онкологични заболявания.

Скринингът ще включва изследване за инфекция с човешки папилома вирус (HPV). На жените във възрастовата група между 25 и 65 години ще бъде предоставен пакет за самостоятелно пробовземане в домашни условия, независимо от здравноосигурителния им статус, уточняват от МЗ.

Експертите припомнят, че HPV е причинител на близо 5% от всички онкологични заболявания при двата пола в световен мащаб и е основната причина за развитие на рак на маточната шийка. В България, чрез Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от HPV (2025-2030 г.), се осигурява безплатна ваксинация за момичета от 10 до 18 ненавършени години и за момчета от 10 до 14 ненавършени години.

Втората скринингова кампания е фокусирана върху рака на дебелото черво. Това е най-честото злокачествено заболяване на стомашно-чревния тракт и третият най-разпространен вид рак в света. При ранно откриване петгодишната преживяемост достига 90%, докато късната диагностика драстично влошава прогнозата. Скринингът ще се осъществява чрез тест за окултна кръв в изпражненията, като лицата на възраст 45–75 години също ще получат комплект за домашно пробовземане.

От МЗ подчертават, че се предвиждат значителни инвестиции в модернизация на лечебните заведения по Плана за възстановяване и устойчивост. Предстои 14 болници в страната да бъдат оборудвани с високотехнологична апаратура за лъчелечение и диагностика, което ще подобри достъпа до качествена онкологична помощ на национално ниво.

Ракът не е присъда, когато бъде открит навреме. Профилактичните прегледи, скринингът и ранната диагностика са ключови за спасяването на човешки животи, напомнят от министерството и призовават гражданите към отговорно отношение към здравето, информираност и редовни изследвания.

Междувременно Евростат публикува актуални данни за онкологичната заболеваемост в Европейския съюз. През 2023 г. болниците в ЕС са изписали 4,9 милиона пациенти с диагноза рак. Колоректалният рак е бил най-честата диагноза (554 112 случая или 11,2%), следван от рака на белия дроб (506 372 или 10,3%) и рака на гърдата (480 922 или 9,7%).

В 18 страни от ЕС колоректалният рак е водещата диагноза сред хоспитализираните онкоболни. Най-висок процент на изписани пациенти с тази диагноза е отчетен в Хърватия, Латвия и Австрия, докато най-ниски нива се наблюдават в Малта, Люксембург и Ирландия.

Рубрика: Новини

Лекари от Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив постигнаха изключителен медицински успех, спасявайки живота на 30-годишна жена с тежък и рядък случай на ендокардит. Под ръководството на проф. д-р Генчо Начев и д-р Светослав Дарбоклиев, мултидисциплинарен екип приложи иновативни диагностични и лечебни методи, за да се справи с клинично предизвикателство, застрашаващо живота на пациентката.

Жената постъпва в болницата в критично състояние с висока температура и крайна отпадналост. Първоначалните изследвания показват масивни формации в дясната камера на сърцето и тежка инфекция, придружена от срив на имунната система. Благодарение на специализирана трансезофагиална ехокардиография е установено, че инфекцията е локализирана в дясната част на сърцето – изключително нетипична находка, която прави диагностиката сложна и изискваща висока експертиза.

В хода на спешната операция хирурзите откриват първоизточника на проблема – недиагностициран дотогава вроден междукамерен дефект. Години наред този дефект е създавал условия за образуване на инфектирани тромботични маси, които в крайна сметка водят до критичен срив на организма. Оперативната намеса включва щателно почистване на камерата, затваряне на дефекта и подмяна на трикуспидалната клапа с биологична протеза.

Лечебният подход се отличава с използването на цитокинен филтър още преди интервенцията за намаляване на токсичното въздействие върху организма. За проследяване на състоянието лекарите прилагат и PET-скенер – нетрадиционен метод за кардиологията, който позволява точното локализиране на активни възпалителни огнища. Този комплексен подход и успешният резултат ще бъдат представени пред международната медицинска общност на Европейския конгрес по кардио-торакална хирургия в Барселона.

Днес пациентката е в стабилно състояние и се очаква да води пълноценен живот. От УМБАЛ „Свети Георги“ използват случая, за да популяризират инициативата „Слушай сърцето си“, като призовават гражданите към по-голяма отговорност към личното здраве и редовна превенция на сърдечните заболявания.

Рубрика: Новини

След близо 20 години професионален път в Обединеното кралство, д-р Костадин Петков отново се присъедини към екипа на УМБАЛ Бургас. Името му е добре познато на местната общественост – неговата кариера в болницата започва в началото на 90-те години като специализант, а по-късно продължава като лекар със специалност „Обща хирургия“ и допълнителна квалификация по лапароскопска хирургия. В периода 1999–2003 г. той заема поста заместник-директор по медицинската дейност, а от 2008 г. работи в редица лечебни заведения във Великобритания, основно в големите общински болници в Линкълн и Гримзби.

Днес д-р Петков прилага натрупания международен опит в Първо хирургично отделение, където рутинно извършва съвременни лапароскопски интервенции. Тези минимално инвазивни методи са утвърден световен стандарт при отстраняване на апендикс, жлъчен мехур, вземане на биопсии и резекции на червата. Наричани още „безкръвни“ операции, те се отличават с липса на големи разрези и минимална загуба на кръв.

„Тези методи са изключително щадящи за пациента – разрезите са минимални, болката е значително по-малка, а възстановяването е в пъти по-бързо“, споделя д-р Петков. Предимствата на лапароскопията се потвърждават и от случая на 53-годишния строител Иван Енев. Той постъпва в болницата по спешност с остра болка и тежка диагноза – гангренозен перфорирал апендикс и перитонит.

Въпреки сериозното възпаление, благодарение на извършената лапароскопска операция, Иван се възстановява само за няколко часа. Още в деня на интервенцията пациентът е в състояние да се движи самостоятелно. „Чувствах се спокоен и знаех, че съм в добри ръце. Не очаквах възстановяването да е толкова леко и съм благодарен на д-р Петков, че прилага тези модерни методи в УМБАЛ Бургас“, разказва той.

От ръководството на лечебното заведение отбелязват, че завръщането на висококвалифицирани лекари от европейски държави е трайна тенденция през последните години. Специалистите внасят ценни знания и умения, придобити в чужбина, като същевременно участват активно в обучението на новото поколение български медици.

Рубрика: Новини

В навечерието на Световния ден за борба с рака, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклад, който разкрива тревожна тенденция: онкологичните заболявания се превръщат във все по-значим проблем за общественото здраве в Европейския съюз, като засягат все по-млади хора. През 2024 година в 27-те страни членки на ЕС всяка минута петима души са получавали диагноза рак. Това прави общо 2,7 милиона нови случая за годината, което представлява ръст от 30% в сравнение с нивата от 2000 година.

Експертните прогнози сочат, че възходящата тенденция ще се запази, като се очаква допълнително увеличение на случаите с 18% до 2040 г. спрямо 2022 г. Особено внимание буди статистиката при младите жени, където честотата на новите случаи е нараснала с 16% през последните две десетилетия. Този ръст се дължи основно на зачестилите диагнози на рак на щитовидната жлеза, рак на гърдата, кожен меланом и колоректален рак.

Специалистите посочват комплексни причини за повишената заболеваемост сред по-младото население. Сред тях са променящите се репродуктивни модели (свързани с рака на гърдата), подобрената диагностика и откриваемост (при рака на щитовидната жлеза), както и фактори като диета и излагане на вредни въздействия в ранна възраст, които влияят върху риска от колоректален рак.

Поставянето на тежка диагноза в по-ранна възраст означава, че пациентите се нуждаят от лечение и медицинско наблюдение в продължение на повече години. Това създава постоянен натиск върху здравните системи и оказва дълготрайно влияние върху социално-икономическото състояние и благосъстоянието на засегнатите.

От ОИСР подчертават, че забавянето на достъпа до диагностика и терапия продължава да коства човешки животи. Въпреки че популационните скринингови програми са доказано ефективни и рентабилни, значително подобрявайки ранното откриване и преживяемостта, тяхното прилагане остава неравномерно в различните държави и социални прослойки.

Тези пропуски в системата водят до късно диагностициране и пропуснати възможности за лечение. Пример за това е колоректалният рак, при който между 15% и 40% от пациентите се диагностицират едва при постъпване в спешно отделение. Данните са категорични: пациентите, претърпели спешна операция за този вид рак, имат до седем пъти по-висок риск от смърт в рамките на 30 дни след процедурата в сравнение с тези, чиято операция е била планирана. Липсата на медицински персонал и диагностичен капацитет, съчетана с лоша координация, задълбочава тези проблеми, особено в селските райони.

Финансовото измерение на проблема също е сериозно. Очаква се разходите за здравеопазване, свързани с онкологичните заболявания, да нараснат значително – с прогнозирано увеличение от 59% на глава от населението до 2050 г. За овладяване на ситуацията експертите препоръчват оптимизиране на ресурсите, активно внедряване на технологични иновации и пренасочване на повече дейности към амбулаторната помощ.

Рубрика: Новини

Мултидисциплинарен екип от Университетската болница „Вал д’Хеброн“ в Барселона реализира първата в света трансплантация на лице, използвайки тъкани от донор, преминал през процедура на доброволна евтаназия. Тази практика е законово регламентирана в Испания от 2021 г., съобщава euronews.com.

Реципиентът е пациентка с тежки увреждания на лицевите тъкани вследствие на инфекциозен процес, довел до компрометиране на витални функции като дишане, хранене и говор. Интервенцията е осигурила частична лицева реконструкция, като вече се наблюдава начало на функционално възстановяване.

Донорът е депозирал предварително информирано съгласие за даряване на органи и тъкани след приключване на процедурата по медицински асистирана смърт. Този акт е позволил на медицинските специалисти да извършат детайлно планиране на сложната хирургична интервенция, включително прецизна съвместимост и подготовка на алографта.

Оперативният екип е ръководен от д-р Джоан Пере Барет, началник на Клиниката по пластична хирургия и изгаряния във „Вал д’Хеброн“. В мащабната операция са участвали близо 100 медицински специалисти, включително хирурзи, анестезиолози, медицински сестри и експерти в областите микрохирургия, имунология и психично здраве.

Д-р Барет подчертава, че подобни интервенции изискват задълбочена предоперативна подготовка и доживотно медицинско наблюдение. Процедурата включва трансплантация на комплексни структури – кожа, мускулатура, нервни окончания и костна тъкан, което налага строго имуносупресивно лечение за превенция на отхвърлянето.

От лечебното заведение акцентират, че целият процес е протекъл при стриктно спазване на етичните и правни норми. Ръководството на болницата изразява признателност към алтруизма на донора и неговото семейство, определяйки го като ключов фактор за постигането на този значим напредък в реконструктивната медицина.

Рубрика: Новини

Четвъртокурсникът от Медицинския университет – Пловдив, Владислав Велчев, бе удостоен с поименна стипендия от фондация „Еврика“ за постижения в овладяването на знания в областта на медицината и биологията. Отличието, носещо името на академик Методи Попов, бе връчено на официална церемония в Националния дворец на културата, съобщиха от пресцентъра на висшето учебно заведение.

Владислав Велчев е сред 50-те отличени ученици и студенти с доказани способности в сферата на науката и техниката. Стипендията в размер на 3000 лева се отпуска за активна дейност през учебната 2025/2026 година, включваща участия в национални и международни форуми, научни разработки и извънкласни инициативи. Лауреатите се определят на конкурсен принцип, като наградите са на имената на изтъкнати български учени с принос в развитието на науката и технологиите.

„За мен е изключителна чест и отговорност да представя успешно Медицински университет – Пловдив в този конкурс. Приемам признанието като силна мотивация да продължа развитието си в медицинската наука. Благодарен съм на моите преподаватели за подкрепата и предоставените възможности за съвместна работа“, сподели награденият студент.

Научните интереси, донесли отличието на Велчев, са фокусирани върху актуални и иновативни медицински проблеми. Неговите разработки включват изследвания върху диагностиката и терапията на редки заболявания и казуси в невронауките, както и проучване на нагласите спрямо геномното секвениране и скрининга за колоректален карцином. Бъдещият лекар работи и върху методи за „зелен“ синтез на наночастици с терапевтичен ефект, както и върху тестове за оценка на психичното здраве. Владислав Велчев е и активен член на Асоциацията на студентите медици, участвайки редовно в международни обмени.

Рубрика: Новини

Доц. Божил Робев завършва с отличие ВМИ-Стара Загора през 1993 г. Професионалният му път започва като педиатър в Спешното отделение на Окръжната болница в Сливен, след което специализира в Катедрата по педиатрия към Медицинския университет в София до 1999 г. Работи последователно като педиатър в III-та работническа болница, пневмофтизиатър в Белодробна болница – Сливен и ординатор-химиотерапевт в КОЦ-София-град. През януари 2020 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ в Медицинския университет – София. Хабилитиран е за доцент към Катедрата по онкология на МУ „Проф. Параскев Стоянов“ – Варна през декември 2022 г. От януари 2015 г. е началник на Отделението по медицинска онкология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Научните интереси на доц. Робев са фокусирани в областта на невроендокринните тумори, рака на белия дроб и туморите на пикочно-половата система. Автор е на множество публикации и доклади, представени на международни научни форуми. Днес разговаряме с него за актуалните проблеми на медицинската онкология и борбата с рака като социално значимо заболяване.

– Доц. Робев, как се промени медицинската онкология през последните години и кои нови тенденции определят нейния облик днес, в началото на 2026 г.?

– Медицинската онкология се развива бурно и вече може да се говори за нова ера в лечението на рака, в която се очертават няколко основни тенденции. Първата е все по-широкото навлизане на прецизния, персонализиран подход към болния, използващ геномен и молекулярен анализ на туморите на ниво ДНК, РНК и протеоми за подбор на най-точните терапии. Т. нар. „течна“ биопсия, представляваща анализ на циркулираща туморна ДНК в кръвта, позволява откриването на специфични мутации и динамично проследяване на ефекта от лечението.

Втората ключова тенденция е развитието на имуноонкологията. Все по-широко навлизат класическите инхибитори на специфични молекули от повърхността на туморните клетки, които заглушават имунитета и водят до прогресия на тумора. Те вече се комбинират с нови модулиращи и усилващи ефекта молекули. Установи се, че микробиомът на чревната флора има важна връзка с ефективността на имунотерапията. Персонализираните противотуморни ваксини и клетъчната терапия започват да се прилагат все по-често при солидни тумори, а при хематологичните заболявания в много случаи те вече са стандарт.

Третата тенденция е навлизането на изкуствения интелект и дигиталната онкология, които значително подпомагат образната диагностика. Благодарение на този напредък наблюдаваме значително удължаване на преживяемостта и подобряване на качеството на живот на онкоболните. Не бива обаче да забравяме, че ранната диагностика и навременното стартиране на лечението остават от изключителна важност. Усилията ни трябва да бъдат насочени и към превенцията, което е задача на цялото общество.

– При кои ракови локализации прогресът е най-видим?

– За щастие, те са много! Дори при локализации, за които само преди няколко години се постигаха скромни резултати със стари медикаменти, днес ситуацията е коренно различна. Ще изброя ясно изразените „шампиони“ по прогрес и социална значимост, при които новите терапии значително подобриха преживяемостта.

Ракът на белия дроб, познат като една от най-смъртоносните диагнози в миналото, е водещ пример за това как таргетните терапии срещу разпознаваеми мутации в генома промениха напълно лечението. В случаите, когато не се откриват генетични аномалии, прилагането на имунотерапия с т. нар. checkpoint-инхибитори (самостоятелно или в комбинация с химиотерапия) повиши значително 5-годишната преживяемост.

Мечтата на онколозите – да превърнат рака на гърдата в хронично заболяване – е осъществена в голяма степен. Прецизното определяне на риска чрез геномни панели (като Oncotype DX и MammaPrint) позволява да се избегне ненужната химиотерапия. Голям напредък има и при специфичните подтипове рак на гърдата с повишена пролиферация, както и при тройно негативния рак. Иновативните антитяло-лекарствени конюгати, които вече се използват рутинно, промениха парадигмата на лечението и все повече пациентки живеят дългосрочно с минимални странични ефекти.

При рака на простатата въвеждането на нови хормонални и таргетни агенти увеличи значително преживяемостта при този често срещан вид карцином при мъжете. За ранното му откриване масово навлезе диагностиката със специфичен вид ПЕТ скенер, позволяващ откриването на микрометастази. В България предстои да започне и прилагането на радиолигандна терапия – иновативен метод за напреднали стадии, при който радиоактивно маркирани молекули се прикрепват към тумора и го унищожават, щадейки околните тъкани. При колоректален карцином също са въведени високоефективни иновативни подходи за персонализирано лечение.

Рубрика: Новини

Данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), публикувани от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), сочат тревожна тенденция на увеличаване на случаите на кампилобактериоза. През изминалата седмица са регистрирани 14 нови случая, което представлява ръст със седем спрямо предходния период. Годишният анализ също потвърждава значително повишение – от началото на 2026 г. са установени 44 заболели, докато за същия период на 2025 г. те са били 15, което бележи почти троен ръст.

Обратна е тенденцията при ротавирусните гастроентерити, където се наблюдава спад. Регистрирани са 13 нови случая, с един по-малко спрямо предходната седмица. По-съществено е намалението на годишна база – 54 случая от началото на 2026 г. срещу 123 за същия период на миналата година.

При останалите стомашно-чревни инфекции обстановката остава без съществена динамика. Запазва се относително постоянен броят на регистрираните случаи на гастроентерити, ентероколити, колиентерити (ешерихиози), дизентерия (шигелоза) и йерсиниоза.

Сериозно увеличение се отчита при острите вирусни хепатити. Регистрирани са 43 случая, което е със седем повече в сравнение с предходната седмица. Още по-изразена е разликата в дългосрочен план – 185 случая от началото на 2026 г. в сравнение с 62 за същия период на предходната година.

Епидемиолозите не отчитат нови случаи на редица опасни инфекциозни заболявания през изминалата седмица. Липсват регистрации на Кримска-Конго хеморагична треска, Ку-треска, денга, марсилска треска, чикунгуня, западнонилска треска, кърлежов енцефалит, листериоза, лептоспироза, коклюш, тетанус, лаймска невроборелиоза, ботулизъм, антракс, легионерска болест, маймунска вариола, коремен тиф и холера.

Рубрика: Новини

Финансовите дисбаланси и кадровият срив в ключови сектори на здравната система бяха основните теми на конференцията „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“. Председателят на Сдружението на областните болници д-р Васислав Петров подчерта невъзможността за осигуряване на конкурентни възнаграждения при настоящите нива на финансиране. Той отбеляза, че лечебните заведения не могат да осигурят заплати от порядъка на 5000 лева, докато приходите от Здравната каса за съответната дейност възлизат на 3000 лева. Д-р Петров призова за създаването на специализиран фонд, който да гарантира възнагражденията в областните болници, поемащи основната тежест на спешността, и насърчи младите лекари да търсят реализация в тези структури.

Д-р Гергана Николова, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), очерта сериозния проблем с „обърнатата пирамида“ в системата. Статистиката сочи тревожен спад при общопрактикуващите лекари – от около 4300 през 2000 г. до под 3800 към момента, като мнозинството са в пенсионна възраст. Тя акцентира върху неефективността на алгоритмите, при които липсата на правомощия на личния лекар да назначи ЯМР води до скъпоструващи и излишни 5-дневни хоспитализации.

Председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров призова за по-реалистичен поглед върху системата, отбелязвайки, че медицинските грижи в България са на високо ниво и липсват характерните за други държави дълги листи на чакащите за животоспасяващи операции. По отношение на труднодостъпните райони, той изрази мнение, че държавата трябва да инвестира в транспорт до амбулаториите, вместо в нереалистични опити за осигуряване на стационарни практики във всяко населено място. Доц. Киров посочи като основен източник на недофинансиране неплащането на пълния размер на осигуровките от страна на държавата за осигуряваните от нея групи и проблема със здравнонеосигурените лица.

Изключително тревожни данни изнесе Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Към 2 февруари 2026 г. броят на медицинските сестри е спаднал до 21 830, в сравнение с 22 800 предходната година, а средната им възраст е 57,8 години. Липсата на млади кадри се дължи на тежките условия на труд, огромната отговорност и административната тежест. Ситуацията се усложнява от практиката сестрите да работят на няколко места, което води до хронична преумора. Недостиг се отчита и при акушерките (3347) и рентгеновите лаборанти (около 1500).

На другия полюс е ситуацията във фармацевтичния сектор. Председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов отчете удвояване на магистър-фармацевтите за последното десетилетие, като броят им надхвърля 7600. Той критикува липсата на географски и демографски критерии за откриване на аптеки, което води до струпването им в големите градове. Маринов изрази остри резерви относно разкриването на нови факултети по фармация в страната и повдигна въпроса за безконтролното признаване на дипломи от Украйна, което според него води до количествено натрупване за сметка на качеството.

Калина Божилова от Инициативен комитет „Бъдеще в България“ обобщи, че липсва политическа воля и консенсус за необходимата реформа. Тя подчерта, че специализантите често се използват като „кръпки“ в една нефункционираща система, а качеството на специализацията варира драстично в зависимост от лечебното заведение.