Д-р Иван Йорданов, Началник отделение, Ушно-носно-гърлени болести

Д-р Йорданов завършва Медицинска Академия в София през 1992г., а от 1996 г. е специалист по Оториноларинголагия. Сега е началник на отделение по Ушно-носно-гърлени болести в МБАЛ “Софиямед”. Работил е в Първа градска болница София и в Англия в James Cook University Hospital , както и в Whipps Cross University Hospital в Лондон. 

Специализирал е Лицева пластична хирургия и хирургия на глава и шия в Америка и Италия. 

Член е на Европейската академия по Лицева и пластична хирургия, Европейското дружество по Ринология, Българско национално сдружение по оториноларингология и хирургия на глава и шия; Софийско Сдружение по Оториноларингология; Български Лекарски Съюз; Българско Ринологично Сдружение.

Световната Здравна Организация /СЗО/ поставя алергията на 4-то място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30 – 40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от европейците са алергични, цифра, която се е удвоила през последните 20 години. 15 – 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от тези пациенти имат прояви на тежък алергичен ринит, който, ако не бъде лекуван, може да се усложни със синузит, носна полипоза, астма. СЗО оценява, че до 2050 г. 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от населението може да бъде засегнато най-малко от една алергична болест. С настъпването на пролетта острите хронични инфекции зачестяват, а в основата на някои от тях стоят именно нелекуваните алергии. Едно от най-често срещаните заболявания дължащо се алергия през пролетния сезон е т.нар. сенна хрема, известна с медицинското названиe алергичен ринит.

Алергичният ринит засяга 500 милиона души в световен мащаб. Това заболяване се увеличава в повечето страни, особено на места, които досега са показвали много по-ниски и средни нива на разпространение. 15 – 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от европейското население страда от тежка форма на алергичен ринит. В Европа, 10 – 20{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от подрастващите на възраст от 13 до 14 години страдат от тежък алергичен ринит и това разпространение се увеличава в повечето развити страни. 50 {89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от децата с алергичен ринит, с напредване на възрастта, развиват астма. Именно затова специалистите алармират да се обръщаме към тях навреме, за да не се стига до тежки усложнения.

Основните клинични симптоми на алергичните ринити са хрема с воденист секрет, кихане, сърбеж в носа, често пъти и в очите, твърдото небце и гърлото, както и загуба на обонянието. Често се придружават от носна полипоза, алергично възпаление на околоносните кухини (риносинуити) и алергични процеси на горните, а понякога и на долните дихателни пътища.

Началникът на отделението по УНГ болести в УМБАЛ “Софиямед” д-р Иван Йорданов казва, че алергичният ринит може да започне като сезонно заболяване, но когато не се лекува правилно може да се превърне и в целогодишно.

“Важна е правилната диагностика – да се установи от специалист дали настина се касае за алергичен ринит и пациентът да е убеден в лечението с антихистаминови препарати или кортикостероиди, и да го проведе за по-продължително време, за да може симптоматиката да отшуми”.

Когато тези стъпки биват пренебрегнати може да има усложнения – хипертрофия на носните лигавици, която може да доведе до образуването на носни полипи, инфекцията може да стигне до белите дробове и да причини асма.

“Затрудненото носно дишане като цяло води до сериозни нарушения и заболявания на дихателната и сърдечносъдовата системи. Един от рисковите фактори за развитие на алергичния ринит е изкривената носна преграда – такива пациенти са по-склонни към инфекция от алергените и симптоматиката при тях се засилва. Тогава трябва да се пристъпи към оперативно лечение, което да коригира носната преграда”, казва УНГ специалистът.

Основна цел при лечението на алергичните и неалергични ринити е пациентът да поддържа сравнително добро качество на живот с помощта на назначената терапия, но специфично лечение на хремата няма. Прилагат се симптоматични средства – капки за нос, антипиретици, при бактериални усложнения – пер ос антибиотици. Най-често прилаганите фармакотерапевтични средства за лечението на алергичните и неалергични ринити засега са антихистаминовите препарати (за системно и локално лечение), кортикостероидите за системно и локално приложение. Лечението с кортикостероиди, приложени системно се назначава  само при специални индикации и то в ограничени дози. Заради страничните им ефекти, лечението трябва да се прилага по-рядко, в ниски дозировки и за кратък период (2-3 седмици) и винаги под лекарски контрол. По-широко приложение за лечение на ринитите намират и локално прилаганите кортикостероиди, които са средство за лечение на всички клинични форми на ринити. При това лечение също трябва да се спазват някои ограничения в дозата и времето на лечение (до 2 месеца).  За съжаление, скоро след спирането на приема, симптомите се възобновяват. Това налага лечението да продължи по-продължително време и да бъде под лекарски контрол.

Според д-р Йорданов някои от по-сериозните УНГ заболявания често се неглижират от пациентите, тъй като се проявяват със симптоми като продължителна хрема.

“Полипите в носа например се образуват заради хронични заболявания, предизвикани от инфекции при синузит и ринит. Ако пациентът не е предприел своевременно лечение, възпалителният процес става хроничен и се получават усложнения, които впоследствие изискват хирургична намеса”, уточнява УНГ специалистът. Той напомня, че на територията на ДКЦ “Софиямед” функционира УНГ кабинет, който извършва консултативни прегледи на пациенти.

Източник: https://zdrave.to/

Кога бенката трябва да се премахне и кога – не, обяснява руският хирург онколог д-р Александър Жуковец, к.м.н., завеждащ на Катедра по онкология. Предлагаме ви най-интересните части от интервюто с д-р Жуковец в превод от руски език.

– Д-р Жуковец, необходимо ли е от страх всеки ден да оглеждаме тялото си за опасни бенки?

– Не, разбира се. Бенките, или с други думи, меланоцитарните невуси, са доброкачествени образувания. Едва ли има човек, който да няма такива. Действително обаче от някои бенки се развива меланом, но не е толкова често. Меланомът е най-опасният вид рак на кожата. Най-често се среща повърхностно разпространяващата се форма във вид на петно с черен или синкав цвят. Понякога вътре в такава бенка има разноцветни участъци. Освен това, тя се разраства доста дълго време, понякога година-две и започва да метастазира относително късно. Вероятно знаете какво означава абревиатурата ABCDE – асиметрия, контур, цвят, диаметър, изменения. Именно тези показатели се използват за диагностициране на заболяването.

– Моля да поясните какво трябва да се промени в бенката така, че човек да го забележи сам?

– Меланомът е с неравни очертания и често с неравномерен цвят. Разбира се, всички най-обикновени и безопасни бенки също са до известна степен асиметрични, разликата е там, че количествените критерии при меланома са по-изразени. Ако забележите асиметрична бенка по тялото си, не трябва веднага да се стряскате, че ще умрете. Това е просто повод да се обърнете към специалист и да се консултирате. По принцип, докторът преглежда пациента и му казва, че всичко е нормално. Но така или иначе, това е необходимо, защото в крайна сметка сред 10 хиляди човека ние ще открием няколко с ранни симптоми на меланом.

– По какви причини започва да се променя една бенка?

– Бенките биват вродени и придобити, които се появяват в по-късна възраст. Най-често се срещат придобитите бенки и всички те се променят през живота на човека – той расте и бенката също се увеличава. Но тя рядко достига размери над един сантиметър и по принцип има ясни контури. Освен това, такава бенка е повече или по-малко симетрична. Това че бенката увеличава размерите си, е разбираемо. Но, ако това се случи бързо, за няколко месеца или една година, следва да й се обърне внимание. Въпреки че има и съвсем нормални бенки, които също бързо нарастват.

– А за да се диагностицира меланом, трябва ли бенката да отговаря на всичките тези 5 критерия, които споменахте ABCDE?

– Не, понякога е достатъчен само един от тези признаци, за да се окаже меланом. Но пък друг път дори и да са налице всичките пет, това не означава задължително меланом. Диагнозата се поставя след отстраняване на образуванието, когато се направи хистологичен анализ и той бъде проверен от патолог.

Както споменах, има много доброкачествени образувания, които са асиметрични и увеличават размерите си. В такива случаи е по-добре човек да се презастрахова, но не е нужно, безсмислено е да се оглежда всеки ден. Така само ще разклати нервната си система. Достатъчно е веднъж на 3 месеца. Ако забележите, че бенката се е увеличила двойно или се е появила нова, която расте бързо, най-добре се обърнете към специалист и ако е нужно, тази бенка да се премахне.

– Как правилно да оглеждаме кожата си?

– Трябва да се оглежда не само лицето, но и кожата на краката, на ръцете, на гърба. Защото при 40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от жените с меланом той се развива на краката, а при 50{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от мъжете – на кожата на торса.

Оглеждайте и окосмената част на главата, между пръстите също, обръщайте внимание на тъмните петна под ноктите, не игнорирайте и кожата на стъпалата. Обикновено е достатъчно веднъж годишно човек да се подлага на профилактичен преглед, но има хора, на които кожата трябва да се преглежда по-често – такива, които вече са имали злокачествени тумори на кожата и тези с много бенки – повече от 70-100 големи, с първи и втори фототип кожа. Т.е., светлокожи и рижи със светли очи.

Също така, има хора с атипични вродени бенки – с рижаво-кафеникав цвят, неясни контури, плавно разливащи се в околната кожа. Ако човек има 5-6 такива бенки, той  трябва веднъж на 6 месеца да се преглежда при специалист. Може би първо при дерматолог, но и всеки лекар би ви прегледал, ако го помолите. Към онколог се обръщат тогава, когато има подозрителни образувания и съществува висока вероятност от меланом.

Според мен най-удачно е пациентът сам да помоли личния си лекар да огледа бенките по тялото му. Защото, съгласете се, няма как лекарите да огледат кожната обвивка на цялото население на една страна, която и да е тя.

Правени са опити за скринингови програми, но това е доста скъпа процедура. Затова и не се провеждат мащабни прегледи, но пък в много държави се стремят добре да информират населението. Така например, постъпват в Австралия, където е най-високото ниво на заболеваемост от меланом в света. Затова и там най-често меланомът се диагностицира в ранни стадии. И това не е, защото там цялото население ходи на доктор. Просто хората още от училище знаят за този тумор, че не е толкова безобиден, както изглежда на пръв поглед. Там информират хората да не се излагат просто така на слънце, както и да обръщат внимание на признаците.

– С какво е свързан този нарастващ брой на случаи на меланом?

– Един от водещите провокиращи фактори е прекаленото облъчване с ултравиолетови лъчи.

– В солариумите?

– Не само. Може и те да допринасят до известна степен, но сега вече хората си дадоха сметка, че е опасно да се излагат на изкуствени източници на облъчване

Освен това се измениха стереотипите на поведение на хората. Такова масово увлечение по загара както сега, никога не е бивало. Още като видят слънцето и бързат да се напичат. Имайте предвид, че понякога е достатъчно еднократно интензивно ултравиолетово облъчване, за да се развие меланом!

– Т.е., по-хубаво е въобще да не се печем на плажа?

– Да, не се препоръчва специално получаване на загар.

– А на морето, какво да правим, като излезем от водата?

– Легнете под чадъра, пак ще получите загар. Даже в облачно време пак може да получите тен. Разбира се, непременно използвайте слънцезащитен крем… Особено опасно е да си работил цяла година в офис и през лятото да отидеш за 10 дни на море и да бързаш да получиш тен. За 10 дни можеш да получиш няколко слънчеви изгаряния, кожата ще се обели, а загарът така или иначе скоро ще изчезне…

– Ако на детето започнат бързо да му се появяват бенки, веднага ли трябва да го водим при онколог?

– Не, първо трябва да го прегледа педиатър. При децата крайно рядко се развива меланом.

– Ако се травмира бенката, с времето ще се развие ли рак на кожата?

– Не. Ако беше така, щеше да пламне епидемия. Но все пак, въпросът ви е логичен. Бенките, от които се развива меланом, често преди това са били травмирани. Но не еднократна, а постоянна травма. Ако бенката е на място, което бръснете, трябва да използвате хубава самобръсначка. Ако се стараем да не травмираме бенката или я премахнем, тези рискове намаляват. Има хора, които желаят да им се премахнат всички бенки, особено ако на техен познат са открили меланом. Не е нужно да се премахват всички бенки. Това не е профилактика на кожния рак.

– Колко често при вас идват пациенти с вече такъв стадий на меланом, че е развил и метастази?

– Не е често, в 10{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от случаите. Но от друга страна, това е всеки 10-и пациент. Бедата е там, че туморът може да е толкова мъничък, колкото грахово зрънце, с дебелина например 4 мм. Около 40{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пациентите, които идват при нас с такива меланоми, вече имат метастази, които не можем да забележим заради малките размери на тумора, дори и да използваме най-модерни методи.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/