Проф. д-р Борислав Георгиев е главен асистент в Националната кардиологична болница в София. Специализира кардиология в Клиниката по кардиология при проф. Х. Кун в гр. Билефелд, Германия. Основните области на интереси в работата му са свързани с електрокардиология, лечение на хипертония, профилактика на сърдечносъдови заболявания, епидемиология, лекарствена терапия и др.

Членува в Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), в Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology), в Международния съвет по електрокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк (New York Academy of Sciences). Бил е член на борда на международната организация “Нeart Friends Around the World”. Участвал е в няколко работни групи на Американската сърдечна асоциация. Биографията му е публикувана през 1998 г. в книгата “Five Hundred Leaders of Influence” на Американския биографичен институт, а през 1999 г. и в книгата “The First Five Hundred at the New Millennium” на Международния биографичен център в Кеймбридж.

Проф. д-р Борислав Георгиев е главен редактор на списание “Наука Кардиология” и председател на Фондация “Академия Кардиология”. Участва в редакционни съвети на някои български научни списания.

Участва ежегодно като лектор на български и международни научни форуми с кардиологична насоченост. Има публикувани резюмета във водещи списания. За свои научни разработки е удостоен с награда за млад учен на XX Международен конгрес по електрокардиология.

За втора поредна година у нас през февруари се проведе научнопрактическа конференция по проблемите при подхода в терапията на възрастните хора. Има ли специалисти по гериатрия, които да се грижат за българските пациенти в старческа възраст? Какви са целите на лечението на възрастния човек и защо то се отличава от останалите възрастови групи, разговаряме с проф. д-р Георгиев.

– Проф. Георгиев, защо определяте като закъснели дискусиите по проблема за подходите в терапията на възрастните хора?

– Защото малко институции и научни организации се занимават с проблемите на старческата възраст у нас. Обикновено се говори за детско, майчино здравеопазване или например само за хипертония, инфаркти и т.н. И, общо взето, лекциите са насочени към новите терапии, хирургии, интервенции и се неглижира поведението спрямо хората над 80-годишна възраст.

– Има ли специалисти по геронтология в България?

– Тази специалност е съществувала преди у нас. Имало е и институт по гериатрия и геронтология. Хората по света продължават да се занимават с гериатрия и геронтология, но за съжаление в България бавно и полека намаляха специалистите в тази област. Не се признава тази специалност, уж нямало интерес към нея. Системата на здравеопазването е така структурирана, че не е насочена към старческа възраст, а към нозологии и оттам постепенно се създаде вакуум в областта на гериатрията и геронтологията – т.е., науката за болестите при хората над 80- годишна възраст.

– Какви са особеностите, рисковете и целите на терапията при възрастните хора?

– Особеностите са много, няма как да се изкажат в едно изречение – ние ги дискутирахме по три дни в две поредни годишни конференции. Например, наличието на забавен метаболизъм, много болести при възрастния човек. Някои заболявания са по-чести в старческата възраст и покрай това се отбелязва забавен метаболизъм, нарушена бъбречна функция с възрастта. Затова  тези пациенти получават много повече лекарства, в сравнение с един млад човек. А там трябва да се мисли за лекарствени взаимодействия, за дози на медикаментите и най-вече за целите на поведението. Тук целта на това поведение е и да създадем комфорт на пациента.

– Какво влагате в понятието “добро качество на живот” при възрастните пациенти?

– Говорим за добро качество на живот, защото има заболявания, които са характерни за старческата възраст и които, ако не ги лекуваме, може да влошим качеството на живот на човека. Затова една от целите е не само да удължим живота, защото той вече е със средна продължителност над 80 г., но и пациентът да живее качествено – т.е., може да си позволим малко по-високо артериално налягане, отколкото е при младия човек, но пациентът да не оглупява, например. Да не си забравя лекарствата, да не си забравя къщата… Тези неща ги дискутирахме и ще продължим да го правим всяка година. Конференцията е голяма и в много посоки. Всяка медицинска област има отношение към гериатрията.

– Има ли надежда да се изгради такава гериатрична система в България?

– Това не мога да кажа… Нашата цел е да увеличаваме познанието на лекарите. Има си хора, които трябва да го решат – да се променят структури, концепции, да се открият нови специалности. Това е ролята на управляващите, които създават концепцията за здравеопазване. Ние сме длъжни да информираме лекарите, а те, тъй като виждат ежедневно стари хора, да знаят как да ги диагностицират и лекуват правилно.

– Споменавате в концепцията си и дълголетниците…

– Вече има две възрастови категории в това отношение: хора, над 80 до 90 години и от 90 до 100. Има и столетници. В някои държави вече се говори и за лечение на хора над 110 години.

– А в България знае ли се колко са столетниците?

– Миналата година, когато ги обсъждахме от гледна точка на търсенето на ген, който не се открива все още, бяха над 10 в България. В момента тече голяма дискусия и се търси причината за дълголетието. И тя, най-вероятно, не е една. Изследва се на световно ниво дали има генна предиспозиция. Сега имаме нови терапии, наречени генни. Ако установим някаква възможност за модификация на гена, с тези терапии може да се мисли за удължаване на живота на хората.

– Кои заболявания отнемат най-жестоко от годините живот на старите хора?

– Това са по принцип инфарктите и инсултите, ако не се лекуват правилно. Но има и много други болести, които са решаващи за продължителността на живота на един възрастен човек. Затова е и важно рано да се установи онази болест, която може да скъси живота при дадения пациент и да се лекува адекватно. И тъй като наистина всяка медицинска специалност има отношение към старческата възраст, ние непрекъснато разширяваме дискусията си. Например, тази година имаше представители и на Спортната академия във връзка с двигателната активност, с паданията. Това е друг проблем в старческата възраст, не само инсултите, инфарктите и сърдечносъдовите заболявания.

Другите проблеми са свързани с хормоналната система, с хормоналното стареене. Всичко това се разглежда на нашите конференции, но трябва да има една специалност, едно цяло направление в медицината, което да е ангажирано изцяло с диагностиката и терапията на заболяванията при възрастните хора. Вървим бавно и полека, понеже първо – лекарите трябва да свикнат с това, че старческият организъм не е еднакъв със стария – т.е., това не е остарял млад организъм, а е променен физиологично организъм. И оттам, трябва да се познава добре.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/