„Биомаркерите в онкологията са нещо, за което не можем да си позволим да не отделим средства. Колко средства трябва да се заделят, това би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично болни у нас, дяловото им разпределение по видове рак, както и тези болни в какъв стадий са, като трябва да се „стъпи“ на реални статистически данни, но тук имаме голям проблем, защото преди години спря работата на Националния раков регистър, той беше преобразуван, слят, така или иначе истината в момента е една – ние нямаме точно, конкретно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика.

Тя е обединена с други статистически данни в НСИ и реално не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме доста пробойни в системата.

Но със сигурност мога за кажа, че ние имаме нужда от доплащане на тези биомаркери, така че да сме сигурни, че пациентите ще получават качествена, своевременна, и ефективна, не на последно място терапия. 

Защото биомаркерите са тези, които ще ни определят какво точно да бъде лечението, какъв да бъде медикаментът и как да започнем или да продължим лечението на тези онкоболни пациенти, каза за подкаста на БНР – „В центъра на системата“ д-р Ваня Митова – началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София.

По думите й за рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП от НЗОК.

Но за най-честите генетични мутации за рак на гърдата няма покритие от държавата, това са т.нар. мултигенни сигнатури, това са тестове, които определят дали пациентът ще има нужда от химиотерапия или няма да има нужда. Един такъв тест сега е около 3000 лв., като досега цената беше 5000 лв.

Те не са подходящи за всички пациенти, има точно определени болни, при чийто тумори са подходящи, а това би им спестило тежката химиотераипя, те ще могат да приемат хормонално лечение като хапчета в рамките на 5 години, може да са подходящи за таргетна терапия или лъчетерапия, защото не винаги е от полза и има ефект от химиотераипята, с която просто се застраховаме, без тя да даде ползи, а ще има само негативи, защото тези химиотерапевтици често са кардиотоксични, отразяват се на всички органи и системи, поясни д-р Митова.

Д-р Митова посочи още, че НЗОК заплаща изследването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който колко определя колко бързо се делят клетките, колко е агресивен ракът, но има още какво да се направи.

В част от страните в ЕС се покрива генетично тестване при млади жени, при тройно негативни, при мъже с рак на гърдата, при жени с рак на гърдата първа линия, като тези тестове не са толкова скъпи, но не се поемат у нас, допълни специалистът. 

„Средно годишно у нас се новодиагностицират около 4000 пациенти – жени и мъже с рак на гърдата, но според данните за 2024 г. този брой е нараснал на 4500 души, което е значителен ръст.

От тях би следвало от 60 до 80 на сто да са получили органосъхраняваща операция. Останалият процент са били мастектомирани – тоест гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и около 2150 пациенти би следвало да се прецени кои са подходящи за поставяне на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, но ако от тези 2150 половината – 1500 са подходящи за импланти, които са по 1000 лв., това означава, че НЗОК трябва да заплаща милион и половина на година за импланти.

Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата практика и това е за сметка на увеличеният брой на млади жени в тази статистика. 

За жени между 30 и 40 години ежедневно го срещаме, за такива между 30 и 20 години вече съвсем не са каузистика, срещаме ги много често, така че това, което казват, че няма смисъл да се правят профилактични прегледи преди 40 години отива в миналото и не е правилното здравно поведение.

Ние трябва да обучим младите жени и по-скоро ученичките от 9, 10 и 11 клас, категорична е още д-р Митова.

И допълни:

„При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова програма на национално ниво, която да действа на популационно ниво. А ракът на гърдата е едно от онкологичните заболявания, което открито навреме, може да се излекува напълно. Тези жени са с изключително добра прогноза, ако са диагностицирани в ранен стадий и това трябва да ни бъде водещата теза.

Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът – много си млад да ходиш на профилактични прегледи не е най-правилният съвет.

И нещо много важно, освен, че момичетата и младите жени у нас не знаят и не им е обяснено кои са симптомите, рисковите фактори и колко често да се самопреглеждат, едва 20 на сто отговориха правилно, а 80 на сто – погрешно при наше изследване в училища в страната, те бяха и стрестнати за причините, които им пояснихме за появата на рак на гърдата, разказа още д-р Митова.

Д-р Митова съобщи, че България е на 3 то място в ЕС по реимбурсиране и по бърз достъп до иновативни терапии за рак като имунотерапия, таргетна терапия, като ние сме в челната тройка с Германия и Нидерландия.

У нас има комплексно лечение в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо ниво, достъп до високоспециализирани образни изследвания, модерни терапии като биологично лечение, прицелна или таргетна терапия.

А във Великобритания чакат по 18 месеца за достъп до специалист, имат дълга листа на чакащи дори за общопрактикуващ лекар. Затова там е започнала мащабна реформа в Националната им здравна система.

Д-р Ваня Митова е специалист хирург в София с над 10 години медицински опит. Работи в областта на диагностиката и хирургичното лечение при злокачествени и доброкачествени заболявания на млечната жлеза, както и в областта на общата и коремна хирургия. Идеята за създаването и алгоритъмът за поведение на първото българско мобилно приложение за скрининг, проследяване и профилактика за рак на гърдата BreastHelp, е на д-р Ваня Митова. От 2009 г. до 2021 г. д-р Ваня Митова е част от екипа специалисти на Клиника по хирургия на УМБАЛ “Лозенец”, а от 2022 г. става и началник на Отделение по обща хирургия. От 2015 г. е асистент Хирургия към Медицинския факултет в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента д-р Ваня Митова е началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София. Владее английски, немски и френски език.

„Пикът на грипа при децата е висок, голям процент от пациенитте идват в Спешния кабинет и ги диагностицираме с грип чрез бързи тестове, съобщи за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Мария Минчева – педиатър в отделението по Педиатрия на УМБАЛСМ „Пирогов“.

„Имаме и случаи на ко-инфекция – съчетание между грип тип А и грип тип Б, като ковидът е тих в момента, като при детето с двата типа грип състоянието беше тежко, с висока температура, трудно повлияваща се, но за щастие беше доведено навреме и състоянието му беше овладяно.

При рязко повишаване на температурата – 39 – 40 градуса в първите 24 часа се дават температуропонижаващи медикаменти и трябва да се приемат много течности от детето.

В тези първи часове не може да се диагностицира точния вирус, типичната клинична картина се допълва от силно зачервено гърло и пристъпна кашлица, като всички тези симпотми започват рязко – м рамките на няколко часа, обясни още д-р Минчева.

„След 24 часа е редно да се пусне бърз тест, за да установи грипа, защото когато се реагира в първите 48 часа със специфичните медикаменти за грип, състоянието се повлиява веднага, лекарството действа бързо.

Най-честата причина родителите да постъпват с децата в Спешното отделение е високата температура, която не се е повлияла преди това, въпреки приема на медикаменти, и това плаши родителите, макар, че това не е спешно състояние.

Най-рискови са децата под 2 годишна възраст и в случай на грип при тях може да се получат доста тежки усложнения. Когато идват с повръщане, когато не могат в домаши условия да се справят с температурата и са дехидратирани, ние ги хоспитализираме, поясни още педиатърът.

Тя посочи, че понякога родителите прилагат антибиотици при грип, а се чудят защо температурата не спада, това е така, защото антибиотиците не се прилагат при вируси, какъвто е грипът. Ние прилагаме антибиотици, когато детето не се повлиява 6-7 дни и се съмняваме за усложнения.

Най-честите усложнения при грипа са пневмонията, а също и отити, миокардити, често идват и деца с гърчове и се съмняваме за менингити, енцефалити, което може да даде грипът като усложнения. И най-интересното усложнение е миозити – тоест – болят ги крачетата, трудно ходят, това се дължи на дехидратацията, мускулите страдат и започват да се разпадат, затова има и болка, но и самият грип води до това усложнение, каза още д-р Мария Минчева от Педиатричното отделение на Пирогов.

„Пневмонията не трябва да се пренебрегва, защото когато е преминал активният вирус и е стигнала до бактериално усложнение, може да е фатално и да достигне до смърт, ако не е предприето лечение. Тогава вече се прилагат  антибиотици, венозно при децата е най-добре, като лечението продължава от 10 до 14 дни, особено, ако се касае за двойна бронхопневмония.

В рамките на месец – два детето трябва да се проследи за рецидив от друга инфекция, след 20 – 30 ден се прави ренгенография, а тъй като имунитетът му е спаднал, препоръчва се изолация от големи групи хора, диетично-хранителен режим,  два месеца е добре детето да не посещава детска градина или училище, посъветва още д-р Минчева.

Мястото на болно дете не е в мола, нито сред други деца, то трябва да си остане в къщи, подходящо е да бъде на чист възух, когато се почувства по-добре.

Препоръчвам поставянето на противогрипната ваксина и за децата, и за възрастните, както и носенето на медицински маски, но повечето от децата в Спешното не бяха ваксинирани, допълни педиатърът от Пирогов.

Д-р Мария Минчева е родена в град Сливен на 9.12.1993г. Завършва Медицински Университет – София през 2018г. По време на обучението си по медицина работи като сестра в отделение по съдова хирургия и отделение по педиатрия в болница Софиямед. От месец март 2019 година се присъединява към екипа на отделение по Педиатрия на УМБАЛСМ „Пирогов“. Говори английски език. Интересите и са в областите детската пулмология, детската кардиология, детската гастроентерология и спешна педиатрия.

сциплирнарен екип.

• Проф. Свилен Маслянков е с над 25 години клиничен опит в хирургията. Завършва медицина в МУ – София през 1997г. През 2012 г. става преподавател в катедрата по Хирургия „Проф. Александър Станишев“ при МУ – София и болница „Александровска“. Освен с хирургията на гърдата специфичните научно-практически интереси  на проф. Маслянков са свързани и с различни други онкологични локализации (колоректална, стомашна, жлъчно-чернодробна и панкреатична), пластично-възстановителна и миниинвазивна хирургия. Има над 140 публикации и участия в конгреси у нас и в чужбина. Специализирал е в Гърция, Испания, Хърватия, Англия, Русия и др.

„В грипна епидемия винаги има нужда с нещо да се подкрепи организма, като на аптечния пазар се предлагат много видове хранителни добавки и мултивитамини, от различни фирми, в различна дозировка, а когато е зима, хората винаги си казват, че с нещо трябва да подкрепят имунната си система, обаче трябва много да се внимава, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ Лиляна Петрова – председател на Българска асоциация на помощник – фармацевтите.

„На първо място защото имуностимулаторите не могат да се приемат просто ей така – „Зима е, грип е, дайте нещо да пием…“, важно е какво е това нещо. То е хранителна добавка, витамин, не е лекарство, но въпреки всичко, техния състав и начин на прием, дозировка, са от съществено значение. Има заболявания, като автоимунните, при които допълнителното стимулиране на имунната система на организма може да представлява риск и в тези случаи е съществена ролята на лекаря.

Общопрактикуващият лекар познава най-добре проблемите на всеки свой пациент. Пациентите не са лекари и трябва да се посъветват с лекар и за хранителните добавки, витамините, които са решили да приемат.

Витамините са два вида – водно и маслено разтворими – предозирането с маслено разтворими крие голям риск. Това са витамин Д, толкова популярен напоследък, витамин А и витамин Е. Да не говорим за витамин К, при който при предозиране наистина има риск и не може да се правят „експерименти“.

Дори витамин С, приет в една ударна доза, може така да увреди бъбреците, човек да се чуди какво се е случило…Всичко това става много отговорно, а не защото сме го видели на рафта в аптеката или на реклама в медиите…

При предозиране на маслено разтворимите витамини има сериозни прояви, а има и витамини, които имат противопоказания – всичко това се консултира с лекар, категорична е още Лиляна Петрова.

По думите й много често хората пият отделно някакъв витамин, а след това започват да пият мултивитамини или хранителна добавка, без да проверят, че в тях го има същия витамин и така предозират. Да, ако при изследване се установи недостиг на определен витамин, той може да се набавя, но приемът трябва да става след консултация с лекар. Дори при чупливи нокти или косопад, при добавки за ставите, при т.нар. „мравучкане“ по тялото…

„Фармацевтите и помощник фармацевтите биха могли да консултират за дозировката на хранителните добавки или витамини даден пациент. Но нашата голяма болка е, на цялото наше съсловие, е че ние като помощник-фармацевти, дори след следдипломни обучения за хранителните добавки, по закон нямаме право да консултираме хората в аптеките. Но ние няма да спрем да се борим за това – думата „консултация“ е табу за нашата професия, но ние тук искаме като промяна в Закона, да можем да консултираме за хранителните добавки, защото ние също формиране здравната култура на хората, категорична е още Петрова.