„Общинските болници не искат да отварят самостоятелни спешни отделения, както изисква новият стандарт за спешната медицина. Според тях документът ги натоварва с неизпълними за повечето лечебни заведения изисквания, като площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения. Това съобщи д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България, който е и директор на общинската болница в Чирпан“, пише днес „Монитор“.
„Не сме съгласни с това, че спешните приемни отделения са определени да бъдат само 2-ро и 3-то ниво на компетентност, като минималната площ, на която могат да бъдат разкрити, е 700 кв. метра. Ние нямаме толкова площ, нито финансови средства, за да оборудваме отделна зала“, каквото е изискването, коментира той пред вестника.
Изданието изрежда критериите, залегнали в стандарта, и посочва: „Ако тези изисквания не отпаднат, нито една общинска болница няма да може да работи и да сключи договор със здравната каса от месец април, категоричен беше д-р Неделчо Тотев.“
Вестникът също така припомня, че срещу стандарта бе внесена жалба от Сдружението на общинските болници в България, Центъра за защита правата в здравеопазването, Сдружението на частните болници и Българската болнична асоциация.
„24 часа“ пък се спира на проблемите на други болници – тези в Русенско. „Намален е броят на болнични легла с висок процент на заетост. Това е един от основните изводи на русенски медици, които са анализирали несъответствията между подадената информация от областта към София и проекта за Национална здравна карта.
Според областния управител Стефко Буруджиев тези несъответствия може да взривят системата на здравеопазване в региона. Така например в местна кардиология са съкратени 19 легла, а в пневмологията и фтизиатрията – 12. При хирургичните легла в русенските болници също е планирано намаляване с 38. Физиотерапевтичните легла пък са съкратени от 140 на 68, а психиатричните са намалени с 43.
От това следват предпоставки за влошаване на достъпа до медицинска помощ и закриване на отделението по физикална и рехабилитационна медицина за деца, опасява се губернаторът на Русе“, пише изданието и допълва: „Според управителя на „Центъра за психично здраве“ ЕООД – Русе, д-р Теменужка Матева в Националната здравна карта не е предвидено и съществуването на Детския дневен стационар, функциониращ от 15 г.“ Вестникът уточнява, че своите изводи и предложения русенските медици ще изложат в нарочно писмо до здравния министър Петър Москов.
Ежедневниците се спират и на думите на министъра от вчера след срещите му в Пловдив. „Целият обем извършвана дейност през миналата година ще бъде финансиран от НЗОК и през тази, независимо дали болницата е държавна или частна“, категоричен беше министърът. И подчерта, че лечебници няма да бъдат закривани, а ще бъдат изчистени кухите структури“, четем в „Стандарт“. „Москов обясни, че лечебни заведения, които имат неизползвани през миналата година легла, сега ще могат да ги преустроят за финансиране по три нови пътеки за продължително лечение на пациентите“, пише още ежедневникът.
Във връзка с тази реплика „Сега“ констатира: „Явно министърът разчита, че всички излишни легла за активно лечение ще се преструктурират. За целта обаче цените за продължително лечение трябва да са колкото тези за активно.“
Вестникът цитира думите на Москов: „От реформите в здравеопазването са притеснени представители на лобистки фирмени интереси и свързани с тях политически кръгове, защото се дават власт и права на пациентите и това ще засегне икономическите им интереси. Промените ще гарантират правото на пациента да получи точно грижата, от която има нужда, а не процедури, чието изписване осигурява по-изгодно за лечебното заведение финансиране от здравната каса.“ И отбелязва: „Не е ясно обаче как ще се ударят лобистките интереси, при положение че министърът обещава същото финансиране на всички болници.“
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/vav-vestnitsite-problemi-sas-standarta-speshna-meditsina-63411
