Както обикновено става, говорим за инциденти, след като те са се случили, а не превантивно.

Това каза пред БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“, в коментар на случая, при който млада жена с психично заболяване нападна с нож трима души на бул. „Витоша“ в София.

„Много малко се говори за противоречието между свободата на избор на хората с психични заболявания дали да се лекуват и сигурността – както на пациента, така и на околните. Това е много сложен въпрос, който е преди всичко етичен и правен. Той се намира на границата между индивидуалните права и общественото благо. … Всяко общество трябва да изработи това оптимално съотношение, като го облече в съответните правни норми, като наложи етични професионални правила и организация на подкрепящата социална среда. … Не всички модели на търсене на чуждия опит успяха. Трябва да се търси оптимален баланс, защото прекалената държавна намеса ограничава свободата, а липсата на регулация застрашава сигурността. Липсват места, където хората да бъдат наблюдавани и съответно подкрепяни“, подчерта тя.

Има спешна нужда от социална и психологическа подкрепа, категорична беше проф. Миланова.

По думите ѝ трябва да се въведе законодателство за задължително амбулаторно лечение, що се отнася до опасното поведение, но да не се нарушава автономията на пациента.

„Не всеки, който се нуждае от лечение, трябва да бъде хоспитализиран в денонощни стационари. Всичко това може да бъде проведено и в други условия“.

Най-важните мерки за превенция на агресия при хора с психични заболявания са ранната диагноза и ефективното лечение, категорично посочи тя и обясни:

„Ефективните превантивни мерки обхващат не само здравната система, но и законодателството и социалната среда. Колкото по-рано се установят тези рискови фактори за проява на агресия, психиатричната помощ може да осигури адекватна помощ и предотвратяване на последиците. Редовен мониторинг и прием на медикаменти имат много важна роля. Осигуряването на задължително амбулаторно лечение на рискови пациенти е много важно. При поява на опасни симптоми да се задейства механизъм за медицинска и социална интервенция. За съжаление такъв механизъм не съществува. Липсва последваща грижа за хора, които са били в болница – те се изписват и няма проследяване„.

Проф. Миланова съобщи, че от финансите за здравеопазване само 2{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} са за психиатрична помощ, което е изключително малко.

Националната кампания „Прегърни своето бебе – отключи мечтата си“, която е в подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми стартира от началото на февруари 2025 г. и ще продължи три месеца. Инициативата е  на Фондация „Искам бебе“ и лаборатории от страната и има за цел да повиши информираността за асистираната репродукция, а в края на кампанията ще се направи и дарение от финансови средства за процедури с донорски материал, които не се покриват от държавата.

С помощта на д-р Александър Кобаков, акушер-гинеколог от столичната МБАЛ „Света София“ и консултант по семейно планиране на Фондация „Искам бебе“, и подготвените печатни и видео материали двойките ще научат откъде започва пътят към желаното бебе и за възможностите на съвременната медицина.

Проучвания показват, че около 150 000 двойки в България имат проблем със зачеването на собствено дете. Това означава, че всяка шеста двойка в България, така е и в Европа, има репродуктивни нарушения и се нуждае от подкрепа. На този фон се повишава необходимостта от донорски генетичен материал, благодарение на който много двойки сбъдват мечтата си да станат родители.

Официално стартът на кампанията ще бъде отбелязан в Деня на любовта – 14 февруари на събитие с водещи специалисти по темата, с посланици на инициативата и съпричастни към каузата обществени личности.

На 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София.  В ефира на „Lege Atris“ психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България.

Според д-р Гълъбова жената е била на лечение преди четири години. В такива случаи, когато състоянието на пациент с психоза се подобри в рамките на месец и половина – два, той бива изписан. Проблемите обаче започват след това. В България липсва ефективна система за извънболнична грижа за психично болните. Въпреки че медикаментите за лечението на тези заболявания са безплатни и достъпни, психосоциалната рехабилитация на пациентите остава сериозно занемарена.

Един от основните проблеми, според Гълъбова, е липсата на дневни центрове за психично болни, които трябва да бъдат поне по един във всяка община. Освен това в България няма достатъчно арт терапевти и психолози, които да работят с пациентите и да им помагат в процеса на ресоциализация. Липсва и законодателство, което да задължава работодателите да наемат хора с психични заболявания, което допълнително утежнява положението на тези пациенти след напускането на лечебните заведения.

Друг сериозен проблем е липсата на „водещи на случаи“ – социални работници, които да поемат по 10-12 пациента и да изграждат с тях доверителна връзка. Тези специалисти би трябвало да имат ангажимент към пациента и да подпомагат неговата интеграция в обществото. Създаването на подобна система изисква значителни финансови средства, тъй като включва висококвалифицирани специалисти, които трябва да получават адекватно заплащане.

Д-р Гълъбова подчерта, че никой не е застрахован от тежки психични заболявания, които често започват в млада възраст. При обостряне на състоянието пациентите попадат в лечебни заведения, които въпреки лошата си материална база разполагат с висококвалифицирани специалисти. Там състоянието им може да бъде овладяно в рамките на 45-50 дни, до степен, в която могат да се върнат в обществото. Проблемът е, че в извънболничните заведения, освен семейството, никой не поема отговорност за тези хора. Семействата на психично болните обаче често се изтощават от дългогодишния процес на грижа и контрол върху състоянието на близките си. В резултат на това, след изписването си, пациентите често биват изолирани от обществото.

Според д-р Гълъбова без комплексен подход, включващ социална и трудова интеграция, психосоциална рехабилитация и адекватна подкрепа от обществото, подобни трагични случаи могат да се повтарят.

При наличие на пациент с обществено опасни действия няма клиника, която да откаже да го настани. Прокуратурата да се задейства по най-бързия начин, да издаде постановление за настаняване на лечение. Топката е в прокуратурата, заяви психиатърът д-р Веселин Герев в интервю пред БНР.

Той коментира случая с момичето, което прободе с нож трима души тази сутрин в София, а други, нападнати от нея, се разминаха с леки наранявания.

„Не бих казал, че има голям проблем с местата. Нима в Нови Искър няма места, нима в Клиниката по съдебна психиатрия няма места? Ако трябва, в затвора в Ловеч, там има клиника по психиатрия, така или иначе ще пролежава там„, препоръча психиатърът.

Според него случаят е комплициран и от ситуацията, и от самото законодателство:

„Променят се параграфи и членове, без да се отчита реалността. В рамките на 3 дни има зловещи случаи. По принцип всеки ден се случват такива проблеми, не завършват фатално и не им се дава гласност. С вербална агресия и когато навреме се вземат мерки, не се стига до фатален край и случаят остава така, никой не се интересува от него“, коментира д-р Веселин Герев.

В случаите, когато психичноболният отказва да си пие лекарствата, психиатърът обясни:

„При тежко психично разстройство, ако откаже да си пие лекарството, влошаване на състоянието настъпва в рамките на 2–3 седмици. Ако близките не могат да го накарат, трябва веднага са се обърнат към полиция, прокуратура и болницата, където е лекуван. Това влошаване с изкривени възприятия, агресивно поведение, параноидна идея води до агресия както към хора от близкия кръг, така и към хора от разширения кръг – случайни хора“.

Д-р Герев посочи проблема – „обществото не е предвидило как да се защитава, а това са тежки и опасни действия“.

Друг проблем според него е закриването на диспансерите, превърнати в търговски дружества и функциониращи като такива, както и загубената връзка и контрол над хора с тежки психични заболявания.

„Когато имаше диспансери, ставаше лесно и това се изпълняваше от здравна служба, сестрата минаваше патронаж. Диспансерният метод е въведен във Франция през 50-те години и продължава да функционира. И когато не приемате лекарства, влошите се или не отидете да си ги вземете, тогава самият център идва при вас. И бързо се установява какво е положението. Имам пациенти, които се лекуват така във френски терапевтични центрове. Тук връзката е прекъсната, защото преди години диспансерите ги направихме търговски дружества“, обясни психиатърът.

Той коментира и премахването на чл. 36 от Закона за здравето, според който хора с тежки психоразстройства подлежат на принудително лечение.

„И се въведе едно мнимо правило да се спазват техните човешки права и достойнства. Но когато е в психоза, той е невменяем и за правото, и в медицинския смисъл. И вие ще спазвате правата му, а той по медицински показания няма граждански права. Тогава се намесва дежурен прокурор, съдия и да вземе решение на базата на медицинска експертиза дали да се лекува, или не. А това отнема време. Една родилка се беше заключила в стая с бебето си и чакахме дежурния прокурор 3 седмици да реши дали тя да се лекува„, разказа психиатърът.

И допълни:

„Когато им зачитаме правата, не обърнахме внимание на основен факт, че близките им трябва да носят споделена отговорност с тях. Не може детето ти да е агресивно, не си пие 2 седмици лекарствата, а ти да си спокоен и да чакаш, да видиш какво ще се случи, защото в тази ситуация първо жертва можеш да станеш ти“.