Резките промени във времето се отразяват неблагоприятно на някои пациенти, например на хора с артериална хипертония.

Контролът става по-труден, особено ако не се спазват предписаният режим.

Това подчерта пред БНР-Радио София д-р Христо Байчев от Националната кардиологична болница.

Той припомни, че пред студените дни и месеци кръвоносните съдове се свиват, кръвното налягане се повишава, а през лятото – обратно. През този месец станахме свидетели и на резки температурни колебания от 20 до 5 градуса.

В такива моменти може да се наложи промяна в дозировката на приеманите лекарства, затова пациентите трябва да отидат на преглед при личния си лекар или при специалист.

Пролетната умора е свързана не само с недостиг на витамини, но и с промяна в двигателната активност и метаболизма, припомни кардиологът.

Тази година средствата за здравеопазване имат добър дизайн, но на фона на многото пари не виждаме ръст в качеството.

Това каза пред БНР д-р Илко Семерджиев, бивш здравен министър и първи председател на НЗОК.

Тази година бюджетът на Здравната каса е доста добър – 9,474 млрд. лева, което е с 1,3 млрд. лева повече от 2024 г., подчерта той и добави:

„Има известен ръст и в бюджета на Министерството на здравеопазването, който от 1,089 млрд. лева се качи на 1,203 млрд. лева. Като добавим, че през общините ще минат допълнително още 372 млн. лева бюджет, общата рамка на публичното финансиране за тази година ще бъде в размер на 11,820 млрд. лева. Това ще е общото количество средства през всички възможни здравни структури“.

По думите на д-р Семерджиев липсата в бюджета на НЗОК на подобряване на качеството и на достъпа на здравеопазването се обуславя от няколко числа:

„В България тази година ще работят 29 911 лекари. Също толкова бяха и преди 25 години, когато стартирахме здравното осигуряване в страната. Не можем да очакваме от едно и също количество лекари различни по количество и по качество услуги. Голяма част от тях са на пределна възраст и това не предполага нови специализации и квалификации. Втората страна на въпроса е структурната – през 2001 г. аз въведох в здравноосигурително финансиране 149 болници, а през 2024 г. имаме 373 болнични договора. Т.е. излиза, че с тези много пари ние финансираме едно и също количество лекари, но два пъти повече структури. Издържаме тухли и керемиди – това е големият проблем на България и той е в резултат на лоши политически решения“. 

Той подчерта, че най-лесно стават реформите, когато има сериозен ръст на средствата, но в Бюджет 2025 не са предвидени реформи, въпреки че има предвиден достатъчен финансов ресурс.

Според него това, че докато в болничния и извънболничния сектор увеличението е 16{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а в лекарствата е 26{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, говори за силен лобизъм и за преместване на акцента върху лекарственото лечение:

„Това е червена лампа, която трябва да ни светне, защото най-големите преразходи в българското здравеопазване са по отношение на лекарствата. … Ръстът на лекарствата за тази година – общо за злокачествени заболявания и за извънболничната помощ – са 2,358 млн. лева, близо 30{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от здравноосигурителните плащания на НЗОК. Няма такова нещо в никоя държава в Европа. Там се движат между 15{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и максимум 18{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а ние сме два пъти повече“.

Това е хубава инициатива, тъй като българите са сред най-доплащащите за лекарства в ЕС, заяви пред БНР проф. Илко Гетов, преподавател в Медицинския университет, бивш председател на Българския фармацевтичен съюз и бивш заместник-министър на здравеопазването.

Той изказа резерви относно предвидения кратък срок. Според него няма вариант промяната да бъде задействана преди есента – „не по-рано от 1 октомври или 1 ноември“, защото „има дълга спирала от действия, за да стане това реалност“.

Касата ще заплаща т.нар. референтен продукт, или продукта с най-ниска цена в системата на ЕС за външно референтно ценообразуване, обясни проф. Гетов.

„В зависимост от избора на предписващия и в зависимост от възможността за заместване, пациентите ще могат да си доплащат за пожелан от тях лекарствен продукт.“

Може би беше по-разумно да се подходи към по-ограничен кръг деца: до 2-3 годишна възраст, като се разшири списъкът с лекарства, които се реимбурсират, изрази мнение той.

• Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

За общопрактикуващия лекар д-р Мирослав Спасов „идеята е великолепна“, но не е обсъдена със специалистите и пациентските организации.

Не е ясен регламентът, не сме видели и списъка, каза той в предаването „Хоризонт до обед“.

Д-р Спасов изведе редица проблеми в здравеопазването ни, по които няма движение, а с безплатните лекарства за деца те излизат на преден план.

„Колегите от болничната помощ продължават да ни третират като секретарки. Кой ще изписва антибиотиците на тези хора, като няма лекари?“

Общопрактикуващият лекар, който е работил и във фармаиндустрията, не изключи нарастване на употребата на антибиотици, щом стават безплатни за въпросната възрастова група.

Няма натиск от фармаиндустрията за изписване на точно определени антибиотици, смята д-р Мирослав Спасов.