Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години.

През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та .

През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации. Получавали сме предложения на органи (сърца) и от чужбина, но специфичните изисквания за съвместимост не са били изпълнени за български пациент.

Това съобщи пред БНР-Радио София Иванка Динева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).
И коментира: „Искаме това да се промени в положителна посока, именно затова поръчахме социологическо проучване – да разберем нагласите на хората и доколко те са запознати със състоянието „мозъчна смърт“.

След Великден агенцията ще покани пациентски организации и координатори по донорство, за да се опитат да подобрят сътрудничеството си, след което ще се състави доклад с предложения.

Динева отбеляза, че няма представа защо от ПП-ДБ и от пациентски организации са поискали нейната оставка.

През 2024 г. са обучени 97 специалисти. Служителите в ИАМН са професионалисти, подчерта тя.

В момента в България има 6 регионални координатори по донорство и 31 в лечебни заведения в страната.

Колкото повече говорим, колкото повече разяснителни кампании правим и стигаме да хората, толкова това се отразява в резултатите, смята още Иванка Динева.

Обмисля се подготовка на комуникатори, които при донорска ситуация да разговорят по подходящ начин с близките на човек, изпаднал в мозъчна смърт, който би могъл да стане донор за нуждаещи се от трансплантация.

За 3 години се отчита 6{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право „Шаркова и партньори“.

Тази новина коментира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова в ефира на Lege Artis. Според нея най-често тези дела са свързани със смърт на пациенти в лечебни заведения или с оказване на медицинска помощ в такива институции.

Общата тенденция сочи значително увеличение на съдебните искове срещу лечебни заведения. Ако до 2020 г. средният брой на подобни дела е бил между 60 и 70 годишно, последните данни от системата за електронно правосъдие показват ръст от 20-25{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а в някои случаи дори и повече. Това е сериозен сигнал за ръководителите на лечебните заведения, които следва да обърнат внимание на управлението на конфликтни ситуации с пациентите, за да не се стига до съдебни спорове.

Според Шаркова този ръст се дължи на две основни причини. От една страна, лечебните заведения не успяват ефективно да управляват комуникацията и конфликтите с пациентите и техните семейства. От друга страна, пациентите стават все по-информирани за своите права и активно търсят правна защита в случаи на медицински грешки или недобросъвестно отношение.

Наред с делата, свързани със смъртни случаи, значителен дял заемат и делата за причинени сериозни увреждания в резултат на некачествена медицинска помощ. Особено тревожно е увеличението на обезщетенията, присъждани от съда за неимуществени вреди, което от своя страна води до нарастване на финансовия риск за лечебните заведения.

Според адвокат Мария Шаркова тази тенденция изисква спешни мерки и по-добро управление на медицинските услуги и комуникацията с пациентите. Това ще помогне не само за намаляване на съдебните дела, но и за подобряване на цялостното качество на здравната система в страната.

Как се развива проектът „Геномът на България“ година след началото? „За да получим представителна извадка за нашето население, което е около 6,5 милиона, ни трябват поне около 6500 доброволци“, разказва проф. Кънева. – „Успяхме да съберем първите 1000 и в момента тече генетичното изследване, предстои да бъдат обработени данните и да имаме информация за пилотния проект. В първата извадка имаме 60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} жени и 40{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} мъже. Цената е около 1000 долара, но развитието на технологиите съкращава процеса и позволява нейното драстично намаляване. Имаме клиничен въпросник, в който събираме информация за здравословното състояние на човека и неговата фамилия. Преобладават хората с висше образование. Около 25 на сто от тях имат бежанци в своя род…

Първият етап беше изцяло финансиран от Министерство на образование и науката, а от тази година участваме в проекта „Геномът на Европа“. Ще можем да допринесем за съставянето на референтния геном на Европа и имаме средства, осигурени за още 2000 доброволци, половината са съфинансиране с пари от Европейската комисия“, допълва гостът.

„За да открием и докажем дали даден вариант е причина за заболяването, имаме нужда от информация за този вариант в популацията. А такава към момента нямаме, защото няма референтен български геном. И това, което правим в рутинната диагностична дейност, е да търсим в публичните световни бази данни, които се натрупват и са достъпни за научни цели, дали някой някъде е намерил този вариант. И ако го е намерил при пациент със същото заболяване, това натежава в посока, че това е болестотворният вариант. Ако обаче вариантът се наблюдава при здрави хора, го отхвърляме като потенциална причина за болестта…

За всяка болест се определя какъв е приносът на генетиката и какъв – на околната среда. Дълголетието и интелектът се определят от множество гени, но също и от много фактори на околната среда“, допълва тя.

Каква е ползата от генетичните тестове за произход, които са достъпни? „Те са нормални и удовлетворяват интереса на хората към техния произход. Те се базират на друг метод на изследване – на определен брой известни варианти, които са на хромозомите, на митохондриалната ДНК, или пък на останалите хромозоми. И може да се каже кой е хаплотипът на конкретния човек и дали той е сходен с тези на хора от други популации. Тяхната надеждност зависи от базата данни, с която съответната лаборатория разполага за сравнение“, разказва проф. Кънева.

Кога ще видим премоделиране на човешките гени? „Моментът не е далеч. Вече има много по-добри възможности за редакция на грешките в нашето ДНК и този тип технологии все повече ще се използват в бъдеще за лечение на някои заболявания. Вече има одобрени редица генни терапии за много тежки и редки генетични заболявания. Други са в етап на допълнителни проучвания, преди да бъдат одобрени“, коментира в „Нощен Хоризонт“ проф. Радка Кънева.

„Има генни терапии за определени мутации на определен ген, например при очното заболяване ретинална дистрофия. Макар и скъпа, тя е достъпна дори за български пациенти. Смисълът на нашия проект е да помогнем да се установи генетичната причина при над 7000 заболявания. За около 90{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от редките генетични заболявания към момента няма терапия и се надяваме, че в бъдеще т. нар. прецизна терапия ще доведе до ефект“, допълва тя.

На въпрос на слушател дали в иРНК ваксините за ковид се съдържа генетичен материал, който атакува човешкото ДНК, проф Кънева отговори:„Не съм срещала научни данни, които да потвърждават това. За мен това е спекулативно твърдение, докато не видя в престижно списание публикация, която да го доказва..“

Ще дадат ли генетичните изследвания отговор и на въпроса защо определени семейства не могат да имат деца? „Разбира се! Част от репродуктивните проблеми могат да се дължат на генетичен проблем.“

„Нашето проучване може да помогне да се направят по-прецизни оценки на рисковите варианти при всеки човек и да се направи общ резултат, който да ни помогне да идентифицираме високорисковите хора, сравнявайки с референтните контроли. Това не е бъдеще, а реалност в някои държави – скандинавските и прибалтийските например. Там има първи стъпки в тази прецизна медицина.“