„От предишния епизод, посветен на Астмата, остана неодизказан един важен факт – че няма пациент в България без лечение, независимо дали е лека, средно тежа или тежка с астма. Тези пациенти имат безплатен достъп до най-модерните молекули, които се използват в Европа и в света, коментира за подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Диана Петкова – председател на УС на Българското дружество по белодробни болести и началник на Клиниката по белодробни болести – Варна.
„Недоизказан остана фактът, че във всяка университетска болница у нас има Комисия, която разглежда и консултира пациентите с тежка астма. Защото диагнозата тежка астма изисква много точна оценка, наличие на диференциална диагноза с други заболявания, които биха могли да уподобят появата на пристъпи на астма, а всъщност да са свързани със сърдечно-съдови или с други състояния.
Недоизказано остана, че над 5000 пулмолози в България имат добрата подготовка, изключителната компетентност и възможност да лекуват, проследяват и да дават насока към тези пациенти, които са преценени, че са с тежка астма към новото лечение с биологичните молекули.
Остана още недоизказан фактът, че до момента у нас за пациентите с тежка астма са налице 4 молекули, като едната е достъпна от 12 години, другите три – от 5-6 години за лечение на тежката астма.
Затова не разбирам, къде точно е „заровено кучето“, защото новият 5- ти медикамент не е панацея, той дава допълнителна възможност на пациентите, но изработването на критериите за започване на лечение, за мониториране на инфекциите е една процедура, която е позната в институциите и тя важи за включването на всички нови молекули за всички заболявания.
Винаги се налага дебат и дискусии, което коства дълъг период от време, но това не означава, че има оставени пациенти без лечение, изтъкна проф. Петкова.
„Когато влиза нова терапия, имайте предвид, че както ползи, така може да има и някакви странични ефекти от нея. Затова се спазват процедурите, създадени от държавата – на базата на изготвени клинични проучвания, кратки характеристики на медикамента, това се оценява, преминава се през процес на оценка на здравните технологии, сравняват се резултатите от лечението в други държави, заяви за БНР доц. Владимир Ходжев – председател на Националния борд по белодробни болести и началник на Клиниката по белодробни болест – Пловдив.
По думите му българските пациенти разполагат с всички необходими медикаменти от световната практика, а не във всички държави е така. За голяма част от пациентите астмата се превърна в амбулаторно контролирано заболяване с добро качество на живот. Около 4 на сто от пациентите са с тежка астма, които имат лечение.
„Много е важно да се каже, че не всяка т.нар. тежка асма е тежка, затова е важно, че в Центровете към университетските болници се направи тази цялостна оценка на пациента, защото това е в негов интерес. В много случаи се оказва, че пациентът няма добра техника на инхалиране, не се придържа към терапията, има друго съпътстващо заболяване, като нелекуван алергичен ринит, което ние като го коригираме, подобряваме общото състояние. Затова не трябва да се бърза, а пациентът се оглежда от всички страни, обучава се.
Пациентът с тежка астма – това е „един чадър, който покрива“ различни фенотипи на астмата и всъщност с един медикамент не се лекува всичко, това не са „капки вълшебници“, затова в специализираният център ние можем да изберем най-подходящата биологична терапия за конкретния пациент, поясни доц. Ходжев.
По думите му, ако някой смята, че БЛС е излишна организация в България, която като борд по специалисти също дава становище за новите молекули, то нека си подаде оставката от БЛС.
„В Борда на БЛС са университетски лекари, нещата трябва да се огледат от всички страни – това е смисълът, това е процес, който не касае само биологичната терапия при астма, а процедура, която се следва за всички медикаменти, които трябва да навлязат в ПЛС.
Много от нашите сънародници от Великобитания идват тук, за да получат бърз достъп до компетентен специалист, обобщи доц. Ходжев по отношение на грижата за нашите пациенти.
„В момента нашите пациенти, страдащи от хронични белодробни заболявания разполагат с палитра от медикаменти, като достъпът до тях вече е осигурен по линия на НЗОК, това важи и за биологичната терапия, която е скъпостурваща терапия, затова нека да бъдем благодарни за това, което заедно с институциите, ние пациентските организации постигнахме на ниво европейско застъпничество през последните над 20 години, подчерта Диана Хаджиангелова, председател на Асоциацията на българите боледуващи от астма.
По отношение на това колко време е необходимо, за да се започне лечение на пациентите с биологична терапия, Хаджиангелова уточни, че се изисква да се премине през нужната експертиза и Комисията, която одобрява лечението, което е скъпоструващо.
По думите й компетентните специалисти у нас си вършат съвестно работата по отношение на критериите за достъп, като доказателство за това е, че днес българските пациенти имат възможност да се лекуват с най-модерните инхалаторни по света медикаменти за астма, включително за тежка астма. Нещо, което в миналото не е било така, припомни още пациентският представител.
