Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и семейна традиция. Интересът към човешкото зрение наследява от майка си, оптик, която го вдъхновява да продължи пътя ѝ.

Днес обаче тази професия е изправена пред сериозно предизвикателство. Предвиждани промени в нормативната уредба могат да отнемат правото на оптометристите да издават рецепти – нещо, което би ги лишило от възможността да упражняват пълноценно работата си. „Опасно е да се създава внушение, че прегледът при оптометрист застрашава хората – това просто не е вярно“, казва Веселин.

Създалата се ситуация, провокира Веселин да направи аналогия със събития случили се преди векове. Оказва се, че когато аптекарите (днешните фармацевти) се появяват като самостоятелна професия през XVI-XVII век, лекарите първоначално са били силно против.

В много европейски градове медицинските гилдии протестират срещу професията на аптекарите. Лекарите ги обвиняват, че „прекрачват границите“, като съветват пациенти или коригират дозировки, защото не са „истински лекари“. В крайна сметка държавата се намесва, за да раздели ролите.

Например в Англия, с Актa за аптекарите от 1617 г., аптекарите официално се отделят от бакали и лекари. Лекарите запазват правото да диагностицират и предписват, а аптекарите се концентрират върху приготвяне и продажба на лекарства и така всичко си идва на мястото.

Подобна разлика има в сферите на офталмологията и оптиката. Веселин Истатков обяснява ясно разликата между двете професии: оптометристите измерват диоптъра, за да осигурят ясно и комфортно зрение, докато офталмолозите диагностицират и лекуват заболявания на очите. „Ние не се конкурираме – ние се допълваме. Така работи в целия Европейски съюз и в САЩ“, подчертава той.

Веселин е категоричен, че срещу оптометрията се хвърлят подвеждащи твърдения, които могат да объркат хората, ползващи тези услуги. Въпреки това той остава убеден, че правото на ясен поглед и достъпна грижа за зрението не бива да бъде ограничавано.

„Знаете в началото на учебната година – през целия септември, какви стълпотворения стават пред нашите кабинети. Идеята на промените е да може данните за проведените имунизации, които са направени през годините, да могат да бъдат видими за медицинските специалисти от детските и учебните заведения и да не се насочват децата само за да се издава тази информация“. Това каза пред БНР общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова по повод отпадането от 1 септември на книга за профилактичните имунизации, както и вписването на данни в имунизационни паспорти и лични амбулаторни карти.

Системата ще създаде единна среда за обмен на информация между МЗ, регионалните здравни инспекции и лечебните заведения, които изпълняват Имунизационния календар.

По думите на д-р Николова въвеждането на системата премахва редица досегашни задължения за лекарите, като годишните планове и отчетите на хартиен носител, но притеснението е дали всички данни ще бъдат въведени в НЗИС до началото на учебната година. Тестови период за системата няма, тя трябва да започне да функционира от 1 септември. Д-р Николова изрази притеснения единствено дали цялата необходима база данни ще е качена и налична от първия момент.

Личната лекарка припомни колко са важни профилактичните прегледи, особено на децата – за ранно откриване на гръбначни изкривявания или зрителни аномалии, например. Прегледите могат да бъдат осъществявани през цялата година, така че това облекчава и родителите, и лекарите.

Според д-р Николова по изпълнение на задължителния имунизационен календар българските общопрактикуващи лекари са сред първенците в Европа, но по отношение на поставянето на ваксината срещу рак на маточната шийка все още сме изоставащи. Тя препоръча бременните и децата да се ваксинират и срещу грип, защото никога не се знае как заболяването ще протече при тях.

Нова електронна система на Здравното министерство ще помага на общопрактикуващите лекари да разпределят, заявяват и отчитат ваксините.

Въвеждането ѝ премахва редица досегашни задължения за лекарите, като годишните планове и отчетите на хартиен носител.
От 1 септември отпада и воденето на книга за профилактичните имунизации, както и вписването на данни в имунизационни паспорти и лични амбулаторни карти.

Системата ще създаде единна среда за обмен на информация между МЗ, регионалните здравни инспекции и лечебните заведения, които изпълняват Имунизационния календар.

Тя позволява на всеки лекар да заявява ваксини от разстояние, да следи наличности по партиден номер и срок на годност и да получава автоматично обобщени отчети за извършените имунизации.

„Знаете в началото на учебната година – през целия септември, какви стълпотворения стават пред нашите кабинети – коментира пред БНР-Радио София д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар в София. – Идеята на промените е да може данните за проведените имунизации, които са направени през годините, да могат да бъдат видими за медицинските специалисти от детските и учебните заведения и да не се насочват децата само за да се издава тази информация.“

Прегледите могат да бъдат осъществявани през цялата година, така че това облекчава и родителите, и лекарите.

Тестови период за системата няма. Трябва да започне да функционира от 1 септември. Д-р Николова изрази притеснения единствено дали всичката необходима база данни ще е качена и налична от първия момент.

Личната лекарка припомни колко са важни профилактичните прегледи, особено на децата – за ранно откриване на гръбначни изкривявания или зрителни аномалии, например.

Според д-р Николова по изпълнение на задължителния имунизационен календар българските общопрактикуващи лекари са сред първенците в Европа.

„Пациенти със сърдечна недостатъчност, както и с хипертония, претъпелите инфаркт или инсулт, трябва да си измерват по-често кръвното налягане“. Този съвет отправи в интервю за телевизия Bulgaria On Air кардиологът д-р Динко Господинов от Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, млад специалист с европейска диплома по кардиология.

Той припомни колко важни и необходими са профилактичните прегледи и отбеляза, че жените са по-склонни да не ги пропускат, докато това не се отнася за мъжете:

„Жените са преобладаващи в профилактичните прегледи, а мъжете идват заедно с жените си в повечето случаи. Трябва да обърнем внимание на мъжката аудитория, че не е срамно да се ходи на прегледи и е добре да си измерваме кръвното налягане, и да си правим поне веднъж годишно профилактични изследвания – кардиограма, преглед от кардиолог, изследвания на холестерол, глюкоза“, каза д-р Господинов. Той подчерта, че е с напредването на възрастта посещенията на лекар за профилактика трябва да бъдат по-чести.

Кардиологът сподели още, че най-честите оплаквания от страна на сърцето, с които пациентите идват в лекарския кабинет са задух, умора, тежест и болка в гръдната област.

Според него в България разполагаме с целия набор на терапии, с които може да се помогне при сърдечно заболяване.

„Българският пациент разполага с достъп до лечение и с най-модерните клапи“, допълни специалистът.

Той обърна внимание на важността на храненето,на добрия сън и на движението. Той препоръча да се придължаме към средиземноморската диета, да си осигурим добре балансиран дневен режим, със 7 часа сън, движение и спорт според възможностите.