Циститът често се свързва с пътуванията и отпуската на море, посещенията на басейни и други места за отдих, заради риска от външно замърсяване, а също и стоенето дълго време с мокър бански.

В края на отпускарския сезон, ако се случи да установите симптоматика на цистит е необходимо веднага да посетите лекар, защото тази бактериална инфекция може да хронифицира, което да усложни нейноното лечение и да удължи във времето дискомфорта, който циститът причинява.

„Хроничният и острият цистит са две различни състояния, общото е болезненото уриниране, често уриниране, парене, болки в долните пикочни пътища, каза за „Закуска на тревата“ доц. Еленко Попов от Клиниката по урология в Университетска болница “ Царица Йоана – ИСУЛ“.

„Острият цистит е изолирано явление, той отминава без последствия. При правилно лечение, той не оставя отпечатък върху организма.

Хроничният цистит или рецидивиращ, повтарящ се, представлява инфекция на долните пикочни пътища, която се повтаря поне 3 – 4 пъти в годината. Проблемът е, че там вече податливост, тези инфекции често са трудни за лечение.

Успяваме само да потиснем настоящото обостряне, но много трудно се прекъсва целият този процес, на второ място – тези инфекции сериозно променят качеството на живот на хората.

Рисковите фактори включват недобрият или непълен подход в лечението на острия цистит, игнорирането на проблема и не търсенето на лекарска помощ, когато вече се налага, твърде дългото лечение само с билки, не използването на антибиотик, когато вече се е налагало, не проследяването на острия цистит, поясни още доц. Еленко Попов.

По думите му има гинекологични фактори при жените, като заболявания, които не са лекувани. От заболяването най-често са засегнати по-младите жени, но също се засягат и мъжете над 50 години.

Доц. Попов изтъкна, че терапията на хроничния цистит включва антибиотик, който се приема след антибиограма задължително! За да може да се установи кои бактерии на какво са резистентни. В противен случай и най-скъпият антибиотик няма да те излекува, ако не е подходящият, а ще увеличи заболяването, ще се наруши и нормалната микрофлора на организма.

Помощ се търси при общопрактикуващия лекар, нефролог или уролог.

Смисълът на тази такса е да бъде осигурено финансирането на т.нар. лични лекари. Това е частна практика, която няма откъде да вземе средства за съществуването си.

Това каза пред БНР адвокат Андрей Дамянов, който представляваше пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК, в коментар по предложението потребителската такса да скочи драстично, както настояват от Българския лекарски съюз.

Изискванията към личните лекари са доста. Тази такса е необходима – спор няма. Друг е въпросът какъв е справедливият размер, посочи той.

„Няма спор, че има страхотни лични лекари, но и че има лични лекари, не са на висотата на нашите очаквания.“

1{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} е напълно адекватен за осигуряването на техните практики, смята Дамянов. По думите му, пациентите няма да са много щастливи от подобна промяна.

„По-важният въпрос е защо все още нашите политически формации в парламента не поглеждат към здравната реформа. През седмица имаме влизане от скандал в скандал в здравната система.“

Не сме на етапа вдигане на здравната вноска, изрази категорична позиция Дамянов.

Според него вдигането на тази вноска следва да е само в големия пакет за реформи в здравеопазването в посока „здравна система, обърната към пациента“, а компромисът, който политиците правят, само уврежда здравето на нацията.

В социалистическия период България имаше нелоша здравна система – мрежа, разпространена сравнително равномерно на територията на страната. В малките градове имаше лекари с добра експертиза, коментира Андрей Дамянов в предаването „Преди всички“.

„С промените през 90-те години нашата страна започна да се лута между двата модела, но особено в последните 15 години започна да надделява този принцип – парите следват пациента. От момента, в който беше наложен този принцип, започна крахът на здравеопазването в България. Стотици лечебни заведения загубиха своя персонал. Голяма част от здравните грижи се концентрира в големите градове. Държавата абдикира от своята роля да предоставя адекватни здравни грижи на населението“, заяви той.

В градове като Козлодуй и Оряхово хората започват да пътуват по 50-60-100 км, за да получат здравна помощ, когато лекар излезе в отпуск. Има немалки градове, в които няма специалист УНГ например, даде примери адвокат Дамянов.

Предстои у нас да бъдат въведени най-новите стандарти по Ортопедична мануална терапия (ОМТ) – в български университет, в сътрудничество с Кипърския институт по ОМТ.

Единодушно програмата се счита за най-добрата компетенция и акредитация за следдипломна квалификация в света.

Организатор от българска страна е „Физиогнозис“, първата семинарна компания за следдипломни обучения на физиотерапевти в България, създадена през 2015-та и домакинствала десетки събития, повечето от които провеждани за първи път у нас.

На „Нощен Хоризонт“ гостува основателят на „Физиогнозис“ – Стоян Стоев, специалист по неврологична, ортопедична и протезна физиотерапия.

Той е първият (и единствен до момента) сертифициран в концепцията PNF (Проприоцептивно нервно-мускулно улеснение) български физиотерапет.

Съучредител е на българската PNF Асоциация. Бил е физикален терапевт на националните ни отбори по кану-каяк и по академично гребане.

„Проприоцептивно нервно-мускулно улеснение е в основата на всяка методика, която включва кинезитерапията, това е начинът да се поддържаме здрави или по-скоро в годност.

PNF за първи път имаше своя конгрес в България. Ние бяхме домакини за първи път на Световния конгрес, ние популяризирахме тази концепция в пет клинични бази, проведохме и обучения там на самия световен конгрес. Но до момента нямам данни някой от тях да е постигнал по-високи компетенции, разказа за „Нощен Хоризонт“ Стоян Стоев.

„Избрахме Кипърския институт по ОМТ, защото колегите там се обучават в Западна Европа, включително в Австралия и Нова Зенландия, като внесоха една наука, която е доста по-добре смазана, отколкото установената в България, като това го казвам без сарказъм, а с уважение.

Тези колеги успяват да работят в екип по начин, по който не бях виждал. Самата ОМТ програма като обучение изисква нещо уникално, това е мултидисциплинарният подход, екип от 4 до 6 души, това е завършена програма на след дипломната квалификация.

Тези колеги имат съвместни публикации със световни имена, тоест те имат научни публикации, което ги нарежда до имената на Световната асоциация по физикална терапия, разказа за „Хоризонт“ Стоян Стоев.

„Първата Частна Семинарна Компания за Физиотерапевти и Здравни Специалисти“ с нестандартното име ФИЗИОГНОЗИС е създадена с една единствена цел да довърши процеса на университетското обучение, като изгради и затвърди практическите умения, не само в ръцете, но и в главата на физикалния специалист. Компанията ни направи достъпни за колегите в България много от Световните Физиотерапевтични концепции в този период. Именно тези концепции дадоха възможност на всеки колега да открие подходящата сфера на работа – мануална терапия, педиатрия, неврология, онкология, спортна ФТ и др. ФИЗИО е ясно, но -ГНОЗИС и до ден днешен трябва да бъде разяснявано, какво точно означава. Това са Ръцете и Главата на терапевта. Опознавателната нужда е част от прогреса на всеки жив индивид.
Нарастващия интерес към професията ни е с възходяща тенденция в младите хора, решили да следват висше образование в тази сфера, но по-интересното е , че и именно Физиотерапията е в топ 3 на най-интерсените професии в света , някъде между Инженер на Изкуствен интелект и IT Консултант.“ Така самият Стоев описва работата на организацията. 

По време на почивка и особено при пътувания извън страната е важно да съблюдаваме висока хигиена и да се храним на места с добра хигиена.

В „Минути за здраве“ ще научим повече за инфекцията с вируса на Хепатит А от д-р Магдалена Баймакова, главен асистент в Клиниката по инфекциозни болести на Военномедицинската академия в София:

„Хепатит А е една от най-често срещаните инфекции, тя е ваксинопредотвратима и свързана с пътувания. Механизмът на предаване е фекално-орален, тоест тя се пренася чрез водата и храната, които са заразени.

Тогава вирусът навлиза в човешкия организъм, може да се размножи и да навлезе в черния дроб. Предизвиква възпаление и съответната клинична картина, каза за „Хоризонт“ д-р Баймакова от ВМА.

Тя допълни, че други начини за предаване на инфекцията са: директен контакт на човек с човек, при бездомни лица, при хора, използващи наркотични вещества, по сексуален път при мъже, правещи секс с мъже.

Характерно за тази вирусна инфекция е сравнително безсимптомното протичане, което може да продължи и до 50 дни. Но най-често на 28 ден, след като сме били изложени на експозиция, вирусът се проявява с различни симптоми или организмът да се пребори със заболяването. Това е при деца под 6 години.

При възрастни хора над 40 години, по-големите деца вече, клиничната проява е т.нар. пожълтяване – кожа и лигавица, тъмна урина, светли изпражнения, тежест в черния дроб, като симптомите са грипоподобни – гадене, температура, липса на апетит, но когато се появи пожълтяването, близките вече алармират и търсят специализирана помощ, поясни още инфекционистът.

Д-р Баймакова посочи, че този вирус няма етиологично лечение, прилагат се медикаменти, с които да се възстанови това възпаление на черния дроб и да се овладеят симптомите.

Този вирусен хепатит, за разлика от другите, не хронифицира, създава се траен имунитет, като възможно обаче в някои от случаите да се получат рецидиви, по-бавно възстановяване и е важно след изписване на пациента в дома, той да спазват инструкциите на лекуващия лекар.

Има и ваксина за хепатит А, която е препоръчителна за пътуващи в Азия или Африка, където има голямо разпространение на хепатит А, хигиената е ниска, липсва контрол върху хранителната промишленост.

Д-р Антония Григорова е лекар, психолог и клиничен етичен консултант. Самоопределя се като Навигатор на близки на зависими от алкохол, наркотици, хазарт и други компулсивни поведения, защото знае колко е объркващо и самотно да вървиш по пътя на съзависимостта – и то без компас.

Като магистър по медицина, организационно поведение и клинична етика д-р Григорова се интересува от интегрирането на етичното клинично консултиране в българската здравна система. Д-р Антония Григорова е сертифициран медиатор за извънсъдебно решаване на спорове в областта на здравеопазването, вписан в Единния регистър на Министерството на правосъдието.

Днес Мисията й е да помага на близките на зависимите.

Със своите професионални знания и умения Тони с лекота влиза в ролята на „компас“ в света на зависимостите – пълен с объркване, вина и страх.

„Много често зависимите имат психично заболяване или следствие на зависимостта отключват първично психично разстройство – най-често те са с две диагнози.

Има чудовищна нужда от хора като мен, които да работят и да помагат на семействата на зависими лица, а държавата няма отработени механизми, нито пък финансира лечението на зависими хора. Проблемът е огромен.

Най-често при мен идват майки на зависими или съпруги, живеещи със зависим – това са 98 {5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от хората, които търсят помощ при мен, казва за БНР д-р Антония Григорова.

„Ключовото звено, както за превенцията на зависимостите, така и в лечението – са близките хора. Затова работя само с тях. На отворените всяка седмица безплатни онлайн срещи с близки на зависими, се явяват почти 60 жени, като на тези срещи им се представят двете гледни точки – на зависимия и на близкия и един образователен елемент, така че да се разбере от хора без специфично образование по темата.

Най-често близките не могат да общуват със зависимия. Целите за общуването са две – как да го мотивират, че той има нужда от лечение и да разберат, че той не може сам, че неговият най-голям проблем е загубата на контрол.

Близките на зависимите започват да унищожават себе си, особено майките, за да ги защитят, те пък обикновено са големи манипулатори. Ако е съпруга на зависим, тя може да предпочете себе си, да напусне връзката, ако е дете в семейство на зависими, дисфункционално семейство, то също може да тръгне по своя път. Често обаче след време то търси и намира точно този модел на поведение. Или самият той става зависим.

Но майката не може да напусне и тук поставянето на границите е много важно и трудно. Ако майката успее да се справи, ще може да се справи и зависимият. Ще се постигне целта той да постъпи в Център за зависими, поясни още специалистът.

„Големият проблем в България е, че нито НЗОК, нито Църквата, никой не финансира настаняването в Центрове за зависими. Целият процес по справяне е оставен в ръцете на семействата! Те заплащат всичко и търсят сами всяка помощ!

Това може да се разреши, защото има десетки добри примери в Европа, в Канада, в САЩ.

Но ние в България имаме огромен проблем със зависимостите. На първо място най-много са зависимите от алкохол. Като напоследък нарастват случаите на жени алкохолички, на следващо място е зависимостта от упойващи вещества, наркотици, след това хазартната зависимост, лекарствената зависимост, а вече имаме и хора и деца с екранна зависимост, към шопинг, към храната – т.нар. емоционално хранене.

Все по-често ме търсят за помощ близки на жени алкохолички, обикновено късно, защото при жените алкохолички това често се крие от самото семейство, жената пък много по-бързо от мъжа става зависима от алкохола, поради чисто физиологични причини. Другият нов момент е, че все по-често възрастни жени алкохолички развиват хазартна зависимост.

Причината за зависимостта е, че тя замества дефицити. А дефицитите в съвременното ни общество се оказват огромни и разнопосочни. Същевременно пада границата на първата употреба на наркотик. Но при младите хора ние няма как да спрем нито техният стремеж да експериментират, нито да любопитстват…

А по отношение на разпространението и разнообразието – те ще са винаги „една крачка пред нас“, но пък много съм мислила и според мен в училище, в Час по първа помощ, съвместно с БЧК, може да се научат как да окажат първа помощ на предозирал с наркотични или упойващи вещества. Тогава те да видят как изглежда този техен пострадал съученик или познат, или приятел, едновременно ще се научат да помагат и в други случаи, същевременно ще развият и критичното си мислене:

„Аз искам ли да стана такъв, това да ми се случи, така да изглеждам?“ – това е още една моя препоръка към училищната превенция у нас, категорична е д-р Григорова. 

Д-р Антония Григорова

Какво правя основно с близките на зависимите:

– да възстановим диалога между близкия и зависимия

– да разберат какво всъщност се случва със зависимия

– да определят къде самите те се намират в процеса на възстановяване

– да разберат дали и доколко са самите те са станали съзависими

– да вземат информирано решение за помощ и лечение

– да се погрижат за себе си, докато помагат на своя зависим близък

Д-р Антония Григорова

„Като лекар разглеждам зависимостта като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което изисква цялостна медицинска грижа.

Като психолог и консултант по съзависимости разглеждам зависимостта като неефективна стратегия за справяне с житейските предизвикателства, която се нуждае от нови умения за самоуправление и общуване с другите.

Зависимият е винаги в отрицание на проблема си, той не може сам да се справи.

Като етичен консултант разглеждам зависимостта като дълбока обществена стигма, която изисква открито говорене на достъпен и разбираем език.

Изходът е образование, информираност, превенция, като това образование започва още от ранните детски години в семейството, когато се говори за здравословното хранене, а също и в първите класове в училище, защото именно там е мястото, където да се превантира срещу наркотиците, допълва д-р Григорова.

И всяка седмица „навигира“ безплатни онлайн срещи за близки на зависими по теми, избрани от самите участници – а те са от всяка точка на света, анонимно, всеки със своите страхове и въпроси.

И така д-р Григорова се надява, че всеки близък на зависим, който е потърсил помощ, който е разбрал, че помощ Има, ще има шанс да открие своя куфар на щастието, в който няма страх и ежедневни тревоги, ще тръгне по траверсите на своя свободен от проблеми живот.