Кога да планираме семейство? Как да се справим с демографската криза? Кои са факторите, които влияят на младите семейства в България да отлагат деца и брак?

Често сме свидетели на информационни кампании, свързани с репродуктивното здраве, но каква кампания е необходима от страна на държавата, за да стимулира по-ранно семейно планиране – по-високи заплати, повече детски градини, по-спокоен начин на живот?

Според д-р Радосвета Стаменкова – изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и репродуктивно здраве, основният проблем, свързан с демографската криза у нас, е високата смъртност и ниската раждаемост.

„Семейно планиране означава да имаш толкова деца, колкото искаш и да ги имаш тогава, когато искаш. Семейното планиране е отговорност към децата. Проблемът в България с демографските показатели е, че младите хора искат подкрепяща среда. Подкрепяща среда е да знаеш, че в големия град като София, когато на детето му дойде време за градина, то ще може да отиде на градина. Младите двойки очакват да ползват облекчения при ползване на кредити за жилища, тогава, когато са или ще стават родители. Да имат споделени възможности и бащите, и майките да взимат отпуски“, обясни д-р Стаменкова.

По думите й, не само населението в България е застаряващо, това се случва като цяло в Европа.

„Показателите в България не са по-драматични отколкото в други европейски държави. Мисля, че репродуктивната цифра беше 1,8. За да има положителен прираст, тя трябва да е над 2, т.е. двама души да имат повече от две деца“, посочи д-р Радосвета Стаменкова.

Според нея са нужни комплексни мерки от страна на държавата за повишаване на раждаемостта. Необходима е обща синергия от страна на различните институции, смята тя.

„Аз категорично не си представям, че тези мерки се правят на парче. Това е въпрос на обединени усилия, така че да се работи в областта на социалните услуги, на здравеопазването, на образованието, за да се получи тази подкрепяща среда“, каза д-р Радосвета Стаменкова.

По думите й, българските политици трябва да гледат с хоризонт поне 10-20 години напред, така както са направили държави като Финландия и Ирландия по отношение на подкрепяща среда за младите хора.

Често родителите не знаят, че логопедът може да им помогне, освен за говорни дефекти или трудно проговаряне на детето, но и за възпитанието и поведението на малчуганите. Това каза пред Радио София консултантът по детско развитие и логопед Анна Влаева.

„За „Р“ и „С“ търсим логопед, за всичко останало не знаем към кого да се обърнем. Истината обаче е друга. Логопедът като специалист, е човекът, който трябва да разбира и от психология, и от невропсихология, и от неврология, и от филология по съответния език. Той е много по-запознат с това, което се случва като психически процеси и като физиология, и всичко това да може да го комбинира, така че да повлияе чрез игра или упражнение на детето“, казва Влаева.

Именно заради комбинирания подход в работата, в момента се обсъжда официалното създаване на професия консултант по детско развитие.

„Хората започнаха да разпознават проблемите с възпитанието и да търсят конкретен отговор – тук имаме проблем с възпитанието, с поведението, а не да го замитат под килима и да казват, че детето е в странен период. Детски пубертет няма, на хората просто им прилича на пубертет. При децата е обусловено от това, че психиката осъзнава, че това същество е отделна личност от майка си“, обясни Анна Влаева.

По думите й, до 2-годишна възраст детето не разбира, че има дистанция между майката или основния отглеждащ го и него. Около две години след раждането си, детето осъзнава тази дистанция и тогава започва да реагира на всичко с „не“.

„Най-лесният начин за едно 2-годишно дете е да каже „не“. То може ли да каже – не, аз днес искам да ям патешко магре, а не твоята супа. Не, не може. По-лесно е да каже просто – „не“, каза експертът.

Според Влаева, родителите, на които им предстои на 15 септември да изпратят на училище своите първокласници, трябва да успеят да адаптират детето към новата среда.

„Тогава ще изчезне притеснението и страхът. Страхът обикновено е, че може да не се справи и че може детето да стада в новата среда. Това е страхът на родителите, че няма да са там и няма да могат да го предпазят. Първото, което трябва родителят да направи, е да осъзнае, че той също е отделна личност и че това малко същество трябва да поеме по своя път. И това е работа на възрастния – да се отдели“, посочи Анна Влаева.

Тя добави, че често родителите се опитват да елиминират всякакви трудности и предизвикателства по пътя на детето, което, според нея, е крайно неправилно.

„Най-важното, което можем да направим за всяка адаптация, е да подготвим детето да бъде самостоятелно. За първи клас да знае буквите и цифрите не са най-важните умения, а това да може да се организира, да осъзнава кога е гладно, кога е потно, да може да отиде само до тоалетната и да знае какво да прави там. Ако има умения да се сприятелява и да знае как да прави компромис, би било прекрасно. Академичните умения са върха на една пирамида, а най-отдолу седи моторното развитие“, посочи Анна Влаева.

По думите й, най-зле се чувстват майките, които „изтриват“ себе си в името на детето.

„Хората непременно свързват невродермитите с някакво разстройство на нервната система, с много силен нервен стрес, това само понякога е свързано, каза за тематичния подкаст на БНР „Кожа и здраве“ д-р Ася Николова, дерматолог, част от екипа на Медицински център „ИСУЛ – Царица Йоанна“.

„Невродермитът е всъщност проявата на атопичен дерматит при възрастните хора. Защото атопичният дерматит приема една по-хронична форма, лезиите са по-сухи, кожата е по-загрубяла. Има и интензивен сърбеж, което е и основният симптом, който е и много дразнещ за пациентите.

Той влошава качеството им на живот, а чесането усилва сърбежът е се получава един затворен кръг. Кожата е загрубяла, налющена, нацепена, с рагади, болезнена, поясни още опитния дерматолог.

„Терапията при невродермита се съобразява от степента на заболяването. Ако имаме възпалителна реакция, се прилагат и кортикостероиди, и антибиотик заедно с него, като антибактериална терапия, защото винаги при възпалителна реакция имаме и някаква бактериална компонента. Кортикостериодът се прилага за потискане на възпалението и комбинацията му с антибиотик е много подходяща, защото действаме по два пункта.

Когато се успокои възпалителната реакция и остане задебелената кожа, хиперкератоза, ние трябва да се постараем да се избавим от нея и тогава прилагаме средства, които леко излющват кожата. Това са например урейните препарати, които да омекотят кожата, да не е тя толкова цеплива.

Когато кожата е задебелена от невродермит, това е вече хронифициране на заболяването. Когато имаме обостряне на процеса от допълнителна инфекция, тогава вече се наблюдава по-активно зачервяване, може да имаме изтичане на секрет от раната, тогава вече специалистът определя по кой начин да проведе лечението, изтъкна д-р Николова за БНР.

„Невродермитът не е рядко срещано заболяване, то се разпознава от дерматолозите. Важно е също да кажем, че дерматолозите, а не психиатрите лекуват това заболяване.

Стресът има значение за различни кожни заболявания, като може да отключи някои от тях като псориазисът. Но самото развитие на невродермита, този порочен кръг, води до едно изостряне на чувствителността, предизвиква стрес в пациента, стрес също може да го предизвика, но не мисля, че трябва да се прилага лечение при психиатър, при невролог, един дерматолог спокойно може да се справи с проблема, заяви още д-р Николова.

По думите на д-р Николова слънцето и морската вода, минералната вода повлияват благоприятно невродермита.

По принцип, независимо от възрастта, атопичният дерматит се повлиява изключително добре от високо-планинското лечение. Това важни и за алергичните заболявания. Което се дължи на комплексни причини – качество на въздуха на тази надморска височина и съчетанието от чист въздух, повишена радиация, повишените ултравиолетовите лъчи, всичко това има значение, обобщи специалистът.

Д-р Ася Николова е опитен дерматолог, част от екипа на Медицински център „ИСУЛ – Царица Йоанна“. Тя е лекар с дългогодишна дерматологична практика. Професионалните й интереси са свързани с диагностиката и лечението на акне, розацея, различни типове кожни алергии. Д-р Николова има редица специализации в Москва, Тел Авив, Атина. Автор е на публикации в български и международни журнали и е участвала в написването на два учебника в областта на дерматологията. В Медицинския център към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ д-р Ася Николова преглежда както възрастни, така и деца.

Пациентски организации „Заедно с теб“ са против увеличаването на потребителската такса при общопрактикуващите лекари. Това съобщи за Радио Варна председателят Пенка Георгиева. Това ще ограничи достъпа на пациентите до медицинска помощ, защото голяма част от гражданите са затруднени финансово, допълни Георгиева.

По думите ѝ и днес, когато таксите все още не са увеличени, има пациенти, които поради липса на средства отлагат посещението при лекар. Това натоварва и пациентите, и близките им, защото една нелекувана пневмония например може да доведе до постъпване в болница – когато пациентът постъпи в болница, той харчи много повече публичен ресурс, каза още Георгиева.

Според председателя на пациентските организации „Заедно с теб“ темата за увеличението на потребителската такса нагнетява напрежение между лекарите и пациентите. По думите ѝ лекарският труд е недооценен.