понеделник, юни 29, 2026
дом блог страница 123

За първи път извършиха роботизирани дистанционни тромбектомии при исхемичен инсулт

Медицина на бъдещето: лекари от Великобритания и САЩ за първи път в света успешно осъществиха дистанционно управляеми тромбектомии при исхемичен инсулт, използвайки роботизирана технология, съобщи euronews.com.


Какво се случи

Д-р Ирис Грюнвалд, интервенционален неврорадиолог в град Дънди, Шотландия, извърши роботизирана тромбектомия върху човешки труп, намиращ се в другия край на града.
Паралелно с нея, във Флорида, д-р Рикардо Ханел направи същата процедура върху труп в Дънди – от разстояние над 6500 километра.

„Това, което ме изуми най-много, беше колко реалистично и тактилно беше усещането. Ръцете ми реагираха така, сякаш извършвам обичайната процедура на място,“ сподели д-р Грюнвалд.


Технологията зад пробива

Иновацията е дело на литовската компания Sentante. Системата ѝ свързва стандартна ангиографска апаратура с роботизиран манипулатор, който възпроизвежда движенията на хирурга в реално време. Управлението се осъществява чрез високодетайлни рентгенови изображения и свръхбърз интернет, осигуряващ забавяне от едва 120 милисекунди – колкото едно мигване.

„Да се оперира от САЩ до Шотландия с такава минимална латентност е забележително постижение,“ коментира д-р Ханел.


Значението за пациентите

Процедурата тромбектомия – механично отстраняване на съсирек от мозъчните артерии – е жизненоважна при исхемичен инсулт, но достъпът до нея е ограничен.

Според статистиката, в Шотландия само 2,2{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от пациентите с исхемичен инсулт са получили такава интервенция миналата година. В глобален мащаб инсултът убива около 3,3 милиона души годишно, по данни на Световната организация по инсулт.

„При исхемичен мозъчен инсулт само 2–3 часа закъснение могат да доведат до трайна инвалидност. Нашата цел е роботизираните системи да направят тази животоспасяваща процедура достъпна дори в отдалечени региони,“ заяви Едвардас Саткаускас, главен изпълнителен директор на Sentante.


Перспективи

Експертите смятат, че роботизираните дистанционни интервенции могат да революционизират лечението на инсулта, позволявайки на висококвалифицирани невроинтервенционисти да оперират пациенти в различни градове или държави в реално време.

Успешната демонстрация открива пътя към нов модел на достъп до високоспециализирана медицинска помощ, който би могъл да спаси хиляди животи, особено в региони с недостиг на специалисти.


Извод:
Роботизираната дистанционна тромбектомия бележи нова ера в неврохирургията – с потенциал да направи високотехнологичното лечение на инсулт по-бързо, достъпно и глобално свързано.

Възможност за корекция на отчетени към НЗОК имунизации искат от НСОПЛБ

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) настоява да бъде осигурена възможност за корекция на вече отчетени към НЗОК имунизации, при които са допуснати технически грешки при въвеждането на данните.

Сдружението е изпратило официално писмо до Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) с искане за спешна промяна на реда за отчетност.


Проблемът: технически грешки водят до отказани плащания

От организацията посочват, че в момента тече кампанията за имунизация срещу грип, която се осъществява паралелно с ваксинирането срещу пневмококи и COVID-19 по национални програми.

„Както всяка година, заради многобройните буквено-цифрени идентификатори на всяка поставена ваксина се случват технически неточности при вписването или чекирането на шестцифрените кодове. Тези грешки водят до откази от плащане за реално извършена дейност,“ посочват от НСОПЛБ.

Според тях, отказите за заплащане демотивират лекарите, които активно участват в имунопрофилактичните програми, и влошават организацията на ваксинационния процес.


Искане за спешна корекция в системата

„С цел избягване на неблагоприятни отражения върху имунизационния процес, се обръщаме към институциите с молба да осигурят възможност за корекция на вече отчетени към НЗОК имунизации с технически грешки,“ се казва в писмото на Сдружението.

НСОПЛБ подчертава, че подобна мярка ще предотврати излишно напрежение между лекарите и институциите, като ще позволи бързо коригиране на допуснатите неточности, без да се засягат плащанията за добросъвестно извършена работа.

„Трябва да направим това още сега, защото тези дни ще започнат да излизат фактурите с отказани плащания и ще се създаде никому ненужно напрежение,“ допълват от организацията.


Извод:
НСОПЛБ настоява институциите да реагират спешно и прагматично, като позволят техническа корекция на грешно отчетени имунизации. Според общопрактикуващите лекари това ще гарантира по-справедливо отчитане, коректни плащания и по-ефективна организация на имунопрофилактичните кампании в страната.

Медицинските университети: НЗОК не може да има отношение към заплатите на специализантите

На провелата се днес в парламента кръгла маса „Национален диалог за бъдещето на специализацията в системата на здравеопазването“, представители на медицинските университети в България категорично заявиха, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не може и не трябва да има никакво отношение към финансирането на специализантите.


Университетите: Специализантите не могат да бъдат финансирани през клинични пътеки

Здравната каса няма никаква роля по отношение на финансирането на специализантите, защото те не могат да изпълняват дейности, заплащани от НЗОК. Те трябва да имат базисна заплата, която да се осигурява по различен механизъм,“ заяви проф. Венцислава Пенчева–Генова, заместник-ректор на Медицински университет – София.

Тя подчерта, че трябва да се създадат условия за качествено обучение във всички болници, а не само в големите университетски центрове, като се насочи вниманието към по-малко атрактивните специалности, които страдат от недостиг на кадри.


Необходимост от реални практически умения

„Трябва да дадем повече права на специализантите, за да могат да си заслужат по-високо възнаграждение,“ коментира проф. Борисов от МУ – Плевен.
По думите му е необходимо да се обсъди възможността специализантите да участват в работа по определени клинични пътеки, което в момента не е позволено.

„Промените в Наредба №1 са наложителни, за да могат младите лекари да придобиват реални практически умения, а не само теоретични знания,“ каза той.

Проф. Борисов допълни, че контролът върху процеса на специализация в момента е слаб, като в някои случаи се допускат формални или документални курсове, включително за сложни медицински дейности. „Медицинските университети трябва да имат правомощия да контролират ефективността и реалността на специализацията,“ категоричен беше той.


Финансирането трябва да е държавно, не през НЗОК

Подобна позиция изрази и проф. Пракова от Тракийския университет, според която специализантите не могат да получават заплащане през клиничните пътеки, тъй като в тях липсва остойностяване на труда на младите лекари и здравните специалисти.

„Министерството на здравеопазването трябва да осигури актуализирани възнаграждения и да одобрява за специализация само лечебни заведения, които отговарят на акредитационните критерии,“ уточни тя.

Проф. Горанова от МУ – Пловдив беше още по-категорична:

„Недопустимо е финансирането на специализациите да минава през Здравната каса. Това може да се случва чрез целеви средства за университетите и болниците, но не чрез клинични пътеки.“


Министерството: Диалогът продължава

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков заяви, че министерството ще обмисли постъпилите предложения и ще представи конкретни текстове в близко време.

„Имаме идеи, които ще обсъдим съвместно с университетите. Добрата новина е, че през 2024 г. младите лекари вече представляват около 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от всички лекари в системата,“ посочи Пенков.


Нов модел на стратегически болници

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов обяви, че се подготвя проект за създаване на стратегически болници във всеки областен град, които ще имат еднакво оборудване и равни условия за специализация.

„Целта е да се гарантира еднакъв достъп до качествено здравеопазване и специализация в цялата страна,“ каза проф. Ангелов.
„Има проблеми в системата на специализациите и те трябва да намерят решение в новата наредба, чийто проект вече е подготвен.“


Извод:
Медицинските университети са категорични – специализацията е образователен процес, а не здравна дейност, и затова НЗОК не бива да финансира заплатите на специализантите. Реформите трябва да осигурят справедливо възнаграждение, по-добър контрол върху обучението и равен достъп до качествена специализация в цялата страна.

Неработещата здравна система е основната причина за агресията срещу медицински специалисти

лучаите на агресия и насилие спрямо медицински специалисти в България продължават да се увеличават. Последният инцидент е от село Краводер, където фелдшер от Спешния център беше нападнат от близки на пациент.

От Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите настояват институциите спешно да предприемат мерки за защита на медицинските екипи.


Системен проблем, не единичен случай

„Причините за тази агресия, според нас, се крият в неработещата здравна система,“ заяви пред Радио София Галина Захариева, заместник-председател на Управителния съвет на съюза.

По думите ѝ спешната помощ се нуждае от дълбока реформа, защото именно там най-често се концентрират напрежението и недоволството на пациентите.

„В системата няма достатъчно медицински персонал. Колегите работят в изключително тежки условия – с остаряло оборудване, ниско заплащане и без реална защита на терен,“ обясни Захариева.


Изтощени екипи и непрекъснати дежурства

Според данните, за обслужването на София са необходими около 60 спешни екипа, но реално на дежурство излизат едва 18–20, и то в най-добрия случай.

„Натрупаната умора, липсата на кадри и натискът от пациенти, които често търсят помощ за несрещни състояния, водят до конфликти. Нашите хора поемат гнева, породен от системни неуредици,“ допълни тя.


Когато „спешното“ не е спешно

Според официалните данни, едва 35{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от повикванията към Спешна помощ са действително спешни. Останалите са резултат от дефицита на извънболнична помощ – липса на дежурни кабинети, неотложна помощ и достъпни здравни услуги след работно време.

„Пациентите просто няма към кого да се обърнат. След 18 часа личните лекари не работят, а неосигурените хора изобщо нямат алтернатива. В резултат спешните екипи поемат всичко – и спешни, и неспешни случаи,“ коментира Захариева.


Агресията – симптом на по-дълбок проблем

Агресията срещу медицински специалисти не е изолиран феномен, а симптом на системна криза, смятат от съюза на фелдшерите.
Липсата на координация между първичната, спешната и болничната помощ води до пренапрежение, недоверие и емоционално изтощение както сред медиците, така и сред пациентите.

„Докато не бъде изграден работещ модел за достъп до медицинска помощ и адекватно финансиране на спешната система, инцидентите ще продължават,“ предупреди Захариева.


Извод:
Агресията срещу медицинските специалисти е резултат не само от индивидуални конфликти, а от натрупаните дефицити в организацията и управлението на здравната система. Решението, според експертите, е в реформа на спешната помощ, подобряване на условията на труд и по-голяма защита на медиците на терен.

Наближава 14 ноември – Световният ден за борба с диабета

Захарният диабет е едно от най-разпространените хронични заболявания в света, а последиците му – тежки и често предотвратими при навременна диагностика и контрол. Всяка година на 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета, посветен на повишаване на информираността и насърчаването на профилактиката.

Според последните данни над 770 000 души в България живеят с диабет, но половината от тях не знаят за състоянието си. Днес всеки трети човек над 60-годишна възраст страда от това заболяване.


Събитие „Заедно срещу диабета“ в Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша

По повод Световния ден за борба с диабета, Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша организира специално събитие на 14 ноември 2025 г. под мотото „Заедно срещу диабета“.
Инициативата е под патронажа на проф. Ивона Даскалова, д.м.н. – началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в болницата.

В рамките на събитието ще се проведе Скрининг за диабет, който включва:

  • Безплатни консултации с водещи ендокринолози;

  • Измерване на кръвна захар на място;

  • Съвети за хранене и превенция;

  • Отговори на най-често задаваните въпроси за контрола на диабета и свързаните рискове.


Проф. Ивона Даскалова – водещ експерт в областта на ендокринологията

Проф. д-р Ивона Даскалова, д.м.н., е специалист по вътрешни болести и ендокринология с над 30 години професионален опит. Тя е академик на Българската академия на науките и изкуствата, председател на Българската диабетна асоциация и представител на България в международната работна група по диабетно стъпало към Международната диабетна федерация.

Под нейно ръководство екипът на Acibadem City Clinic Витоша работи активно за ранна диагностика и обучение на пациентите в самоконтрол и профилактика.


Защо превенцията е толкова важна

Диабетът често се развива безсимптомно в началото, но може да доведе до сериозни усложнения – сърдечно-съдови заболявания, бъбречна недостатъчност, слепота и диабетно стъпало.
Редовният скрининг за кръвна захар, поддържането на здравословен режим на хранене и физическа активност, както и ранното лечение при първи отклонения са ключът към по-дълъг и пълноценен живот.

„Диабетът не бива да се подценява. Информираността и профилактиката могат да спасят животи“, подчертава проф. Даскалова.


Извод:
Световният ден за борба с диабета ни напомня, че контролът започва с информираността. Инициативи като „Заедно срещу диабета“ са важна стъпка към общество, което познава рисковете, предприема профилактика и живее по-здравословно.

Храненето при пациентите с онкологични заболявания – между науката и псевдонауката

Онкологичното лечение днес е все по-прецизно, персонализирано и високотехнологично. Въпреки това една от ключовите части от терапевтичния процес често остава подценявана – храненето на пациента.

Между ограничените възможности за професионални консултации и агресивната онлайн среда, предлагаща съмнителни „алтернативни режими“, много пациенти се оказват сами в своето търсене на „правилната диета“.


Пресконференция: науката срещу митовете

Фондация „Една от 8“ организира пресконференция на 12 ноември, от 10:00 ч. в Пресклуба на БТА – София, на тема:
„Храненето при пациентите с онкологични заболявания – между науката и псевдонауката“.

Събитието е част от Международната седмица на малнутрицията (10–14 ноември 2025 г.), която се отбелязва в целия свят с цел да се повиши осведомеността относно ролята на храненето при различни заболявания.


Малнутрицията – подценената заплаха

Малнутрицията, или недохранването, представлява недостатъчен прием на хранителни вещества – въглехидрати, мазнини, протеини и витамини, необходими за нормалното функциониране на организма.
При онкологичните пациенти това състояние често се развива незабелязано, но може да влоши прогнозата и ефективността на лечението, както и да намали качеството на живот.


Основни теми и участници

Пресконференцията ще представи:

  • Актуалните научни принципи за хранене при онкологични пациенти,

  • Ролята на хранителната терапия като част от съвременната онкологична практика,

  • Рисковете от непроверени диети и дезинформация в интернет пространството.

Участници в събитието:

  • Гергана Богданова, управител на фондация „Една от 8“

  • Проф. д-р Дарина Найденова Христова, специалист по хранене и диететика, председател на Национална асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“

  • Доц. д-р Ася Консулова, медицински онколог, председател на УС на Сдружението на онколозите в България (СОНМ)

  • Антонина Топалова, психолог във фондация „Една от 8“


Акцент: пациентът между информацията и манипулацията

В ерата на социалните мрежи онкологичните пациенти са изложени на огромен поток от често противоречиви съвети, включително препоръки за крайни диети, пълно изключване на цели групи храни или самолечение с хранителни добавки.

Според специалистите, подобни подходи могат да навредят повече, отколкото да помогнат. Научно доказаните принципи на хранене при онкологично болни включват индивидуален подход, съобразен със стадия на заболяването, съпътстващите терапии и метаболитното състояние на пациента.


Извод:
Храненето е неразделна част от онкологичното лечение. Балансът между медицинската експертиза и информираността на пациента е ключът към ефективна терапия и по-добро качество на живот. Кампанията на фондация „Една от 8“ цели да постави фокуса върху научно обоснованата грижа и борбата с дезинформацията в здравната сфера.

Д-р Адриан Попов: Какви са рисковите фактори за рак на простатата и как да се предпазим

През месец ноември, традиционно посветен на мъжкото здраве, уролозите от болница „Токуда“ – София поставят акцент върху профилактиката на едно от най-честите онкологични заболявания при мъжете – ракът на простатата.

В рамките на инициативата лечебното заведение организира безплатни урологични прегледи за мъже, включващи ехография на пикочно-половата система. Записването става предварително на телефоните на болницата.


Ракът на простатата – тих, но лечим, ако се открие навреме

Ракът на простатата е сред водещите злокачествени заболявания при мъжете, като честотата му нараства с възрастта. Обикновено засяга мъже над 50 години, но рискът нараства след 70-годишна възраст.

„Ракът на простатата не е свързан с външни фактори като замърсяване или начин на хранене, но генетичната предиспозиция има съществено значение,“ обяснява д-р Адриан Попов, началник отделение в Клиниката по урология на болница „Токуда“.


Основни рискови фактори

Сред факторите, които повишават риска от заболяването, се открояват:

  • Възрастта – рискът значително се увеличава след 50 години;

  • Генетичната обремененост – наличие на близки роднини с рак на простатата;

  • Семейната анамнеза – повече от двама засегнати мъже в рода са сигнал за ранна профилактика.

„При фамилна обремененост препоръчваме изследвания и консултации още след 45-годишна възраст,“ уточнява д-р Попов.


Хиперплазията на простатата – различна, но не без значение

Доброкачествената хиперплазия на простатата (ДХП) е често срещано състояние при по-възрастни мъже. То не се превръща в рак, но може да доведе до задръжка на урина и други оплаквания, които се бъркат със симптомите на злокачествено заболяване.

„Двете заболявания са различни, но могат да съществуват едновременно,“ уточнява специалистът.


Симптоми и диагностика

В ранните етапи ракът на простатата обикновено протича безсимптомно, което прави профилактичните прегледи особено важни.
При по-напреднал стадий могат да се появят:

  • затруднено уриниране;

  • болки в таза или гърба;

  • кръв в урината или спермата.

Диагнозата се поставя чрез:

  • PSA изследване (простат-специфичен антиген);

  • ехография;

  • биопсия на простатата – единственият метод, който потвърждава заболяването.


Лечение и прогноза

Ранното откриване осигурява отлични резултати от лечението.

  • В начален стадий ракът се лекува чрез операция или лъчетерапия;

  • В напреднал стадий се прилага хормонално лечение, което позволява контрол върху заболяването и дългосрочна преживяемост.

„Ако бъде открит навреме, ракът на простатата може да бъде напълно излекуван,“ подчертава д-р Попов.


Превенцията – най-доброто лечение

Специалистите препоръчват:

  • ежегоден преглед при уролог след 50 години (или след 45 г. при фамилен риск);

  • ежегодно PSA изследване, покривано от НЗОК;

  • активна грижа за здравето, дори при липса на оплаквания.

„Най-добрата превенция е редовното изследване. След 50 години всеки мъж трябва да посещава уролог и да си прави PSA тест,“ напомня д-р Попов.


Заключение:
Ракът на простатата остава едно от най-честите, но и най-добре лечими онкологични заболявания при навременно откриване. Профилактиката и ранната диагностика могат да спасят живот.

БЛС, МЗ и пациентски организации започват кампания за безопасни естетични операции и процедури

Българският лекарски съюз (БЛС), Министерството на здравеопазването (МЗ) и пациентски организации стартират национална информационна кампания, насочена към повишаване на информираността за безопасното извършване на естетични и козметични процедури.


Цел на кампанията

Инициативата има за цел да информира гражданите за рисковете, свързани с нерегламентирани козметични намеси, и да насочи вниманието към необходимостта от лицензирани специалисти и сертифицирани центрове.

Организаторите подчертават, че всяка процедура с инвазивен характер трябва да се извършва само от медицински лица с подходяща квалификация, в съответствие с действащите нормативни изисквания.


Предупреждение към потребителите

По данни на организаторите, в България над 20 000 козметични центрове и студиа предлагат различни естетични интервенции.

„Явно има голямо търсене, но тревожен е ръстът на сивия сектор. Онлайн търговията с продукти за естетични процедури също е извън контрол. Призоваваме хората да се доверяват само на лицензирани клиники и квалифицирани специалисти, защото в много случаи инвазивни процедури се извършват от лица без медицинско образование,“ заяви Елена Цонева от Портал на пациента.


Социални мрежи и психологически натиск

Организаторите обръщат внимание и на ролята на социалните мрежи за формирането на нереалистични стандарти за красота. Според психолози, младите хора, които все още търсят своята идентичност, са особено уязвими към натиска да се подлагат на естетични процедури, често без да осъзнават рисковете.


Извод:
Националната кампания цели да изгради по-висока здравна култура и критично отношение към естетичните намеси, като поставя акцент върху безопасността, квалификацията на специалистите и информирания избор на пациентите.

Професионалистите по здравни грижи ще могат да участват в преговорите по Националния рамков договор

Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи ще има право да участва в преговорите по Националния рамков договор (НРД) между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС). Това предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които предстои да бъдат разгледани на второ четене в парламентарната комисия по здравеопазване.


По-широко представителство в договарянето

Според предложените текстове, представители на медицинските сестри, акушерките и другите специалисти по здравни грижи ще бъдат канени от БЛС да участват в преговорите, свързани с цените и обемите на медицинските дейности, които се заплащат от Здравната каса.

Така се предвижда по-широко участие на професионалните съсловия, които реално участват в процеса на лечение и грижа за пациентите.


Спорни текстове и реакция от съсловните организации

Законопроектът включва и други промени, според които при липса на споразумение между НЗОК и Българския фармацевтичен съюз, управителят на Касата ще може еднолично да предлага промени, които Надзорният съвет на НЗОК да утвърждава.

Този текст предизвика остра реакция от страна на фармацевтичната гилдия, която заплаши с протести, ако поправката бъде приета.


Позицията на управляващите

От управляващото мнозинство обявиха, че спорните текстове ще отпаднат преди второто четене на законопроекта.

„Целта е да се гарантира участие на повече професионални общности в процеса на договаряне, без да се нарушава балансът между страните“, коментираха депутати от ресорната комисия.


Извод:
Предстоящите промени в ЗЗО ще дадат по-силен глас на професионалистите по здравни грижи в националните преговори, но някои текстове все още остават спорни и предстои да бъдат окончателно прецизирани между първо и второ четене.

Интеграция между НЕЛК и НОИ улеснява електронния обмен на експертни решения

Експертните решения на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) вече се изпращат автоматично към Националния осигурителен институт (НОИ) чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) – без необходимост от човешка намеса.

Интеграцията е реализирана от „Информационно обслужване“ АД като част от Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) и цели по-бърз, сигурен и прозрачен обмен на документи между институциите.


Електронен процес без забавяне и грешки

Новата функционалност намалява значително времето за приключване на процедурите по експертиза и елиминира риска от грешки при ръчно въвеждане на данни.

„С дигитализирането на обмена на експертни решения между НЕЛК и НОИ направихме поредната крачка към пълно електронизиране на процеса по издаване на експертни решения за трайно намалена работоспособност,“ заяви Милена Угринова, старши бизнес анализатор в „Информационно обслужване“.

„Целта е пациентите да получават обезщетенията си максимално бързо и без административни забавяния“, допълни тя.


Пълна проследимост и сигурност

Благодарение на интеграцията, всяко ново експертно решение се изпраща автоматично към съответното териториално поделение на НОИ веднага след издаването му. Потвържденията за получаване се извършват изцяло по електронен път, което осигурява:

  • пълна проследимост и надеждност на процеса;

  • предвидимост на сроковете;

  • намаляване на административната тежест за гражданите и институциите.


Данни от системата

От пускането на ИСКМЕ през октомври 2020 г. досега са обработени над 900 000 заявления, като издадените решения от ТЕЛК са 891 100, а от НЕЛК – над 50 000.

Гражданите могат да видят връчените им експертни решения от ТЕЛК и НЕЛК чрез модула „Медицинска експертиза“ в електронното здравно досие на НЗИС, достъпно през мобилното приложение еЗдраве или онлайн на my.his.bg.


Извод:
Новата интеграция между НЕЛК и НОИ е ключова стъпка към пълната електронизация на медицинската експертиза в България, която гарантира по-бързо обслужване, по-малко грешки и по-висока прозрачност в полза на гражданите.