България изостава от Европа по здравословен начин на живот, превенция и доверие в здравната система. Само 40{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите спазват здравословни навици, докато средно за Европа този дял е 51{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, показват данните от най-мащабното здравно проучване на континента – „Health Report Europe“, проведено по инициатива на фармацевтичната компания СТАДА сред 27 000 респонденти от 22 държави, включително България.

Резултатите бяха представени на събитието „Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало“ от Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА България и член на УС на БГФармА.

Здравословният начин на живот = добро психично и физическо здраве

Проучването показва ясна връзка между поведението и благосъстоянието:

• от българите, които водят здравословен начин на живот, 94{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} са в добро психично здраве,

• а 88{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} – във физическо.

За сравнение, средно за Европа тези показатели са 79{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и 77{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} съответно.

Кои влияят най-много на решенията за здравето

Българите най-често се влияят от:

• семейството (60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• партньора (56{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• личния лекар (44{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• приятели (44{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}).

Следват:
фармацевти (26{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}), културни и религиозни вярвания (31{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}), колеги (23{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}) и онлайн общности (22{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}).
Любопитно е, че институциите и инфлуенсърите имат почти еднакво влияние – 11{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} срещу 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

Пропаст между знание и действие

Макар 85{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите да вярват, че здравословното хранене предпазва от болести, само 52{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} реално се хранят здравословно.
Подобна е тенденцията и в Европа – 87{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} срещу 57{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

Най-честите здравословни мерки у нас:

• добри хигиенни навици – 69{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976},

• прием на витамини и добавки – 66{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976},

• здравословна диета – 52{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976},

• физическа активност – 50{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

Българите пушат и пият повече, но искат промяна

Три са водещите нездравословни поведения: тютюнопушене, консумация на алкохол и прекомерен прием на кофеин.
Българите посочват стреса и проблемите със съня като основни причини.
Позитивното – 52{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от анкетираните имат желание да се откажат от вредните навици, при 49{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} средно за Европа.

Профилактиката остава на заден план

37{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите пропускат годишните профилактични прегледи.
Най-редовни са хората над 55 г. (69{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}), следвани от групите 35–54 г. (61{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}) и 18–34 г. (56{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}).

Причините:

• 34{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} смятат, че нямат нужда,

• 29{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} не знаят какви прегледи да направят,

• 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} имат ограничен достъп,

• 18{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} – липса на време,

• 15{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} – високи цени,

• 13{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} – страх от диагноза.

Крехко доверие в системата

Само 37{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите са доволни от здравната система (средно 58{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} за Европа).
Едва 28{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} смятат, че достъпът до медицински услуги у нас е справедлив.

С най-голямо доверие се ползват:

• личните лекари (56{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• учените (55{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• фармацевтите (48{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}).

В дъното на класацията са:

• Google (28{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• изкуственият интелект (17{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• инфлуенсърите (8{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}),

• политиците (3{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}).

Изкуственият интелект печели доверие

Въпреки скептицизма, 41{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите биха използвали AI за консултация вместо лекар, при 39{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} средно за Европа.
Основните мотиви са достъпността и удобството.

Психично здраве и бърнаут

80{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от българите се определят като в добро психично здраве, но 59{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} признават, че са преживели бърнаут или са били на ръба.
Само 1 от 10 търси професионална подкрепа, защото:

• 38{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} не вярват, че би помогнало,

• 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} не могат да си го позволят,

• 14{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} го смятат за емоционално изтощително,

• 6{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} се притесняват от стигма.

Експертни мнения: липсва социален фокус в здравеопазването

Проф. Григор Димитров от НС на НЗОК коментира, че у нас здравната система е станала прекалено пазарна:

„Оставихме на заден план социалните ѝ функции. От десетилетия здравеопазването не е приоритет на държавната политика.“

Според проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите, в България се наблюдава поляризация – между обездвиженото мнозинство и активното малцинство, което се грижи за здравето си.

Клиничният психолог д-р Велислава Донкина допълни:

„Казваме, че се чувстваме прекрасно психически, но в същото време сме в бърнаут.
Тази липса на критичност към себе си стои в основата на агресията и зависимостите при младите.“

Извод:
Българите осъзнават значението на здравословния живот, но реалните действия изостават. Недостигът на профилактика, ниското доверие в системата и психическото изтощение очертават нуждата от нов подход – повече образование, превенция и подкрепа за психичното здраве.

40{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от всички средства, отделяни за здравеопазване в България, се насочват към лекарствени продукти. Това съобщи министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов по време на VII Национален конгрес на Българския лекарски съюз с международно участие „Политики в здравеопазването“, проведен в к.к. „Св. Константин и Елена“.

Лекарствоснабдяването – уязвима точка в здравната система

„Тази структура на разходите създава рискова среда по цялата верига – от производството до аптечната мрежа,“ подчерта министър Кирилов. По думите му високата концентрация на ресурси в сектора на лекарствата може да доведе до дисбаланси, които се отразяват пряко върху достъпа на пациентите до лечение.

Министърът припомни, че още през 2021 г. Министерството на здравеопазването е въвело възможност за субсидиране на лечебни заведения с държавно или общинско участие за поддържане на резерв от лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.
В този резерв влизат четири основни медикамента – Heparin, Enoxaparin, Nadroparin и Dexamethasone, предназначени за лечение при епидемични и кризисни ситуации.

„Създаването и поддържането на национални резерви от критично значими лекарствени продукти е структуроопределящ елемент на институционалната готовност за реакция при кризи – пандемии, бедствия и други масови заплахи,“ подчерта доц. Кирилов.

Системата за проследяване на лекарствата (СЕСПА)

За преодоляване на недостига на медикаменти, през 2018 г. бе въведена Специализирана електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА), която събира данни от производители, дистрибутори и аптеки.
На база тези данни Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) изготвя и актуализира списък с продуктите, за които е установен недостиг – те не могат да бъдат изнасяни от страната за определения срок.

С последните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е предвидено:

• изчисленията за наличности да обхващат 100{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от необходимите количества за един месец (вместо досегашните 65{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976});

• разширяване на обхвата на системата – включване на всички лекарства по лекарско предписание, а не само на продуктите от Позитивния списък;

• въвеждане на верификационен код за всяка опаковка по веригата на доставките.

По данни на Българската организация за верификация на лекарствата, едва 50–60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от опаковките се отписват от системата, което показва нужда от по-строг контрол.
„Задължителното подаване на данни към НЗОК за всяка отписана опаковка ще повиши прозрачността и ще ограничи злоупотребите,“ посочи Кирилов.

Лекарствата като стратегически ресурс

„Лекарствените продукти не са обикновена стока – те са ключов фактор за общественото здраве и продължителността на живота,“ заяви министърът.

Той подчерта, че осигуряването на достъп и устойчивост в доставките изисква проактивни стратегии за управление на риска.

„Зависимостта от единичен производител или ограничен кръг дистрибутори поражда системна уязвимост.
Необходима е диверсификация и изграждане на стратегически резерви, за да се избегнат критични дефицити,“ каза Кирилов.

Европейски контекст и нови регулации

На равнище Европейски съюз се разработват нови механизми за стабилизиране на фармацевтичния пазар, сред които:

• Critical Medicines Act – регламент за осигуряване на достъп до критични лекарства;

• EU Stockpiling Strategy – стратегия за натрупване на резерви;

• Medical Countermeasures Strategy – рамка за реакция при здравни кризи.

„Недостигът на лекарства не е просто логистичен проблем, а реална заплаха за общественото здраве. Затова са нужни координирани усилия на национално и европейско ниво за укрепване на веригите на доставка и гарантиране на стабилност,“ завърши министър Кирилов.

Ключов акцент: Почти половината от бюджета за здравеопазване у нас отива за лекарства, което прави сектора изключително чувствителен към ценови колебания и глобални кризи в производството и доставките.