Родители на деца с диабет тип 1 и пациенти с хроничното заболяване настояват Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да поема изцяло разходите за инсулинови помпи – най-съвременният и ефективен метод за контрол на диабета.

Родителите: Помпата е животоспасяващо средство, не лукс

В петиция, подкрепена от Асоциацията на децата с диабет, се настоява инсулиновите помпи да бъдат напълно реимбурсирани от държавата.

„Достъпът до тези устройства трябва да бъде осигурен на всички деца и възрастни с диабет тип 1. Това е най-доброто средство за контрол, което пациентът може да използва днес“, заяви Мариета Котова, председател на асоциацията, в интервю за БНР.

По думите ѝ, използването на помпи намалява стреса, осигурява по-дискретно приложение на инсулина и позволява по-добър контрол върху заболяването.

Финансовата тежест е непосилна

В момента родителите заплащат около 400 лева месечно, за да поддържат терапията с инсулинова помпа – сума, която надхвърля възможностите на повечето семейства.

„Всеки месец родителят трябва да отделя тези средства, за да може детето му да живее нормално. Това е непосилно за средностатистическо семейство“, посочи Котова.

През 2024 г. едва 329 деца са използвали инсулинова помпа в България – тревожно нисък брой за мащаба на заболяването.

Трудности в училище и нужда от по-добра информираност

Според проучване на асоциацията, децата с диабет често срещат неразбиране от страна на училищния персонал.

„Възникват проблеми при поставяне на инсулин или хранене извън почивките. Понякога децата трябва да напуснат часа, за да нормализират нивото си на кръвна захар, но това не винаги се приема с разбиране“, обясни Котова.

Родителите настояват за по-добра подготовка на училищните медицински специалисти и за информационни кампании, които да повишат разбирането и подкрепата сред учители и ученици.

Диабетът след 18 години – другата страна на проблема

След навършване на пълнолетие пациентите се сблъскват с неспазване на правата им по ТЕЛК и липса на адаптирани условия на труд, показват данни от анкетата.

Това, според експертите, изисква системна промяна и по-добра координация между институциите, здравните специалисти и работодателите.

Граждански организации, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“, внесоха предложение в парламентарните комисии по здравеопазване и по бюджет и финанси за осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за всички деца до 7-годишна възраст.

Предложение без допълнително натоварване на бюджета

Организациите предлагат средствата да бъдат осигурени в бюджета на НЗОК за 2026 г. чрез вътрешно преразпределение в рамките на вече съществуващата програма за безплатни лекарства за деца до 7 години.

Според изчисленията на инициативата, за финансирането на противогрипните ваксини ще са необходими около 4.2 млн. лв. годишно.

„Не се иска ново перо, а преразпределение на вече отворената за децата врата. Това не ощетява други дейности, защото става дума за вътрешно пренасочване на средства в рамките на същия механизъм“, обяснява д-р Стефан Стефанов, председател на сдружение „Жажда за живот“.

Съществуваща логистика и готов механизъм

Според д-р Стефанов, инициативата стъпва върху вече изградената инфраструктура:

„Предлагаме противогрипните ваксини за деца от 0 до 7 години да се добавят като подгрупа към съществуващия ред, по който от 2005 г. касата заплаща лекарства за домашно лечение на остри инфекции. Там вече има изграден механизъм, договорени партньори и логистика.“

Тази структура, според организациите, позволява бързо внедряване на новата мярка без нужда от допълнителна администрация или ресурси.

Постижима цел и поетапен подход

Инициаторите предвиждат реалистичен обхват от около 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от децата през първата година, с постепенно увеличение във времето.

„Няма как да обхванем 100{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} веднага. Стъпките са три – автоматично предлагане на ваксината от личните лекари и педиатрите, активна работа в уязвимите общности и въвеждане на механизъм за информирано участие на родителите“, обяснява д-р Стефанов.

Обществена полза и превенция

Според организацията ваксинирането на децата срещу грип ще намали риска от тежки инфекции, хоспитализации и отсъствия от детски градини и училища, както и ще облекчи здравната система по време на сезонните епидемии.

„Не бива да чакаме обществото само да повярва, а цялата система трябва да заработи активно, за да защити здравето на децата“, подчертават от инициативата.

Извод:
Предложението за безплатни противогрипни ваксини за деца до 7 години може да се превърне в значима стъпка към по-добра профилактика и обществено здраве, без допълнителна финансова тежест за бюджета. Ако бъде прието, то ще позиционира България сред държавите, които активно подкрепят ранната детска превенция чрез достъпни имунизационни програми.

Нов законопроект предвижда създаването на стратегически болници във всеки областен град. Това обяви председателят на парламентарната комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов, подчертавайки, че целта е равен достъп до качествено здравеопазване и специализация в цялата страна.

Какво предвижда проектът

Според концепцията, някои университетски и областни болници ще бъдат преобразувани в нов тип стратегически лечебни заведения, които ще разполагат с:

• Еднаква апаратура и технологично оборудване;

• Еднакво развити профилни специалности;

• Достъп до надграждащи дисциплини, като генетика и съдебна медицина.

Тези болници ще работят по единен стандарт, разработен от Министерството на здравеопазването, и ще имат осигурен човешки ресурс и модерна апаратура.

Коментар от експертите

В интервю за Lege Artis доц. Антон Тонев, бивш председател на Комисията по здравеопазване в парламента, коментира, че идеята не е нова и вече има нормативни документи с подобна насоченост.

„Създадена е Национална стратегия за здравеопазване, в която е описана структура с аналогични по смисъл лечебни заведения под името приоритетни болници. Министерският съвет вече е приел промени в Наредбата за достъп до медицинска помощ, където има специален раздел за тях“, обясни доц. Тонев.

Той призова сегашната комисия да надгради вече направеното, вместо да дублира съществуващи инициативи.

Неравен достъп и кадрови дефицит

Доц. Тонев акцентира върху проблема с неравномерното разпределение на медицинските кадри и ресурси в страната:

„Последните 20 години виждаме центростремително движение на кадри, апаратура и пациенти към големите градове – София, Пловдив, Варна, Плевен. Пациентите в периферията остават с ограничен достъп до модерно лечение.“

Според него създаването на стратегически болници може да намали регионалните неравенства, но истинската реформа трябва да се фокусира върху обучението, мотивацията и развитието на младите лекари.

Ключов приоритет – младите специалисти

„Един скъп апарат може да бъде закупен за няколко месеца по Закона за обществените поръчки. Много по-важно е да осигурим бъдеще за младите лекари в България, като отговорим на техните искания,“ заяви доц. Тонев.

Той напомни, че едно от основните искания на младите медици по време на последните протести е именно възможността за качествена специализация и ясно кариерно развитие – тема, която според него все още остава нечута.

Извод:
Проектът за стратегически болници може да се превърне в ключов инструмент за балансиране на здравната карта на България, но успехът му зависи не само от инфраструктурата, а и от инвестицията в човешкия капитал – младите лекари, които ще бъдат гръбнакът на бъдещата здравна система.