Рубрика: Новини
Пациентите, страдащи от пулмонална хипертония у нас, се сблъскват със значително забавяне при поставянето на точна диагноза. Според актуални данни, периодът на изчакване често отнема месеци, а в някои случаи достига и до година. През това време болните преминават през множество ненужни или повтарящи се кардиологични прегледи, образни изследвания и инвазивни процедури. Често първоначално се поставя погрешна диагноза, като белодробна тромбоемболия, което допълнително отлага стартирането на адекватно лечение.
Тези тревожни резултати са част от национално проучване, осъществено в периода юли – октомври 2025 г. чрез дълбочинни интервюта с 96 пациенти на възраст между 36 и 60 години от над 20 области в страната. В анализа са включени и болни със съпътстващи заболявания, сред които 12 души със склеродермия и фиброза, както и 5 с лупус и фиброза. Изследването проследява цялостния път на пациента – от първите клинични прояви до реалния достъп до терапия.
Данните бяха официално представени от Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) в партньорство с Асоциация „Пулмонална хипертония“ по повод Световния ден за борба с това тежко заболяване.
Ежедневието на хората с пулмонална хипертония е съпроводено с тежки физически ограничения. Симптоми като постоянен задух, бърза умора и невъзможност за справяне с обичайните дейности водят до драстично влошаване на качеството на живот и дълбока социална изолация.
Въпреки наличието на съвременни терапии, достъпът до тях остава непоследователен и фрагментиран. Пациентите често се сблъскват с прекъсване на лечението, забавено осигуряване на жизненоважната кислородна терапия и периоди без никаква медикация, особено след края на клинични изпитвания. В тези критични моменти грижата пада изцяло върху близките, което генерира огромна социална и емоционална тежест за семействата.
Проучването идентифицира и ясно измерими системни дефицити. В страната функционират едва три експертни центъра (два в София и един във Варна). Наблюдават се чести откази от страна на общопрактикуващите лекари да издават рецепти след болнично изписване, както и хронична липса на специфични медикаменти в аптечната мрежа. Като сериозна бариера се отчита и липсата на прозрачна информация относно процедурите за белодробна трансплантация в чужбина.
Особено критичен остава проблемът с достъпа до кислородна терапия. Статистиката сочи, че в България тя се назначава едва при спад на сатурацията до 63-65%, докато в държави като Германия и Австрия критерият е около 81%. Тази съществена разлика в медицинската практика води до фатално закъснение в стартирането на животоспасяващото лечение у нас.
Финансовата тежест върху самите пациенти е непосилна. Разходите за закупуване на кислородна апаратура варират между 665 и 11 250 евро, а доплащанията за различни диагностични процедури достигат до 510 евро. Това превръща лечението в лукс, който е недостъпен без сериозни лични средства.
Пациентите са категорични в своите искания: по-ранна и прецизна диагностика, предвидим терапевтичен алгоритъм, достъп до специализирана информация и устойчивост на медикаментозната терапия. Липсата на адекватна системна подкрепа генерира несигурност и води до необратимо влошаване на здравословното им състояние.
Данните на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за периода 2023 г. – октомври 2025 г. разкриват тревожен дисбаланс между реалния брой болни и тези, които имат достъп до лечение. При пулмоналната хипертония ежегодно през системата преминават между 126 и 153 пациенти, но под 100 от тях получават специфична терапия, въпреки че хоспитализациите надвишават 300 годишно. Още по-драматична е ситуацията при белодробната фиброза – над 6000 регистрирани пациенти годишно, от които едва между 125 и 150 реално се лекуват. Най-скандалният факт обаче засяга кислородотерапията – за периода от 1 януари 2024 г. до 31 октомври 2025 г. няма нито един пациент, на когото НЗОК да е реимбурсирала медицински изделия за кислородна терапия. Това буквално поставя живота на тези хора в ежедневен риск.
В контекста на Световния ден за борба с пулмоналната хипертония, АПАЗ и Асоциация „Пулмонална хипертония“ настояват за спешни и адекватни институционални действия: оптимизиране на диагностичния процес, гарантиран достъп до съвременно лечение, безпроблемно осигуряване на кислородна терапия и спешно разработване на работещи национални политики за белодробни трансплантации.
