Рубрика: Новини
Старши лейтенант д-р Джансел Кенан Ибрям е от първия випуск военни лекари, обучавани по съвместната програма на Военномедицинска академия, Медицински университет – Варна и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
Тя завършва обучението си през есента на 2023 г., след което започва службата си като началник на медицински пункт в 3-то бригадно командване – Благоевград. Още в началото на професионалния си път преминава сертификация с формированието за участие в мисии като част от оперативния резерв, а през 2024 г. участва в мироопазваща мисия в Косово.
В началото на 2025 г. се явява на конкурс за асистент в Клиниката по обща и онкологична гинекология към Военномедицинска академия, който успешно издържа. От май същата година е неизменна част от екипа на клиниката, където продължава своето професионално развитие.
– Д-р Ибрям, как избрахте професията на военен лекар? Какво Ви мотивира да поемете по този път, който със сигурност не е лек, особено за жена?
– Още от ранна детска възраст знаех, че искам да стана лекар. Биологията винаги ме е привличала, а възможността да помагам на хората ми даваше усещане за дълбок смисъл и удовлетворение. В гимназията имах момент на колебание, но отговорът дойде съвсем естествено, когато беше обявен първият прием за специалността „военен лекар“ – с възможност за съвместно обучение в Медицински университет – Варна и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
На пръв поглед медицината и военната служба изглеждат като коренно различни сфери, но всъщност те се допълват перфектно. И двете изискват желязна дисциплина, отговорност и способност за бързо вземане на решения под напрежение. Именно това съчетание ме мотивира да избера този път.
За мен професиите не се делят на „мъжки“ и „женски“ – те са въпрос на призвание и вътрешно усещане. Да, това е трудна професия, но трудността не е функция на пола. Никога не съм я възприемала като неподходяща за жена.
Да бъдеш военен лекар означава да съчетаваш знания, дисциплина и отговорност. Военните лекари често са на първа линия при природни бедствия – пожари, наводнения, земетресения, както и по време на учения и мисии. Това е професия, която изисква постоянна готовност за реакция, отлична преценка и устойчивост на стрес, защото от решенията ти зависят човешки животи.
В крайна сметка, когато човек работи с ясна мотивация и пълна отдаденост, резултатите са налице и полът губи всякакво значение.
– В кой момент решихте да обърнете поглед към акушерството и гинекологията? Може би това също е нетипичен избор за военен лекар, въпреки че в армията вече има и много жени?
– Към края на шести курс, по време на държавните ми стажове, постепенно се ориентирах към акушерството и гинекологията. Именно тогава имах възможност да се докосна по-задълбочено до реалната практика и да усетя динамиката на тази специалност – нещо, което няма как да се преживее само чрез сухата теория.
Особен интерес у мен събуди оперативната гинекология. Когато се запознах в детайли с възможностите на роботизираната хирургия, бях силно впечатлена от изключителната прецизност на интервенциите, щадящия характер на лечението и бързото следоперативно възстановяване на пациентките. Това беше моментът, в който осъзнах колко съвременно и бързо развиващо се е това направление.
Акушерството и гинекологията е специалност, която изисква едновременно бързина в реакциите, огромна отговорност и безупречна клинична преценка. В същото време тя е немислима без отлична комуникация, емпатия и изключително деликатен подход. Работата с жени не се изчерпва само с медицинската експертиза – нужно е да изградиш доверие, да предразположиш пациентката и да подходиш с разбиране към нейната индивидуална ситуация.
Не бих определила този избор като нетипичен за военен лекар. Военномедицинска академия има нужда от висококвалифицирани кадри във всички области, тъй като всяка медицинска специалност има своята жизненоважна роля в цялостната здравна система. В този контекст акушерството и гинекологията е абсолютно логична и необходима структура.
– Кои бяха първите Ви учители – по време на следването и на специализацията, от които сте научили най-много в професионален и в етичен аспект?
– Още по време на обучението си имах привилегията да се уча от изключителни специалисти във Военномедицинска академия – София. Всичките ми летни клинични стажове преминаха там, в различни клиники, което ми позволи да се сблъскам с разнообразни казуси и терапевтични подходи. Винаги сме били посрещани с внимание, уважение и искрено желание да ни бъде предаден безценен опит – нещо, което оставя дълбока следа в професионалното изграждане на всеки млад медик.
Първите ми по-сериозни стъпки в гинекологията бяха именно в Клиниката по обща и онкологична гинекология, след като спечелих конкурса за асистент. Тук продължавам да се усъвършенствам и до днес. Още от първия ден бях приета изключително радушно от целия екип, който винаги е готов да окаже съдействие, подкрепа и да сподели знания. Именно в тази среда осъзнах колко съществена е ролята на екипната работа, приемствеността и професионалната етика за успешното развитие на всеки един специалист.
