„В глобален мащаб астмата засяга 260 милиона души, у нас от астма са засегнати около 400 хиляди души, като има тенденция за увеличаване на броя на страдащите от това най-често неинфекциозно, възпалително заболяване на дихателните пътища.
Счита се, че около 5000 души са пациенти с умерена и умерено-тежка астма, около 700 души са с тежка астма, съобщи за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Пламена Новакова, алерголог в Клиниката по алерголия на УМБАЛ Александровска.
„По данни на НЗОК тези 700 пациенти с тежка астма получават биологична терапия, но тежката астма е доста голямо предизвикателство и за нас лекарите, и за пациентите. Това е астма, която за разлика от леката или средно тежката, е с почти ежедневни симптоми като задух или кашлица. Пациентите много трудно могат да овладеят своето състояние, те много често посещават Спешни центрове, биват насочвани към болница, поради невъзможност да контролират заболяването.
Освен това, за съжаление, това са пациенти, при които поради невъзможност да се постигне контрол с едно лечение – с инхалатори, те много често прибягват и до кортикостероиди, но не инхалаторни, а под формата на таблетки и инжекционно. Това е лечение с много сериозни странични ефекти, особено при продължително използване.
Продължителното използване на кортикостероиди може да доведе до: повишаване на кръвното налягане, на кръвната захар, намаляване на костната плътност, увеличаване на вътреочното налягане, настъпват хормонални, кожни проблеми. Такива пациенти с тежка астма често имат и придружаващи заболявания – те често страдат от хронични ринити, синузити, носни полипи. Една част от тези пациенти не могат да приемат обезболяващи медикаменти – това провокира пристъп при тях. Част от тях имат и алергии, поясни още д-р Новакова.
Пациентите с тежка астма са: хора над 50 годишна възраст, жени, хора със затлъстяване, има и случаи на алергична тежка асма, има различни типове тежка астма и е много важно да определим профилът на конкретния пациент, допълни специалистът.
„В клиниката по алергология на Александровска болница ние използваме различни диагностични тестове, като всички видове изследвания ни дават възможност да определим точно какъв е типът тежка астма при конкретния пациент. И това са т.нар. показатели или биомаркери, с помощта на които можем да преценим за кой точно тип става въпрос. Благодарение на това изписваме най-правилното за конкретния пациент лечение, това е т.нар. биологична терапия.
Когато пациентът е хоспитализиран, биомаркерите се покриват по линия на клиничната пътека, още повече, че при тези пациенти се налага консултация с различни специалисти, изключване на други заболявания.
По отношение на биологичната терапия пациентите трябва да знаят, че това е терапия на бъдещето. Терапия на бъдещето, зад която стоят много опит, много наука и много научни данни. Това е терапията, благодарение, на която една тежка астма наистина може да бъде поставена на под контрол. Тогава, когато преценим, че той е подходящ за тази биологична терапия, ние го насочваме към Комисия на здравната каса за разглеждане на неговите документи. Веднъж одобрен, той получава своята терапия напълно безплатно по линия на НЗОК.
В България разполагаме с най-съвременното лечение на биологична терапия, от доста време, имаме 5 вида биологични медикаменти, може да се приложи в домашно лечение и това е в улеснение на пациентите. Има и отложени пациенти, докато се набавят всички документи, но това пък забавя и достъпът до лечение. Това касае пациентите, които за първи път започват това модерно лечение, сложна е процедурата, поясни д-р Новакова.
„Аз съм пациент със средно тежка астма от 18 годишна, на инхалаторна терапия, която ми действа много добре, бях в ремисия 10 годни, но за съжаление тя приключи, защото Коледа миналата година състоянието ми се обостри, прибягнах до инхалатори за бързо облекчаване на пристъпи, разказа за БНР Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
„Относно диагностиката на астмата е важно да се попадне на точните лекари, защото когато за пръв път получих задух, лекарите в спешното, които не са алерголози или пулмолози, ме гледаха странно и ми дадоха успокоителни, така че диагностиката може и да се забави, допълни Боряна Ботева.
Боряна Ботева изтъкна, че миналата година при влизането на нов медикамент за тежка астма, с почти 10 месеца се е забавил достъпът на пациентите до него, заради дългото изготвяне на критериите за достъп по линия на НЗОК. Забавянето по думите й става заради това, че след като медицинските специалисти изготвят критериите те се съгласуват с твърде много организации – НЗОК, БЛС, Бордът на БЛС, като последното според мен може да се съкрати, това според мен е излишна стъпка, каза Ботева.
Миналата година за първи курс на лечение са утвърдени 195 пациенти с астма, 34 са отказите, 28 след това получават утвърдително решение, това е информация по ЗДИ.
Ние апелираме да се поставят срокове за изработване на критериите за влизане на нов медикамент, като 5 – 6 месеца е оптималният срок според нас. Явно забавянето на одобрението на критериите е да се „спасява бюджета“ на НЗОК, да се забавя заплащането на новия медикамент, „борбата е безмилостно жестока“, каза пациентският представител.
„Да кажем, че при вече одобрени пациенти, които са за продължаващо лечение за астма, вече няма да минават за одобрение през НЗОК, а само през РЗОК, пак има протокол, но одобрението не се чака в рамките на месец, а става за няколко дни, тук нещата по линия на здравната каса са подобрени, заяви още Боряна Ботева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.
