„Миомата едно най-често срещаните заболявания при жената в различни възрасти, а над 50 на сто жените в даден момент могат да се диагностицират с миома на матката, като има редки случаи на появата на миома при момичета на 14 години, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Ангел Налбански, началник сектор „Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия“ в УМБАЛ „Света Анна“-София.
„Миомата на матката е доброкачестен тумор, защото има много често страхове у жените, че това е злокачествено заболяване, има разновидност на този тип тумор – това е сарком, но то е съвсем друг тип заболяване, на същото място е, с подобен тип структура, но с различен начин на развитие, то вече е злокачествено.
Миома на матката е расово обусловено заболяване, то се среща много по-често при негроидната раса, а при европеидната раса за жените, при които се установява миома, е при над 50 на сто от тях. Има някакъв превес за появата на миома при жените, които не са раждали, но точна статистика няма.
Все още не са изяснени причините за появата на миомата, механизмът на отключване не е ясен, има генетична предразположеност, фактори на средата, но няма конктретна етимология, това е и причината миомата да не се лекува окончателно. Но това винаги е доброкачествено заболяване, посочи АГ специалистът.
„За мен е важно да се чуе, че профилактиката на това заболяване е на ниско ниво, много жени не обръщат внимание изобщо на гинекологичното си здраве. Не правят редовните си гинекологични прегледи и жените идват в напреднал стадий. А при възникването на миомата няма оплаквания. С развитието на миомата се появяват тежест в корема, обилни менструации, нарастване на корема, без да е повишено храненето. А миомата може да се установи при преглед още в ранен стадий и да се проследява, каза още д-р Налбански.
„Искам да разсея съмненията, които се чуват последно време, че цитонамазката не сигурен диагностичен метод, че трябва да се въведат нови ДНК методи, че това не е така. Цитонамазката, ако се вземе по правилен начин от гинеколога, тя има една доста добра предиктивна стойност по отношение на рака на шийката на матката. Въпросът тук е на редовни прегледи и на професионализма на гинеколога, защото цитонамазката не е крайната фаза на прегледа, ако гинекологът види нещо, което го притеснява, може да направи преглед с оцветяване, или биопсия, но взета правилно, редовните прегледи и добър хистолог, който ще гледа цитонамазката – това е добър скринингов метод.
Миомата на матката не може да се пропусне при стандартен гинекологичен преглед – мануален и с ултразвук. Топче, което е 3-4 см. може дори да се напипа, при ултразвуков преглед могат да се видят миоми с размер от половин см. нагоре, които не дават симптоматика.
Миомните възли са зависи от хормоните, естрогенно зависими са, тоест при установяване на миомен възел, трябва да се направи ултразвуков преглед през 4 месеца първата година, ако не нараства, прегледът става на 6 месеца, ако и след това няма нарастване, се минава на режим на година, година и половина профилактичен преглед. За нарастване през тези първи четири месеца се има предвид да няма повече от половин см. ръст.
Не се приемат медикаменти, миомата не може да се стопи с медикаменти или ултразвук. Нито трябва да се подтисне хормонално жената. В този момент с такъв размер на миомата, няма проблем жената да забременее или да роди.
Към операция на миомата се пристъпва, когато е голяма или има много голям брой миомни възли. Оперирал съм жена с 18 възела, операция се прави и ако миомата предизвиква кървене, извън менструация или усилва менструацията, това са възлите, които растат към кухината на матката. Те са и по-неприятни като клиника, разказва още специалистът.
По думите му в „Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия“ в УМБАЛ „Света Анна“ има нова апаратура на световно ниво за безкръвни операции.
„Най-трудният ми случай беше при операция на млада жена, която не беше раждала, а имаше множество миоми, което са най-сложните от техническа гледан точка операции. Защото на мястото на всеки изваден възел остава рана на самата матка.
Целта е не само възстановяване хирургично и към момента, а след време тази матка да може да износи бременност.
Затова се изискват години опит с тези операции, за да знаеш как да възстановиш тялото на матката, никога не е както е било, но максимално, както е било, защото когато жената ражда, матката, която е до 7 см. се разтяга до 40 см. Най-важното е да не се наруши самата кухина на матката при премахването на възлите, защото при кухината е лигавицата, която отговаря за започване на самата бременност, разказа още д-р Налбански за подкаста на БНР „В центъра на системата“, който от 24 години е в операционните зали у нас и в чужбина.
През 2006 г. Ангел Налбански придобива научна степен “Доктор по медицина” след защитен докторат на тема “Етиопатогенеза и диагностика на гениталната ендометриоза”. От 2006 година е асистент към МУ – София, катедра “Акушерство и гинекология”, СБАЛАГ “Майчин Дом”. От 2010 година става главен асистент в същата катедра, като продължава клиничната си работа в същата болница. От януари 2024 година д-р Ангел Налбански е началник сектор „Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия“ в УМБАЛ „Света Анна“- София.
- участия в повече от 40 български и международни научни форуми и работни срещи;
- над 30 научни публикации в областта на акушерството и гинекологията;
- участие в научните колективи на три учебника в областта на акушерството и гинекологията;
- 20 години преподавателска дейност в Медицински университет – София и Медицински колеж “Йорданка Филаретова” към МУ – София;
- специализации в областта на ендоскопската (миниинвазивна) хирургия, онкогинекологията, ултразвуковата диагностика в акушерството и гинекологията;
- извършени над 4000 акушерски и гинекологични операции.
- Към момента д-р Ангел Налбански продължава проучванията си за диагностика и лечение на ендометриоза, поликистозна болест на яйчниците и тубарен стерилитет.