Впечатли ме значителната разединеност, вероятна причина за недостатъчния напредък в някои области
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница във Виена и е пионер в трансплантацията на бял дроб, даде специално интервю за предаването Lege Artis.
Проф. Клепетко представи световните методи при лечение на рак на белия дроб, важността от трансплантация, проблемите, но и хуманността при донорството, което дава надежда за нов живот на много пациенти.
Ето какво каза проф. Клепетко: „При рака на белия дроб има две основни иновации. Първата е хирургическата, която ни позволява да оперираме тумори с по-малко натоварване за пациентите – така наречените минимално инвазивни интервенции, и в същото време да извършваме големи операции, когато е необходимо, по безопасен начин за пациента. Друга възможност е медикаментозната терапия, където днес, освен химиотерапията, има и имунотерапия и т. нар. целева терапия, които са донесли изключителни подобрения за пациентите. Двете заедно водят до по-добра прогноза при лечението на белодробния карцином. При напреднал стадии на рак трябва да се постигне системен контрол над тумора. Това означава не само на едно място, а в целия организъм. След това може да се приложи и локална терапия.
През 1986 г. започнах да се занимавам с белодробни трансплантации. Такива бяха направени на много малък брой пациенти в света – може би десет. Работихме три години по подготовката и през 1989 г. извършихме първата трансплантация, която, за щастие, беше успешна. Пациентът живя 4 години и половина, но за съжаление почина от инсулт. Но самата трансплантация на белия дроб функционира отлично и това беше началото на една голяма международна програма. Днес хирургическата техника при трансплантациите е много добре развита. Истинските проблеми са в намирането на подходящи органи – необходимо е да се насърчи донорството на органи. Това трябва да се подкрепя във всяка страна, защото без донорство няма трансплантации. Другото предизвикателство е настройването на имунната система, така че тялото да не отхвърли органа и пациентът да може да живее в баланс с него.“
Професорът определи България като прекрасна страна с невероятни хора. Той изрази впечатлението си, че обществото ни е разединено поради недостатъчен напредък в някои области. Пример за това е липсата на белодробни трансплантации, въпреки усилията да бъде обучен български екип.
„Не мога да дам категорична оценка за причината, но вероятно е сбор от много фактори. Необходима е реална воля от страна на властите и политиката. Трябва да има единен подход, да се създаде централен орган, който да бъде подкрепен и да работи с ясен фокус върху постигането на целта. В Гърция също изградихме трансплантационна програма. Тя функционира, но в много ограничен мащаб. Съмнявам се, че Гърция би могла да осигури допълнителен капацитет за България. Лично за мен в тази сфера има големи предизвикателства и успехи, които ми дават смисъл и удовлетворение. Има и провали, но въпреки това трябва да останеш спокоен и балансиран, за да можеш да продължиш напред и да вършиш работата си с радост“, каза още проф. Клепетко.