Следващото поле е развитието на миниинвазивните технологии, като гастроентеролозите все по-често прилагат ендоскопски методи и част от ранните тумори, когато бъдат открити навреме, могат да бъдат лекувани без хирургична интервенция само с ендолуменни методики. Това се наблюдава във васкуларната хирургия, където ендостентирането почти вече измества ролята на хирургията, тоест с една добре организирана профилактика съвременните технологии могат да доведат до значително намаляване на тежките оперативни интервенции, като при ранни тумори на стомах, на дебело черво, каза за БНР проф. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА.
„Последните години масово се внедри и роботизираната хирургия (като част от миниинвазивната хиургия, каквато е и ендоскопската хирургия) и ние от ВМА очакваме до края на година да имаме последно поколение робот да Винчи с обучителна конзола, съобщи проф. Такоров
До момента в нашето лечебно заведение няма операция, която да не можем да направим лапароскопски. 70 на сто от операциите се извършват лапароскопски. Тоест с идването на робота ние ще се опитаме да разширим още повече портфолиото на миниинвазивните процедури. След време, като натрупаме експертиза, ще се сертифицираме и като Обучителен център, защото това е важно за нас. Защото във ВМА се прави най-високо обемната хирургия, ВМА е основната хирургична школа в България, допълни проф. Такоров.
„И така третото технологично поле е именно ендоскопската и роботизирана хирургия. Също и прецизните електроножове, ултразвукови деструктури, прецизната оптика, инструменти за шиене и дисекция на тъканите. Всичко това допринесе хирургията да е много по-поносима за пациентите, много тежки операции да не са свързани с дълго пролежаване в болницата, и да не се стига до трайна инвалидизация впоследствие.
Ние оперираме във ВМА високотехнологично от стомах до нисък ректум, ретроперитониум, операции на надбъбреци, няма орган, който да не лекуваме и развитието на технологиите в този аспект има отношение към здравето на пациентите като цяло, каза още специалистът.
„Затова и обучителната крива е изключително важна и всеки един от нас тук е преминал обучение в референтни световни центрове, за да се прецизира хирургичната експертиза. Аз съм се обучавал в Канада, в Германия, в Южна Корея.
Към момента преобладават лапароскопските операции в нашата практика. Те могат да са контраиндицирани (непрепоръчителни) при силно раздути чревни брънки, множество предходни операции с тежки сраствания, пациенти в спешни състояния, травми, когато цялата коремна кухина е изпълнена с кръв, при онкологичните заболявания, когато има множество мултивисцеларни резекции, при локално авансирал тумор, защото ако става дума за синхронни тумори – те по-често се оперират лапароскопски.
Най-честите операции по света са тези на рак на дебелото черво. Коремната хирургия в днешно време е онкохиругия. Следват карцином на панкреаса, на черния дроб, на стомаха, на тънките черва, на надбъбречните жлези. Честотата не е константна.
А и у нас няма оформени Центрове, каквито има в Южна Корея, които работят определен вид хирургия, което води до по-висока специализация, но имайки предвид българския манталитет, не е сигурно, че това ще бъде полезно.
Последните години има тенденция да се отриват и тумори, които са в по-ранни стадии. Все повече хора си правят и профилактичните изследвания като колоноскопия.
Школата на ВМА се слави с внедряването на лапароскопската хирургия при синхорнни резекции на тумори. Имаме много голям опит в синхоронни резекции на:
– карцином на дебело черво и карцином на бъбрек
– карцином на черен дроб и карцином на дебело черво при първично метастазирал колоректален карцином
Този наш опит е публикуван още през 2018 година в световен мащаб и ние четем лекции по тази тема на световните конгреси, каза още проф. Такоров.
По думите му новият робот ще им бъде много полезен в тези синхронни резекции, като първоначално той ще забавя дейността, но пък ще даде възможност за по-добър достъп на повече пациенти до миниинвазивна хирургия.
Защото сега няколко човека можем да правим тези операции с лапароскопия, но се очаква поне три пъти повече специалисти да правят операции с робота.
Близо 20 операции с двойни тумори правим годишно, но толкова са и нуждаещите се, няма недостъпност на медицинската помощ в България, по-скоро има нужда от повишаване на информираността кой, къде, какви операции прави, допълни хирургът.
По думите му проблемите за нашето здравеопазване са растящият брой на болниците, твърде оскъдната информация за нивото на компетенция на различните институции и множеството излишни хоспитализации. Трябва да се върви към извеждане на диагностичния процес извън болниците, да се сертифицират образните практики, които могат да дават надеждна информация.
В хирургията трябва да се работи за унифициране на хирургичните протоколи, да се направи анализ кои са най-добрите хирургични практики и как трябва да бъде извършвана една операция. Стандартите съществуват на хартия, но реално не работят и не се спазват, защото няма ефективна система за контрол. И по този начин липсата на работещи стандарти води до необходимост от повторни операции, редица излишни интервенции. Внедряването на предоперативна химиотерапия също не е узаконено по никакъв начин, което води до по-лоши резултати – много неща трябва да се реформират, като за целта трябва повече мотивация към органите, които контролират здравните процеси, обобщи проф. Ивелин Такоров от ВМА.