„Мозъчната аневризма е разширение на кръвоносен съд, което се дължи на дефект на стената на съда. По статистически данни у нас, в Европа и в по-голямата част от света, с изключение на няколко популации, честота е 6 на сто.
Но много малка част от тях достигат до кървене, което е проявата на самото заболяване. Много голяма част от тези хора никога не разбират, че са имали мозъчни аневризми. Това каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Георги Красимиров – неврохирург от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Света Анна”- София.
„Наличието на мозъчна аневризма не означава, че човек има „тиктакащ часовник“ и нещо трябва да се случи и той чака, това е абсурдно и целта сега е да обясним, че ако човек узнае за наличието на мозъчна аневризма чрез правилно проследяване и консултация шансът да се наложи операция е много малък. Над 90 на сто от хората никога няма да имат оплаквания от тази аневризма, уточни д-р Красимиров.
„Аневризма може да се развие във всеки един кръвоносен съд, но най-често се наблюдава в областта на коремната аорта и мозъка. Издуването прилича на едно балонче върху самия съд, като теориите за причините за това са много, но нито една не отговоря на въпроса защо се получава това. По-скоро са ясни причините, които биха довели до образуването на балончетата в съдовете.
Важно е да се каже, че не всяка аневризма кърви. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса. Самото изкървяване може да доведе до три състояния – вътремозъчен кръвоизлив, изкървяване в естествените кухини на мозъка – мозъчните стомахчета и най-честото е т.нар. хеморагия.
Когато се появи кръвоизлив, той е изключително разпознаваем за нас. Много често хората го описват като най-силното главоболие, което някога са имали – то е като рязък „удар с кинжал в мозъка„, без да има прогресиране на болката, тя идва изведнъж, човек започва да се чувства много зле, да повръща многократно и трябва веднага да потърси лекарска помощ, посочи за БНР д-р Красимиров.
В повечето случаи обаче мозъчният аневризъм дълго време протича безсимптомно. Често аневризмите се откриват случайно при различни рутинни прегледи. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса и да настъпи вътремозъчен кръвоизлив. Това може да доведе до инсулт, различно по степен мозъчно увреждане или смърт.
Д-р Красимиров изтъкна, че два са методите за лечение на мозъчен аневризъм – чрез ендуваскуларен метод и чрез оперативен метод. Ендоваскуларният метод се практикува и от обучени рентгенолози, специализирали дълго време в т.нар. емболизация. Кой от двата метода е по-подходящ, зависи от индивидуалният пациент, но неврохирургът е този, който има водещо мнение, но това е свързано и с разговор със самите близки и обикновено решението трябва да се вземе бързо, поясни още д-р Красимиров.
Д-р Красимиров посочи, че най-честото усложнение след операцията е спазъм на съдовете, който също може да доведе до летален изход, така както и разкъсването на мозъчната аневризма. Хората обаче трябва да запомнят, че не всяка мозъчна аневризма изкървява, не след всяка операция има спазъм на съдовете, да усложненията са чести и смъртността в световен мащаб е висока от това заболяване, но при хора с установени, но не провървели аневризми промяната на начинът на живот и честото проследяване са от жизненоважно значение. Висока е преживяемостта след операция, макар че статистика няма, разказа неврохирургът.
Д-р Георги Красимиров получи наскоро и Европейска диплома по неврохирургия. Дипломата е изключително признание за неговия професионализъм с връчва от Европейската асоциация по неврохирургия. От над 700 кандидати от цял свят, той е измежду онези 50 специалисти, които успяват да се справят и с двата модула от тежки изпити, за да придобие Европейската диплома, посочи той за БНР.
През октомври у нас се проведе 24-тия Европейски конгрес по неврохирургия, в който участваха над 1600 медицински специалисти от Европа и целия свят.
Д-р Красимиров остава да лекува тук в България, надява се след време той също да обучи свои ученици, така както доскоро и него са го обучавали. Той работи от една година в болница Света Анна в столицата, а от 8 години работи по специалността неврохирургия.
Д-р Георги Красимиров е специалист неврохирург в София с насока мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръбначна хирургия при възрастни. Работи и практикува в УМБАЛ Света Анна София. Завършва Медицински университет София през 2016 г. Специалност Неврохирургия придобива през 2022 г. Има следните квалификации
– EUROSPINE – Европейска диплома за гръбначна хирургия
– Курс по хирургия и достъпи на мозъчната основа – Страсбург, Франция
– Курс по ендоскопска и минимално инвазивна неврохирургия – Саарланд, Германия
– Курс по деформитет и травма на гръбначен стълб – Утрехт, Холандия
– Курс по шийна патология на гръбначен стълб – Загреб, Хърватия
– Успешно защитена Европейска диплома по неврохирургия, след 4-ри годишен тренировъчен курс към Европейска организация по Неврохирургия (EANS);