Планират да приемат Стратегията до края на април
Няма да има селективно договаряне на НЗОК с болници, каквото беше записано в отхвърления от парламента проект на Национална здравна стратегия 2030. Това стана ясно след последното заседание на работната група, която се зае със задачата да редактира предложения от МЗ вариант на стратегия. Засега обаче остава текстът, в който е записано, че приоритетните болници ще са в 9 града, като те ще бъдат високотехнологични центрове на болнична помощ. Остават и „опорните болници“ извън деветте града. Това са съществуващите областни болници, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Запазва се и текста за възможностите за преструктуриране на общинските болници в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи.
На този етап е отхвърлено предложението на Българска болнична асоциация, което предвижда населението в страната да има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в 28 областни града. Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране да бъдат повишени възможностите и обхвата на болнично лечение в „приоритетните“ болници, а университетските, областните, общинските и частни лечебни заведения, които са равнопоставени съгласно ЗЛЗ,
да имат равен достъп до финансиране по програми и евросредства
„Ако се налага избирателност кои лечебни заведения да имат достъп до европейски средства, то приоритет ще имат тези болници, които отговарят на най-високите стандарти за качествено здравеопазване. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от „опорни“ болници в областните центрове, които трябва да осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични. Както и действащо спешно отделение, което отговаря на медицинския стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология. Конкуренцията между лечебните заведения дава възможност за постоянно подобряване на качеството на здравните услуги“, се казва още в предложението на ББА.
В Стратегията все пак е включен текст, който гласи, че 40% от болничните заведения са изградени с частен капитал, основно ситуирани в големи областни центрове, а конкуренцията с държавните лечебни заведения дава възможност за постоянно подобряване на качеството на здравните услуги.
По отношение на подобряването на достъпа до лекарства новите текстове, приети по предложение на БАРПТЛ, гласят, че ще продължи процесът по улесняване на достъпа на пациентите до лекарства чрез оптимизиране на административните процеси за законните участници във веригата на доставки – притежатели на разрешение за употреба и притежатели на разрешение от паралелен внос. Ще се премахне излишната административната тежест и ще се постигне оптимизиране на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия и насърчаването на конкуренцията в сектора. Ще продължи процесът на наблюдение и преодоляване недостига на лекарствени продукти: прецизиране на понятието недостиг на медикаменти, анализ на причините за появата на недостиг, оценяване на въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, поддържане на списък на основните лекарствени продукти, при които има недостиг на доставките, следвайки ръководствата на Европейската комисия за преодоляване на недостига на лекарства и политиката на Европейската агенция по лекарствата по отношение на лекарствата в недостиг в ЕС и в национален план на ниво фармако-терапевтични ръководства. В целите на Стратегията е записано, че ще се създадат предпоставки и насърчителни режими за по-ефективно използване на достъпа на България до доставки от европейското икономическо пространство и ще се криминализират престъпленията с лекарства чрез промени в наказателното право с оглед защита на населението.
СЗО препоръчва да се запише в Стратегията като цел
значителното намаляване на доплащанията за лекарства,
особено за хора с ниски доходи и пациенти с (множествени) хронични заболявания, като се увеличи публичното финансиране и политиките за покриване на лекарствата.
По отношение на развитието на Спешна помощ е включена препоръка от СЗО, която изисква да поддържаме готовността на системата за спешна медицинска помощ за реакции при бедствия както чрез европейската координация и трансгранично сътрудничество, така и със Световната здравна организация в рамките на глобалната инициатива за Екипи за спешна медицинска помощ. Това включва класифицирането на Екип за спешна медицинска помощ като обща класификационна система между ЕС (ЕЕКП – Европейски пул за гражданска защита) и СЗО (Екипи за спешна медицинска помощ), а СЗО се ангажира да ни подпомогне в това усилие.
Отново по препоръка на СЗО са направени изменения по стъпките за превенция и контрол на инфекциите. Необходимо е засилване на общото познание за превенцията и контрола сред здравни специалисти във всички видове заведения (за остри и дългосрочни грижи), актуализиране на Националното ръководство, съобразено с международните стандарти и да бъде основано на доказателства и здравните работници да минат обучение по него.
Болничните екипи по превенция и контрол на инфекциите трябва да имат достъп до данни за антибиотичната устойчивост и консумацията на антибиотици и да участват в дейностите по управление на антибиотиците в болниците и да се подобри инфраструктурата на болниците, за да се гарантира достатъчен брой единични стаи със самостоятелни тоалетни помещения.
По отношение на финансирането на системата от СЗО заявяват, че намаляването на публичните разходи за фармацевтични продукти, е в противоречие с целта за подобряване на финансовата защита на хората. Намаляването както на публичните, така и на частните разходи може да бъде постигнато чрез по-рационалното използване на фармацевтичните продукти.
От Министерството на финансите пък настояват като неясен показател
да отпадне текстът за синхронизиране на публичните разходи спрямо общите разходи
за достигане на средния показател за ЕС. Освен това възразяват и срещу записаната обща сума, която ще е необходима за реализирането на Здравната стратегия до 2030 г. в размер на 101,559 млрд. лева, тъй като според тях не е ясно как е формирана тя.
Във връзка с предвидените скринингови програми СЗО препоръчва приоритизиране на скрининга за рак на шийката на матката при жени на възраст от 30 до 49 години, скрининг за рак на червата при хора на възраст над 50 години и скрининг за рак на гърдата при жени на възраст от 50 до 69 години. Скринингът за рак на белия дроб и скринингът за рак на простатата трябва да бъдат въведени като пилотни проекти, с внимателна оценка на вредите и ползите в страната (вредите могат да бъдат по-големи от ползите в зависимост от контекста) и разходоефективност преди разширяване на мащаба. Скринингът за Helicobacter pylori също трябва да бъде въведен като пилотен проект, но само в страни, където инцидентът на рак на стомаха е висок, какъвто не е в България. Скринингът за други видове рак (например за щитовидната жлеза) не се препоръчва от СЗО.
В скрининга е въведена и нова политика за подобряване на възможностите за превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания, като конкретните мерки за реализацията й и индикатори за нейното изпълнение са планирани в Националния план за сърдечносъдово здраве, Плана за действие за изпълнение на Националната здравна стратегия 2030 и Националния план за борба с рака 2027.
Последната реакция на Стратегията ще бъде представена в Комисията на здравеопазването, като се планира тя да бъде приета преди края на април.