Днес е Световният ден за борба с глаукомата. За пациентите в риск, за същността на заболяването и неговата симптоматика, за иновациите в лечението – в „Нашият ден“ говори д-р Лукан Мишев, офталмолог и главен изследовател на антиглаукомен имплант.
„Глаукомата е една енигма за медицината и за офталмолозите, тъй като ние най-често измерваме вътреочно налягане, а в това налягане се крият доста други неща, най-важното от което е, че то е свързано с налягането в нашата черепна кутия – това е част от мозъка и е тип неврологична симптоматика също“, обяснява д-р Мишев.
По думите на офталмолога има наследственост в глаукомата. Също така всеки пациент над 40 години спада към рисковата група, в случай че очният лекар измери налягане над 20 мм в окото му. Д-р Мишев обръща внимание, че това е ориентировъчна стойност, която сама по себе си не води до диагноза. При всеки пациент има таргетно налягане – това налягане, при което не настъпват промени в зрителния нерв, затова е нужно допълнително изследване, което показва или отхвърля наличието на глаукома, пояснява гостът.
Д-р Мишев споделя и мнението си за други фактори, смятани за рискови. Според него при хората с късогледство, което също е медицинска енигма, е препоръчителна консултация с опитен глаукоматолог. Диабетът, по думите на очния лекар, е положителен фактор при глаукомата – при диабетиците очното заболяване протича по-леко, но няма научно обяснение за този факт.
„Глаукомата е диагноза на прогресията. Няма значение какво е налягането, ако зрителният нерв не се променя с годините – няма глаукома. Това го следим само и единствено със специализираната апаратура очен скенер“, заявява д-р Мишев. Той допълва, че има и вродена глаукома, която педиатрите разпознават много бързо по размера на очите на новороденото. Тя също се поправя по оперативен начин. В следствие на травма също е възможно да възникне глаукома.
Офталмологът разяснява как действа заболяването: „Глаукомата е тихият убиец. Тя взема от периферията на нашето зрение и ние всъщност не разбираме, че настъпва такъв процес. Това е валидно за глаукомата с открит ъгъл, глаукомата с нормално налягане и глаукомата с ниско налягане. Има глаукома със закрит ъгъл, която протича на пристъпи. Когато има такъв пристъп, налягането е много високо, 40 мм и нагоре. Пациентът може да изпита главоболие, гадене, повръщане и срещу светлинен източник да вижда кръгове. Няма как пациентът да не го разбере, защото той ще отиде да потърси помощ от лекар, тъй като състоянието е наистина драматично.“
Относно лечението, д-р Мишев казва, че то започва с поставянето на капки, които биват четири класа. Лазерният метод е втората стъпка и накрая следва хурургичната намеса. Като изследовател на глаукомните импланти, гостът заявява, че има бум в прилагането на този метод. Подходът с импланти е бъдещето на антиглаукомната терапия, според експерта.
Офталмологът обяснява, че класическата терапия, наречена трабеколектомия, с която се създава канал, през който изтича очната течност, страда от срастването на конюнктива и склерата и може да се компрометира в рамките от три до пет години.
В момента специалистите използват нов вид хирургична визуализация в офталмологията. Вместо да гледат през окуляри, офталмолозите гледат екран, където хирургичното поле става 1 кв.м. Така детайлите, които хирургът вижда, са повече и прецизността е по-голяма, по думите на д-р Мишев.
Най-новият метод в глаукомната терапия, който бележи висока успеваемост, е свързан със забавено отделяне на медицински препарат, съобщава офталмологът. Вместо да се капят капки, поставя се имплант в предна камера на окото и пациентът е освободен от това ежедневно усилие. Класически метод, който се саморегулира, пояснява гостът.
На финала на разговора д-р Мишев заявява: „На първо място, е хубаво да знаем, че глаукомата не е присъда. Когато е контролиран правилно, процесът може да бъде забавен до такава степен, че човек да си изживее дните с нужното качество на живот.“
Заболяването не може да бъде спряно, но усилията са свързани с неговото максимално забавяне, а с специалистите се справят все по-успешно.