Обясниха как и кога се включват болниците при нова вълна

болниците при нова вълна

Ще трябва задължително да имат резерв от легла за пациенти с други диагнози преди достигане на пик

 

При над 200 хоспитализирани пациенти на ден с COVID всички болнични лечебни заведения за активно лечение ще трябва да се включат с ресурс в овладяването на епидемията. Това става ясно от публикувания подробен План за действие при нова вълна на епидемията, чието резюме беше представено вчера от служебното ръководство на МЗ. При представянето му здравният министър д-р Стойчо Кацаров подчерта, че една от целите в плана е да не се натоварват всички болници с пациенти с COVID, а това да става постепенно, като първоначално те да се приемат само в болници с инфекциозни структури, а само при пик на епидемията да се включи и цялата здравна система.

Според плана на МЗ „този етап стартира, когато броят на болните с COVID 19 с показания за болнично лечение надхвърля капацитета на съществуващата лечебна мрежа за лечение на инфекциозни заболявания и се налага ангажиране на допълнителен болничен капацитет. Участват всички болнични лечебни заведения за активно лечение“. Според разчетите на ведомството, в съответствие с наличните болнични ресурси,  това ще се случи при „регистрирани на национално ниво средно дневно над 200 хоспитализации на неусложнена, средно тежка и тежка форма на COVID 19 (отчетеният брой на новосъобщените случаи на COVID-19 на 100 000 души от населението през последните 14 дни е 200 на 100 000 и се задържа или увеличава) или се регистрира рязко повишение на среднодневния брой на хоспитализираните с необходимост от интензивно лечение на над 20 болни“.

При този етап, лечението на болните с COVID 19 ще бъде в лечебните заведения, които ще са извършили трансформиране на съществуващия леглови фонд и са осигурили легла за лечение на болни с вируса на базата на съществуващите терапевтични легла за активно лечение. Това са болници с наличие на разкрита структура/дейност по инфекциозни болести и/или пулмология и фтизиатрия и/или вътрешни болести/профилни специалности на вътрешните болести и възможност за осигуряване на кислородолечение, гласи планът на МЗ.

През този етап ще се наблюдава прогресивно нарастване на потребностите от хоспитализация на болни с COVID 19, което налага лечебните заведения постепенно да увеличават броя на определените за лечение на тези болни легла, е записано в него. В същото време се пояснява, че Многопрофилните болници, които осигуряват и прием и лечение за пациенти със спешни състояния (хирургични, травматологични, инвазивна кардиология и др.), задължително трябва да гарантират леглови фонд за резерв и прием на спешни случаи с друга патология.

За осигуряване на приема на пациенти с друга патология, налагаща болнично лечение, което не може да бъде отложено, включително и за заразени с COVID, се определят лечебни заведения, които се задължават да поддържат капацитет за лечение, включващ и интензивно лечение. При пространствена възможност и кадрова осигуреност, могат да се разкрият и допълнителни легла, надвишаващи броя на разкритите до момента общ брой болнични легла, гласи още планът.

Когато ситуацията се влоши още повече и достигне над 400 болни на 100 000 население на 14-дневна база, многопрофилните болници ще трябва да поддържат не по-малко от 10% капацитет от наличните легла за лечение на болни с друга патология. Тези обаче, които не осигуряват обслужване на спешни случаи с друга патология, трансформират целият си леглови фонд за лечение на пациенти с COVID 19, е разписано в плана. Специализираните болници за  лечение по белодробни болести, акушеро-гинекологични, ортопедо-травматологични и други пък ще трябва да определят легла за болни от COVID, които се хоспитализират при необходимост от лечение по специалността, по която болницата е специализирана. “Гарантира се във възможно най-голяма степен и достъпа на пациентите без коронавирусна инфекция до лечение по повод друга тежка патология или специфични състояния – бременност и раждане, травматизъм, тежка сърдечносъдова и мозъчносъдова патология, лечение на онкологични заболявания, спешни хирургични интервенции и др.”, се казва в плана.

При пик от над 650 болни на база 100 000 души активният леглови капацитет на всички болници се ангажира в най-висока степен. „При задържаща се среднодневна хоспитализация на 500 пациента с 15 дни среден престой или продължителна във времето среднодневна хоспитализация на 40 пациента за интензивно лечение с 20 дни среден престой, максималния леглови капацитет за активно лечение на страната ще се запълни в рамките на около 14 дни и ще остане блокиран за най-малко още 15-20 дни, в зависимост от тежестта на състоянието и клиничното протичане“, прогнозират от МЗ.

В случай на развитие на този неблагоприятен сценарий, а именно с трайно задържане и нарастване на 14-дневната заболеваемост над 750 на 100 000 души, при което броят на пациентите с потребност от болнично лечение надхвърля максималния капацитет на съществуващата лечебна мрежа, се предприемат действия за разкриване на временни структури за лечение чрез използване на капацитета на военнополеви болници. Ще се използват и подходящи обществени сгради, включително хотели и други, в които да се разкриват допълнителни легла и се използват медицински специалисти от лечебни заведения за извънболнична помощ, здравни заведения и други, е записано още в плана.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply