Храната продължава да е огромен проблем за хората, но по друг начин. 4 март е Световен ден за борба със затлъстяването, което и в България се превръща в сериозно изпитание за здравето. Все повече деца и юноши са засегнати от него, а причините за това са комплексни. За преодоляването на проблема се грижат не само специалисти по соматична медицина, но и хора, които познават дебрите на нашата психика.
Трудно е да се разбере как някога голямата битка на хората е била да се осигури храна за децата, а днес битката е в осъзнаването на емоционалните потребности и стремежа те да не бъдат запълнени с чипс и с шоколад. Днес е Световен ден за борба със затлъстяването, което и в България се превръща в сериозно изпитание за здравето ни. Все повече деца и юноши са засегнати от него, а причините за това са комплексни. За преодоляването на проблема се грижат не само специалисти по соматична медицина, но и хора, които познават дебрите на нашата психика.
„На времето по радиото говореха за хранителните разстройства – анорексия и булимия, от които страдат младите момичета, аз бях просто слушател тогава и в един момент се обади възрастен човек в ефир да се възмути, че го занимават с глупости и да каже тия момичета просто да спрат да се лигавят. Наистина е трудно за проумяване как е възможно храната, осигуряването на която доскоро е била основна грижа на човечеството, да се превърне в проблем не с липсата си, а с изобилието си. Трудно е да разбереш как така голямата битка в детството ти е била да заспиш с недостатъчно пълен стомах, по-късно – да осигуриш мляко за детето си, за да го предпазиш от рахит, а днес битката на твоите правнуци е да осъзнаят емоционалните си потребности и да не ги запълват с чипс и шоколад. Ами да, някак лигаво звучи, и все пак е самата реалност – храната продължава да е огромен проблем за нас, но по друг начин. И твоята битка в залеза на живота ти е да приемеш насериозно битките на онези след теб или поне да не им се подиграваш.“
Дафина Йотова е училищен психолог, когнитивно-поведенчески терапевт, специализиран в хранителните разстройства, човек с опит в работата с деца, които се хранят лошо или прекаляват с храната, с две думи, които се хранят емоционално. Тя разказва за детското затлъстяване като за психичен феномен и го обяснява от позицията на своята наука.
Тя разказва в “Нашият ден“ за детското затлъстяване като за психичен феномен и го обяснява от позицията на своята наука:
“Храната и емоциите са неразривно свързани. Още в бебешка възраст, когато бебето получава емоционално успокоение и храна, така и по-нататък храната става средство за успокоение. Тя често се използва като механизъм за справяне от хората с проблеми в теглото. Особено, когато са тъжни, притеснени, стресирани и самотни.“
“Много е важна разликата между емоционалния глад и физическия. Емоционалният глад се появява внезапно, а физическият бавно и постепенно. При емоционалния глад човек продължава да се храни дори когато е с пълен стомах и не усеща ситост. Докато при физическия имаме задоволеност от храна. При емоционалния храната се използва за подобряване на самочувствието, настроението, за преодоляване на стреса, при тъга, липса на любов, отегчение, а не за енергия.“
Причините
“Може да бъде дете в голямо семейство, на което нямат време да обърнат внимание. В днешно време родителите работят изключително много. Може да е в семейство с много авторитарни правила. Може да е и реакция, ако на детето се налага да се храни авторитарно, неговата реакция да е – няма да ви позволя да ми казвате с какво да се храня. Има едно бягство към хранене със сладкиши, с нездравословна храна. Това е един детски бунт.“
Решението
“Трябва да се работи много по отношения на тяхната емоционална интелигентност. Да съумяват да улавят емоциите си. Защо се чувстват по определен начин. Да разберат, че храната не е решение на вътрешните проблеми. След осъзнаването и преработването на тези състояния се работи, за да се изгради една друга връзка с храната – здравословна. Детето да се научи да наблюдава кога е гладно и кога има необходимост от нещо друго, а не от храна.“
Поведение на родителя
“Когато детето е с наднормено тегло е много важна подкрепата от страна на родителя. Акцентът трябва да бъде не върху коригирането на теглото, защото е важно по естетически причини, а най-вече заради здравето. Да се подчертае много ясно, че това се прави заради здравето. Да не се фиксира вниманието върху това, че е различно от останалите, защото може да доведе да самозатваряне и отчуждение. Много е важно родителят да изслушва детето, как се чувства то, как преминава през този момент. “
Източник; БНР