Зависимостта от технологиите и интернет взема своите жертви, понякога дори животи. Това се дължи на това, че децата са постоянно в интернет, отчуждаваме се от реалността и се насочваме към виртуалното, което създава усещането, че е под наше управление и можем да моделираме.
Това е обяснението, което даде клиничният психолог Младен Владимиров в ефира на Радио София:
„Според историческата аналогия първо ставаме свободни, после – обединени, накрая – независими. Именно чрез технологиите илюзорно си представяме, че сме свободни. Социалните мрежи е нашето пространство, в което можем да решаваме кога, какво, как, пред кого, къде да показваме. Дава ни усещането че сме много важни.“По думите на специалиста обратната връзка от огледалото, което виждаме през лайковете, е изкривено. А ние я смятаме за важна, тя става водеща сила. Когато енергията й намалява, трябва да компенсираме с количество.
Владимиров припомни, че не само младите са подвластни на глобалната мрежа, има и възрастни, които попадат под влиянието на сайтове и приложения, които въздействат дори на семейните отношения.
Често пъти виртуалната среда дава изкривената представа кой и какъв си, кое е значимото. Изключваме своята критичност, ставаме много лесно податливи на влияния и фалшиви новини.
Тази информация, която получаваме от интернет, ни кара да се чувстваме активни, живи и адекватни. Можем да осъзнаем изкривеността (и зависимостта) само, ако изключим телефона си за известно време.
„Едно поведение може да се определи като зависимост, ако то влияе на цялото наше социално функциониране и държи съзнанието ни. За тези хора виртуалното е техният оазис, то ги прави щастливи. Усещат, че могат да го управляват и трансформират. Докато в реалността имаме фактори, които ни пречат да бъдем докрай себе си.“
Това не е болест, за да й търсим лекарство. Ако прекалено изкривена е някоя от картините – виртуалната или на реалността, трябва да се замислим, съветва още психологът.
