Около 65 на сто от приходите на лечебните заведения отиват за заплати, каза управителят на НЗОК
„През април, когато беше най-сложният период, приемът на пациенти в болниците е спаднал с около 25-30%, но за този месец наблюдаваме вече увеличение на обемите в болниците. През май спрямо април месец има 114% изпълнение на дейностите в болничната помощ, което означава, че пациентите се връщат в болниците, страхът е преодолян. Лекарите работят също без страх, за да могат да обслужват своите пациенти.“ Това каза каза пред БНТ управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.
Той допълни, че болниците ще трябва да реорганизират дейността си, че да приемат всички, които са отложили приема си. „И преди имаше планови операции и листи на чакащите, така че отлагането от един месец не е съществен проблем. В България достъпът до медицинска помощ е доста по-бърз в сравнение със западните държави и смятам, че това отлагане ще бъде компенсирано“, каза проф. Салчев.
„Разплатихме се със всички болници. Проблемът с „Пирогов“ със забавянето на парите от НЗОК беше от така наречените организационни проблеми в системата. Когато последните дни на месеца се паднат в събота или неделя се прехвърля плащането в следващия месец, но смятам, че това е преодолимо. Забавянето се случи не само в „Пирогов“, но и в останалите болници. Просто така е устроена администрацията в страната“, каза проф. Салчев.
Около 65% от приходите на болниците отиват за заплати, допълни проф. Салчев. „Вътрешното разпределение на възнагражденията не е проблем на НЗОК. Смятайте дали 65% от над 2 млрд. лева, които Касата плаща, са достатъчни за персонала“, каза още той.
Управителят на НЗОК беше категоричен, че ситуацията с COVID-19 не може да стане причина за източване на средства от Касата. „До края на май за хоспитализираните пациенти сме платили над 1,3 млн. лева във връзка със заболяването от COVID-19. Категорично не е имало злоупотреби. На ежедневна база получаваме данни от всички лечебни заведения с изключение на първичната и специализираната помощ“, каза управителят на НЗОК.
Той обаче подчерта, че ако искаме да вкараме електронната рецепта, електронното направление и електронното досие и специализираната, и първичната извънболнична помощ трябва да започнат всекидневно отчитане като болниците, за да можело да се работи в реален режим.
В момента не се налага да се направи актуализация на бюджета на Касата. Приходната й част е в същите параметри както при предишните месеци. Разликата от плюс-минус един процент се компенсира през годината, каза проф. Салчев.
По отношение на контрола след изписването на пациента от болницата, проф. Салчев каза, че той се прави при оценка на риска от РЗОК или НЗОК, свързан с определени заболявания, а от понеделник ще заработи система за оценка от страна на пациента за удовлетвореността му от различните нива на здравната помощ. Той съобщи, че е подготвено мобилно приложение – след като пациента приключи контакта си със здравна мрежа, той на спокойствие може да направи тази оценка. В момента приложението е в тестов режим.
„Не можем да оценим клиничното лечение чрез това приложение, но може да видим къде има проблем. Всеки месец ще публикуваме обобщените данни по региони. Специално за качеството на лечението, то се оценява от контрольорите на място, според това дали всичко е изпълнено според алгоритмите. В момента се преразглеждат и част от алгоритмите, които до края на годината ще предложим на БЛС при новото договаряне на НРД“, каза проф. Салчев.
По думите му първо те не трябва да са толкова сложни и второ – да имат оценъчни скали дали са постигнати целите на лечението или не. „Лека полека ще задълбочим контрола върху клиничната част. Би било добре това да бъде свързано с плащането, както в някои страни съществува т.нар. бонус-малус система. Тези, които предоставят качество, да бъдат стимулирани с по-голяма сума, а тези, които не го правят – да бъдат санкционирани“, каза още проф. Салчев.
Източник: zdrave.net