Шумът в ушите е едно изключително неприятно състояние, което може да побърка всеки човек. Дали обаче може да е и опасно, симптом ли е за сериозни проблеми и какви, кога да потърсим лекарска помощ, попитахме д-р Анелия Ботева от Болница „Тракия“.
Появата на постоянен или периодичен шум едностранно или двустранно в ушите, т.нар. тинитус, може да се дължи както на съвсем безобидни причини (като задържан церумен – ушна кал, във външния слухов проход, някои физиологични – не свъзани с патология шумови ефекти), така и на сериозни възпалителни процеси, засягащи структурите на средното и вътрешното ухо, където е поместена периферната част на слуховия и вестибуларния анализатор. В някои случаи този дискомфорт е първа проява на туморни процеси, ендокринни заолявания, проблеми на сърдечно-съдовата система, травми или промени в областта на главата и шията и др. Затова появата му не трябва да бъде пренебрегвана и да се чака шумът да изчезне от самосебе си, казва д-р Анелия Ботева, УНГ специалист от Болница „Тракия“.
Обикновено, когато наличния в ушите
шум се съчетава с болка или отделяне на секрет, това е по-сигурен стимул за пациентите да потърсят помощ. Разбира се, нормално е пациентът първо да се консултира с личния си лекар. Една от най-баналните причини може да се окаже натрупана ушна кал, която успешно се отстранява в амбулаторни условия. За всеки, персистиращ в проявите си, тинитус е необходимо да се потърси мнението на УНГ – специалист. Щателната анамнеза, при която ще се изясни характерът на шума (субективност – дали се усеща единствено от пациента или може да бъде регистриран и от околните, интензивност, променливост, честотна характеристика, моменти на проявление, импулсност), съчетаност с други оплаквания (понякога пренебрегвани от самия пациент) е от голямо значение, за да се насочим към правилното провеждане на диагностичния и лечебния порцес.
Много често оплакването може да се комбинира
и с отслабване на слуха, и световъртеж, както заради пространствената близост, особено в началните отдели на слуховия и вестибуларния анализатор – периферните им структури са разположени във вътрешното ухо, така и заради споделената им зависимост от добрата микроциркулация, казва д-р Ботева. Затова понякога хората със шум в ушите усещат нестабилност и дезориентация.
Една „обикновена“ хрема или болки в гърлото биха могли да влошат провеждането на звука от външното през средното ухо, за чието комфортно функциониране се грижи Евстахиевата тръба, чрез регулярното изравняване на въздушното налягане и дрениране на секрецията от тъпанчевата кухина. Така се затруднява нормалната стимулация на рецепторните клетки във вътрешното ухо. Друг момент е, че при такова принудително вакуумно фиксиране на костиците в средното ухо и на самата тъпанчева мембрана тя получава формата на фуния. Това пречупва неправилно околните звуци и пациентът ги чува като неприятен шум, без да има някакво сериозно заболяване на ухото. Състоянието отшумява с нормализиране на налягането от двете страни на тъпанчето, след правилно проведено лечение.
Вирусните инфекции могат и по токсичен път
да увредят фините нервни структури на слуховия анализатор. Същото може да се причини и от т. нар. ототоксични медикаменти (групата на аминогликозидните антибиотици напр.). Причина за шума в ушите могат да бъдат и турболенции, предизвикани от високо кръвно налягане. Такива могат да възникнат и при патология на сънната артерия или големите венозни съдове в областта (като атеросклероза, аневризми).
Остеохондроза (т. нар. ошипяване) може също да е причина, която да предизвика шум в ушите. В този случай се намесват невролозите, които най-добре установяват дали е намален потокът в каротидните артерии чрез доплерова сонография. Аудиометричното изследване допълнително може да покаже дали левият или десният слухов анализатор не страда от липса на достатъчно кислород и това да е причината за шума в ушите.
Много често страданието е свързано с излгането на стрес, предимно психически, тревожни, депресивни състояния. При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепно-мозъчен нерв или съдове, свъразни с отделите на ухото или съседни структури, също може да има проявен шум с пулсиращ характер.
След добре снетата анамнеза, следва рутинен
оториноларингологичен преглед. Последващите камертонално, аудиометрично, тимпанометрично изследвания имат за цел да довършат първоначалната картина за реалното състояние на оплакващият се от шум в ушите, пациент. Те дават допълнителна ориентация за степента и характера на насъпилите увреждания, засегнат ли е и доколо невросензорният апарат.
Болница „Тракия“ разполага с модерно оборудван аудиометричен кабинет с аудиометър, импедансметър, тимпанометър, BERA (изследване на Стволови слухови потенциали – безценен при установяване вродена или придобита глухота от най-ранна детска възраст), даващи възможност изключително точно изследване на слуха. Тази апаратура е важен помощник в диагностицирането на проблемите с ушите и при съвсем малките деца, от които не винаги могат да опишат опалкванията си (не че и зрял човек не може да изпита затруднение в това!). Аудиометрията може да изключи или посочи проблем в средното или външнто ухо. Веднъж годишно такова изследване трябва да си правят и хората, които работят в шумна среда. Ако до час след приключване на работа шумът в ушите им не изчезва, те непременно трябва да потърсят лекарска помощ, казва д-р Ботева.
За окончателно разкриване етиологията на оплакването понякога е необходимо и образно изследване – компютърна томография, ангиография, доплерсонография, ЯМР.
Дали се лекува този проблем?
Разбира се, има достатъчно методи, в съответствие с причините. За съжаление не всеки вид шум в ушите може да се повлияе от прилаганото лечение. Навремеността на установяване на реалния проблем и прецизно приложеното лечение е минималното, което може да се осигури на потърсилия помощ пациент. Затова при появата на шум в ушите е задължително пациентите да потърсят лекарска помощ, съветва д-р Ботева.
Източник: https://clinica.bg/