Комплексното лечение на онкологичните заболяване е задължително, за да има нужния ефект. У нас обаче, въпреки нарастващия брой на центровете, където се извършва, то остава мит.
Едва 25% от всички болници и диспансери, където се лекуват пациентите с туморни заболявания, предоставят пълна гама от медицинските дейности. Това показват данните на здравната каса за 12 месеца – декември 2016 г. до декември 2017 г., в отговор на въпрос на clinica.bg. Общо 40 са били болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през миналата година у нас. Едва в единайсет от тях се извършват и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи. Tочно проследяването на пациентите обаче е изключително важно след приключване на активното им лечение.
В България съпоставката между различните дейности
говори за пълна липса на адекватно наблюдение. През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005. Въпреки че лечебните заведения, където се извършва химиотерапия са 40, тези, в които се правят диспансерни прегледи са 30. Реално обаче бройката е по-малка, защото в 12 от тях за цяла година са извършени по-малко от стотина прегледи. По закон клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания, са длъжни, ако не предоставят сами дадена услуга, да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Цифрите обаче недвусмислено говорят, че има проблем осигуряването на комплексното лечение по този начин.
Още по-малък е броят на болниците, които осигуряват възможност за палиативни грижи за пациентите им, чието състояние се е влошило. Онкоклиниките с договор с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея 2181.
Причината, поради която лечебните заведения
не желаят да сключват договор с касата по двете дейности е липсата на голяма печалба за тях. Цената на амбулаторната процедура за диспансеризация при онкологични заболявания е 130 лв. За пациент с нужда от палиативни грижи пък касата дава по 51 лв. на ден. Според клиниките обаче тази сума не може да покрие разходите им, затова и до ден днешен те не искат да се занимават с хора в подобно положение. Безспорно повечето пътеки за активно лечение са с доста по-високи цени – за лъчелечение касата дава от 5.4 хил. лв. или 3.7 хил. за 20 процедури, до 1850 лв. за три дни престой, цената за брахитерапия пък е 1100 лв. Цената на пътеката за лекарствено лечение е 470 лв., а на амбулаторната процедура – 150 лв. Още по-големи са самите разходи за медикаменти, които плаща касата. През миналата година те достигнаха 327.6 млн. лв.
Доколко обаче са били максимално оправдани,
след като няма кой дори да проследи ефекта от лечението в дългосрочен план върху пациентите, е съвсем друг въпрос. Добрата новина е, че след години борба имаме 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение и пациентите немя нужда да чакат за него. През миналата година през тях са минали 15 601 души.
Тази година текат нови преговори за рамков договор, в който ще се заложат условията и цените, по които лекарите ще работят. Дано в тях да има промени, които да помогнат на пациентите с онкологични заболявания да получат комплексното лечение, от което се нуждаят. Нищо, че годините досега ни опровергават.
Автор: Мария Чипилева
Източник: https://clinica.bg/