В интервю за в. “Доктор” акушер-гинекологът д-р Анастас Стоянов обяснява какви са причините за промените във влагалищните стени, лечението на тези нарушения и какви профилактични мерки могат да ги предотвратят или поне да забавят тяхното развитие.
– Д-р Стоянов, в какво се изразяват и как се проявяват статичните нарушения на матката и влагалището?
– Казано на популярен език – това е изсипване: най-често се среща изсипване на предната влагалищна стена, свързано с пикочния мехур. Изсипването на задната влагалищна стена (ректоцеле) е проблем, свързан с дебелото черво, по-точно с ректума. Тоталното изсипване, тоталният пролапс, също е синоним на изсипване и нарушена статика. Може да се случи пролапс на влагалището и пролапс на вътрешните полови органи, като понякога може да изпадне цялата матка, заедно с влагалищните стени – това е последната степен на тези нарушения, за които става дума.
Тази последна степен възниква при много по-възрастни жени с тежко нарушена функция на апарата, който поддържа тъканите на матката в коремната стена. При изсипване на предната влагалищна стена са характерни чести изтървания на урина при кашляне, кихане, вдигане на тежко, бягане, качване по стълби и т.н., защото рязко се повишава вътрекоремното налягане. С напредване на процеса се стига до задръстена урина и характерните възпалителни процеси на пикочния мехур, тъй като задържаната урина е добра среда за развитие на инфекции, най-вече бактериални. Съответно една такава инфекция може да прогресира към горните отдели на пикочната система, към уретерите, което е още по-голям проблем при жените. Хубавото в тази ситуация е, че този проблем не се среща често по отношение на ретроградните инфекции на бъбреците. Т.е., по-чест е рискът от инфекции на пикочния мехур и много по-рядко – на бъбреците при изкачване на задържаната урина нагоре.
– А какви са причините за изсипванията?
– Първата и основна причина е генетичната предпоставка за слаба съединителна тъкан, която в човешкия организъм се свързва с разширени вени, с хемороиди, с дископатии, както и с проблеми във вътрешните коремни органи при някои хора.
На второ място е професионалният живот на пациента със статично постоянно изправено положение на тялото. Такива хора нямат физическа активност и дълго време стоят изправени. Следваща причина е тежкото или бързо раждане, при което съществува вероятност от разкъсване на тъканите, които поддържат матката. Тъканите, които поддържат матката, са основно съединителна тъкан, съдържаща колаген. Имайте предвид, че с навлизането в критическата възраст, жената губи 2 до 3% съединителна тъкан и колаген годишно. Това само по себе си отслабва поддържащия апарат на вътрешните полови органи. Както кожата изтънява и се набръчква, така и лигавиците и тъканите в тялото като цяло също отслабват.
Затова с напредването на възрастта възникват дископатии, възникват проблемите с разширените вени, появяват се хемороиди. При жените, както казах, отслабва поддържащият апарат, което води до смъкване на матката и влагалището.
Друга причина е тежката физическа работа, свързана с повишаване на вътрекоремното налягане при вдигане на тежести продължително време. Продължавам със запека, който е следваща причина, защото е свързан с хронично напъване. Дефекацията се превръща в проблем, тъй като тазовото дъно е най-слабата част в корема на жената и е най-податливо на вътрекоремно налягане. А при хроничен запек ситуацията постепенно се влошава. В крайна сметка този процес на отпускане, на изсипване настъпва бавно и полека в годините. Затова е добре да бъде уточнен навреме при профилактични прегледи или по повод заболявания или оплаквания. При тези прегледи гинекологът може да разбере дали жената има предразположение, в смисъл тя отговаря на въпроса дали в рода има болни с хернии, дископатии, изсипвания. И ако специалистът открие едно меко тяло, пухкава тъкан, се предполага, че тя има вродена слабост, наследствено предразположение към такива промени.
– Какво следва, след като установите такава предразположеност? Има ли лечение на този етап?
– Основно, даваме препоръки и съвети за подходящите упражнения, както и да се избягват рисковите фактори. На ранен етап няма медикаментозно лечение. Има възможности за прием на локално естрогенни препарати при жени в ранна критическа възраст. Идеята е да се подхрани съединителната тъкан, да се стимулират рецепторите на пикочния мехур. Вследствие на което съответно трябва да понамалеят позивите за уриниране, да може пикочният мехур да задържа по-дълго време и по-голямо количество урина.
Естрогените са този хормон,
който забавя загубата на колаген и съединителна тъкан в женския организъм. Затова прилагайки локално такъв препарат, се надяваме процесите да бъдат забавени. Разбира се, жените трябва да избягват рисковите моменти, които вече споменах – тежести, запек, физическо натоварване и т.н.
– А какво е решението, ако се стигне до тежък стадий, операция ли?
– По принцип колкото по-рано се открие проблемът, толкова по-добре, а когато вече се стигне до изтърване на урина при кашляне, кихане и т.н., е добре да се премине към операция. Това е планова операция, нарича се пластика – повдигане на пикочния мехур.
– Това ли е най-доброто решение?
– Най-доброто е, защото ако този момент бъде пропуснат, жената напредва във възрастта и когато най-накрая е стигнала до гинеколог, се оказва, че има други съпътстващи заболявания, които не предполагат оперативна намеса и анестезия. Или пък самите жени не желаят да се подложат на операция. Но колкото по-рано бъде открит и решен проблемът, толкова по-добре. Както казах, в една по-напреднала възраст е невъзможна операция заради редица други заболявания.
– А какво следва в такива случаи, когато операцията вече е невъзможна?
– Тогава се налага да се постави влагалищен пръстен. Представлява силиконова халка с различни диаметри, гинекологът определя какъв точно размер да бъде.
– Решава ли проблемите тази халка, или донякъде само?
– Решава ги донякъде. На всеки три месеца до края на живота си жената трябва да посещава гинекологичния кабинет. Тази халка трябва да се сваля, за да се предотвратят усложнения от рода на разранявания, инфекции и т.н. Отново се поставя халка, която след известен период отново води до същите усложнения.
– Д-р Стоянов, в крайна сметка, какъв е правилният подход за лечение на тези състояния, за които говорим?
– Най-правилният подход е да се установи какъв е наследственият фактор в рода, т.е., дали сред близките има такъв тип проблеми. Задължително е жените след 40-45-годишна възраст поне веднъж годишно да посещават гинеколог. Нека да знаят, че освен всички други проблеми, трябва да мислят и за изсипване, защото това е доста сериозно състояние. Както казах, всички тези провокиращи фактори водят до разкъсване на апарата, на тези алименти, които поддържат матката в правилно положение. И е сигнал за периодични консултации с гинеколог.
Самата операция не е травматична за пациента. Разбира се, пак ще припомня, редно е да се намали физическата активност, да се спазват режими, да се изпълняват препоръките на гинеколога. Т.е., по един или друг начин да се намали вътрекоремното налягане.
– Не трябва ли личните лекари да насочват такива болни за консултация при специалист?
– Да, но често не ги изпращат при специалист, а ги лекуват за цистит. Но то не е цистит. Лекуват ги месеци, а проблемът в крайна сметка не е такъв. Личните лекари понякога не се съобразяват с възрастта на пациента и не си дават сметка какъв може да е проблемът. Освен това има и други заболявания, т.нар. инконтиненция.
Категорично това е различно състояние от изсипването, поради което е нужна диференциална диагноза и в единия, и в другия случай. Съществуват и други методи на лечение, например повдигане на пикочния мехур и шийката на уретера.
Яна Бояджиева
Източник: http://zdrave.to