Левкемията вече не е страшна диагноза. От май тази година след успешно приключени клинични изпитвания и проверки от контролните органи в характеристиката на съвременното лечение на хроничната миелоидна левкемия с тирозинкиназен инхибитор е записано, че приемът на медикамента може да се прекрати и пациентът да остане в пълна ремисия, или с други думи – да се върне към живота на здрав човек, без да пие лекарства всеки ден.
Това обявиха на пресконференция националният консултант по клинична хематология и началник на Клиниката по онкология и хематология към УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, проф. д-р Жанет Грудева, председателят на Българското медицинско сдружение по хематология и началник на Лабораторията по хематопатология и имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания проф. д-р Маргарита Генова и проф. д-р Георги Балаценко, началник на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.
Специалистите нарекоха новината революция в хематологията, защото досега дори овладяването на болестта изискваше контрол и лечение до края на живота. Сега обаче с модерната терапия може да се постигне толкова дълбок молекулярен отговор срещу левкемичните клетки, че те изобщо спират да се появяват в кръвните проби. С предпазливост хематолозите поясняват, че това много прилича на пълно излекуване, което позволява на хората с диагнозата да живеят съвсем нормален живот, макар че болестта продължава да се смята за хронична и нелечима.
Проф. д-р Маргарита Генова: Това вече не е страшна диагноза
“От тази година успешно приключиха клиничните изпитвания и проверки от контролните органи в характеристиката на съвременното лечение на хроничната миелоидна левкемия с тирозинкиназен инхибитор. “Левкемията вече не е страшна диагноза”, съобщи проф. д-р Маргарита Генова, председател на Българското медицинско сдружение по хематология.
Лечението е осигурено, високоефективно и позволява с прием на таблетки тези пациенти да водят един нормален начин на живот при едно заболяване, което допреди години беше фатално в рамките на няколко години. През 2017 г. един от тези медикаменти получи одобрение от Европейската агенция по лекарствата. Той дава възможност за спиране на лечението при част от пациентите с хронична миелоидна левкемия. Това е възможно при пациенти, при които е достигнат толкова дълбок отговор на лечението, че на практика със съвременните методи тези злокачествени клетки не могат да бъдат установени и с най-чувствителните лабораторни техники.
Спирането на лечението е при регулярен контрол
Той цели да предпази лекари и пациенти от страха и риска от възобновяване на заболяването в по-напреднала фаза. Лечението с тирозинкиназни инхибитори в България се провежда и се осигурява повече от 10 години. Възможността да бъде спряно е при пациенти, при които то е провеждано последователно, без прекъсване и без отклонения в рамките на минимум 3 години. 1/4 от пациентите, болни от ХМЛ у нас, биха могли да отговорят на необходимите критерии. За момента само отделни пациенти са се възползвали от варианта за спиране на лечението. Причината е, че това е новост от последните 1-2 месеца. За да се предприеме реално спиране на лечението, трябва да се пристъпи и към онази задължителна фаза от едногодишно, стриктно, плътно, почти ежемесечно лабораторно проследяване, уточнява проф. Генова.
Най-характерните симптоми
► Човек лесно се изморява
► Неясната загуба на тегло при непроменен апетит винаги трябва да бъде подозрителна. Първото подозрение пада върху злокачествено заболяване.
► Нощни изпотявания.
► Вдигане на температура без видима причина.
► Усещане за тежест в дясното подребрие – причината е в увеличението на далака.
► Нарастване на левкоцитите и на еритроцитите със или без анемия – зависи от фазата на болестта. Тази информация показва на специалиста да направи следващи още по-задълбочени изследвания като стенална пункция и молекулярно-генетичен анализ, за да докаже състоянието на онкопротеина.
► Възраст на пациента, фазата на заболяването, количеството на бластните клетки в кръвта и в костния мозък, размера на слезката, анализ на придружаващите заболявания.
Проф. д-р Жанет Грудева: Онкоболна в ремисия се готви да роди дете
Около 520 души живеят с хронична миелоидна левкемия в България, съобщи проф. Грудева. Лечението със съвременни терапии на този и другите остри видове левкемии се покрива от Националната здравноосигурителна каса.
“В България вече има един пациент в ремисия без лечение. Млада жена от Пловдив е първата, одобрена по критериите да прекъсне терапията. Основната й мотивация е да роди дете, защото медикаментът иначе пречи”, обясни националният консултант по хематология.
“Но дори без такова съображение, за много от диагностицираните хора с хронична миеолидна левкемия единственото напомняне за болестта е пиенето на лекарството и това, че всеки месец трябва да пътуват до някоя от петте специализирани болници в страната за протоколи за набавянето му. Иначе хората се чувстват здрави и ако действително левкемията не може вече да се открие в кръвта им, вече няма пречка да спрат да пият лекарства и да живеят нормално”, коментира още проф. Грудева.
Таргетната терапия е най-иновативната
Изключително щастливи сме, че сме от клиницистите, които имаме възможност да виждаме резултатите от въвеждането на таргетната терапия. Тя дава възможност да се осъществи много по-насочено и селективно лечение на туморната клетка, което логично предопределя и по-добрия успех, при по-малко странични действия.
Таргетната терапия дава възможност чрез медикаменти да атакуваме строго определени структури – дали ще са рецептори, дали ще са ензими в сигнални пътища на туморната клетка, това ни гарантира по-добра ефективност в унищожаването на туморната клетка и по-малък риск от засягане на здравите тъкани и органи, което минимизира и страничните реакции.
Медикаментите, които фигурират в арсенала на таргетната терапия, са моноклонални антитела, които се прилагат венозно, тирозинкиназни инхибитори, които са таблетни форми, m-TOR инхибитори, което подсказва съответно и техния механизъм на действие – такива, които потискат образуването на нови съдове, от които се нуждае туморната тъкан. Тоест, спектърът е изключително голям. Фармаиндустрията работи много целенасочено в областта на тези иновации, на нови медикаменти за таргетна терапия.
Благодарение на таргетната терапия и на постиженията в науката в областта на молекулярната генетика ние вече можем да говорим дори за персонализирана медицина. Т.е. конкретният пациент с неговия молекулярно-генетичен профил да получи максимално подходящата за него терапия. Отмина времето, когато имаше една диагноза и това определяше стандартна схема на поведение.
Д-р Росица Кръстева: Ракът трябва да се хване в начален стадий
– Д-р Кръстева, късната диагностика все още ли е водещ проблем за адекватното, ранно и ефективно лечение на онкозаболяванията у нас?
– За съжаление, да. От изключително значение е раковото заболяване да бъде хванато в начален стадий. Тогава е възможно освен оперативно лечение, да се проведе химио- и лъчетерапия и пациентите наистина да живеят много дълго след поставяне на диагнозата. Но когато заболяването е хванато в напреднал стадий, вариантът е химиотерапия. Благодарение на новите лечения успяваме да продължим живота на тези пациенти и вече за никой не е чудно, че пациенти с метастази живеят 5-10 и повече години. За съжаление, се случва и заболяването да е установено преди 20 години, а към днешна дата се установяват метастази. Но дори и в тези случаи комбинациите от съвременни лечения – химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия заедно с локални методи осигуряват много висока успеваемост и удължаване на живота на пациента.
– Кои са най-новите и ефективни методи на лечение на онкологичните заболявания?
– Ранните стадии на рака се лекуват предимно с оперативна намеса и лъчетерапия. При напреднали заболявания се използва основно химиотерапията. Има и много иновативни методи за лечение – имунотерапията и таргетната терапия представляват истинска революция в лечението на онкологични заболявания.
– В кои случаи е по-ефективна персонализираната медицина, за която говорим толкова много в последно време?
– Всеки дошъл при нас пациент за консултация и последващо лечение получава този персонализиран подход. От огромно значение е доколко пациентът е добре запознат със своето заболяване, дали е наясно със стадия. Част от пациентите проявяват съпричастност, искат да бъдат излекувани и съдействат на своето лечение.
Други имат много придружаващи заболявания
и въпреки желанието си ние не можем да бъдем максимално полезни при тях. Разполагаме със стандарти и практики, лекуваме пациентите съгласно основана на доказателства медицина. В България можем да осигурим на пациента всичко, което е доказано като ефективно лечение, независимо от стойността на лекарствата. Имунотерапията и таргетната терапия са иновативни лечения и като такива струват немалко пари. Но важното е, че всеки пациент с онкологично заболяване в България трябва да знае, че получава при нас персонализиран подход, съобразен с неговото състояние и със спецификите на неговото злокачествено заболяване.
– Има ли пряка връзка между високия ръст на онкологичните заболявания в България и факта, че в България се пуши много?
– Краткият отговор е “не”. Ако разглеждаме цялата група на солидни тумори, имаме подобно разпространение и в България, и в цяла Европа. Но в България пушенето е наистина много разпространено. Хистологично погледнато, е нараснал броят на туморите, свързани с тютюнопушенето, като дребноклетъчните карциноми на белия дроб. А в групата на недребноклетъчните белодробни карциноми откриваме повече плоскоклетъчни тумори.
– Кога е приложима таргетната терапия?
– Преди да започнем прилагането на тази терапия, трябва да направим някои допълнителни генетични изследвания на самия тумор, за да се определи дали той има мутации и ако има, какви точно са те. Наличието или отсъствието на тези мутации
гарантира ефективността на този вид лечение
Смея да твърдя, че в България таргетната терапия е вече рутинно приложима, при нас тези изследвания в повечето случаи са безплатни за пациентите. Така че реално пациентите имат бърз достъп и е въпрос на компетентност да се знае къде и как да се прати туморният материал, колко бързо да бъде направено изследването, за да може освен нормалната имунохистохимия и хистология да разполагаме и с т.нар. молекулярна диагностика, която да определи възможността за добавяне на таргетна терапия. Нека добавя, че успехите на таргетната терапия често са по-добри, когато в началото започнем с комбинация от класически цитостатици.
– Кога ракът ще бъде излекуван?
– Много ми се иска да доживея този момент, но не знам дали ще стане. Нашата цел е дълго време да лекуваме пациентите, защото ракът е системно заболяване. Когато говорим за едно напреднало заболяване, за нас означава много, ако при един, например, петдесетгодишен пациент постигнем дълга ремисия и този човек живее още 15-20 г., и успее да види не само внуците си, но и правнуците си. Това за нас е голям успех и към днешна дата това е постижимо.
Всички ние искаме пациентите ни да бъдат излекувани, но към днешна дата това не е възможно. Истинската ни цел днес, както вече споменах, е да превърнем острото заболяване в хронично чрез удължаване на преживяемостта и чрез поддържане на добро качество на живот. Всичките нови технологии, с които разполагаме, ни помагат да постигнем тази цел.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник: http://zdrave.to