Лекари предлагат промени в ТЕЛК

ПРОЕКТ

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

(ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

В сила от 01.01.2000 г.

Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., доп. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 29 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., доп. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., доп. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., доп. ДВ. бр.95 от 28 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г., доп. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.69 от 6 Август 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.56 от 11 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., попр. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.77 от 25 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., доп. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 31 Юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.111 от 27 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., изм. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.

§ 1. Чл. 110, ал. 1, т. 1 се изменя така:

„1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за умишлено причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, установени по съдебен ред, от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им“.

МОТИВИ:

Специалното ревизионно производство, понастоящем уредено в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, за поправяне на щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от отменени актове за удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от отменени актове на медицинската експертиза, се развива на плоскостта на общото задължение за поправяне на вредите, виновно причинени другиму – чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на претенцията за поправяне на причинените вреди се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: издаден акт за удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход, респ. издаден акт на медицинската експертиза, отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им; възникнали щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, и причинно – следствена връзка между отменените актове и възникналите за ДОО щети; вина на лицето, издало отменения акт. Тъй като по правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, последната предпоставка за отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е законоустановената презумпция за вина да не е била оборена.

Удостоверяването на осигурителен стаж или осигурителен доход и издаването на актове на медицинската експертиза са особени дейности по правоприлагане. Дейността по удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход представлява дейност по извършване на административна услуга, при която осигурителят изпълнява административни функции, и за която по силата на § 8 ПЗР от АПК са приложими правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Дейността по издаване на актове на медицинската експертиза завършва с постановяване на експертно решение с двояка правна природа – то е едновременно експертиза на работоспособността и индивидуалун административен акт. В изброените случаи осигурителите и членовете на експертните комисии в органите на медицинската експертиза осъществяват административни функции, и като такива следва да носят такава имуществена отговорност за работата си, каквато носят служителите в администрацията, вкл. длъжностните лица и административните органи.

Субективното основание на имуществената отговорност на служителите в администрацията е различно за държавните служители и за лицата, работещи по трудово правоотношение в администрацията, вкл. възникнало от избор. Съгласно чл. 101, ал.1 от Закона за държавния служител, държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Съгласно глава десета, раздел втори от Кодекса на труда, от субективна страна предпоставка на имуществената отговорност е небрежността, но отговорността на служителя за причинените от него вреди е в ограничен размер – до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, а когато вредата е причинена от ръководител, отговорността е ограничена до трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Отговорността на служителите, на които е възложено да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, е ограничена до трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Когато вредата е причинена от няколко служители, сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата. В пълен размер е само отчетническата отговорност за липси, установени по съдебен ред. Във всички останали случаи, за да се търси отговорност в пълен размер, трябва да бъде доказано по съдебен ред, че вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения – чл. 203, ал. 2 КТ.

При всички случаи, имуществената отговорност на служителя по Кодекса на труда е изключена, когато вредата е резултат на нормален производствено-стопански риск – чл. 204 от КТ.

Освен квалифицираната форма на вината и ограничаването на отговорността по размер, законодателят предвижда и по-строг процесуален ред за реализация на имуществената отговорност. Според чл. 102 от Закона за държавния служител, имуществената отговорност на държавния служител се осъществява само по исков ред. Според чл. 211 от Кодекса на труда, пълната имуществена отговорност на служителя се осъществява по съдебен ред, като в тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение; а според чл. 210, ал. 3 от Кодекса на труда, ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта за определяне на ограничената имуществена отговорност оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.

Дори при най-тежката форма на имуществена отговорност на длъжностни лица, установявана при финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, съставянето на актове за начет е допустимо при наличие на условията за търсене на пълна имуществена отговорност, която възниква само ако са налице определени квалифициращи обстоятелства. Съгл. чл. 21 от Закона за държавната финансова инспекция, за противоправно причинени вреди, които са установени при финансова инспекция и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, ако вредата е причинена умишлено, или от липси, или е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

Вменяването на пълна имуществена отговорност за отменени актове за удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и за отменени актове на медицинската експертиза, и то при предполагаема вина, е прекомерно. Законовата презумпция за вина в тези случаи, макар и теоретично оборима, практически е почти невъзможно да бъде отхвърлена по доказателствен път. Постановяването на административни актове и извършването на административни услуги, като установяването на факти с правно значение, от лица, които, по силата на закона, наред с основните си експертни или управленски задачи, изпълняват и административни функции по силата на вменените им от закона задължения, е дейност по системно правоприлагане, в която е възможно да се допуснат грешки, още повече от лица, които не са правоспособни юристи. Затова интересите на правоимащите лица са охранени с възможността за последващ контрол на тези актове. Става дума за особена дейност по правоприлагане, за която е несъстоятелно автоматичното пренасяне на правилата за непозволено увреждане. Дори магистратите, които осъществяват най-висшата форма на правоприлагане – правораздаването, ежедневно постановяват актове, които биват отменявани поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Въпреки че са в най-голяма степен професионалисти в правоприлагането, по силата на чл. 132 от Конституцията, магистратите са освободени от имуществена отговорност за вреди, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Служителите в администрацията, включително длъжностните лица и административните органи, чиято дейност се състои изключително в правоприлагане чрез издаване на административти актове, отговарят имуществено само при умисъл или груба небрежност, или в ограничен размер, а пълната им имуществена отговорност възниква при наличие на липси или при наличие на умисъл, което следва да бъде доказано по общия съдебен ред. Няма аргументи единствено осигурителите и членовете на експертните лекарски комисии, като лица, упражняващи административни функции, да носят отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, която се оказва несъразмерно по-тежка по субективно основание и ред за осъществяване, в сравнение с имуществената отговорност, която носят лицата в администрацията, вкл. длъжностните лица и административните органи.

Затова, предложението за промяна в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се състои в попълване на предпоставките за възникване на имуществената отговорност за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, със специално субективно основание на отговорността – умишлена форма на вината, установена по съдебен ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

В сила от 01.01.2005 г.

Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 12 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.99 от 15 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2015г., доп. ДВ. бр.72 от 18 Септември 2015г., доп. ДВ. бр.80 от 16 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 5 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.

§ 1. В чл. 101а, ал. 2 се изменя така:

„(2) При дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, или при прогресивни нелечими състояния, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, ако не е налице възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността“.

§ 2. Чл. 106, ал. 2 се изменя така:

„(2) В съставите на ТЕЛК на ротационен принцип и в специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар – представител на НОИ, който отговаря на условията по ал. 1, определен със заповед на директора на съответното ТП на НОИ, респективно със заповед на управителя на НОИ“.

§ 3. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3 накрая, след точката и запетаята се добавя текстът: „в случай, че решението на ТЕЛК бъде подписано с мотивирано особено мнение от лекаря – представител на НОИ, включен в състава на ТЕЛК, решението автоматично подлежи на разглеждане от НЕЛК;“.

2. В ал. 6 накрая, след точката се добавя следното изречение: „Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал. 1, т. 2″.

3. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване пред НЕЛК и от директорите на регионалните здравни инспекции чрез оправомощени от тях длъжностни лица – експерти към РКМЕ, в сроковете по ал. 1, т. 3“.

МОТИВИ:

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето цели доразвиване и усъвършенстване на материята, свързана с медицинската експертиза.

В §1 се предлага допълване на текста, въвеждащ пожизненото определяне на степента на трайно намалена работоспособност, с още една хипотеза – тази на случаите на прогресивни нелечими състояния, в които не е налице възможност за възстановяване на работоспособността. Освен дефинитивните състояния, причиняващи трайно намалена работоспособност, съществуват и случаи на прогресивни нелечими състояния, в които не е възможна благоприятна прогноза за възстановяване на работоспособността. В тези случаи няма причина степента на трайно намалена работоспособност да не бъде определяна пожизнено. Затова считаме за правилно тези случаи да бъдат добавени към хипотезата на правната норма на чл. 101а, ал. 2 от Закона за здравето, при запазване на общото условие, да не е налице възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността.

В §2 изискването за включване в специализираните състави на НЕЛК на лекар – представител на НОИ, определен от управителя на НОИ, се разширява и по отношение на съставите на ТЕЛК. С оглед засилване на контрола от страна на НОИ върху работата на ТЕЛК, се предлага в техния състав да бъде включван и лекар – представител на НОИ, на ротационен принцип, който да бъде определян със заповед на директора на съответното ТП на НОИ, и също да отговаря на изискванията по чл. 106, ал. 1 от Закона за здравето – да бъде лекар с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. Допълнителен аргумент в полза на тази промяна е и съображението, че така представителят на НОИ ще има възможност за пряк контакт с пациента, за да извършва преценката си на база по-широка и непосредствена информация за състоянието на освидетелстваното лице.

В §3 се доразвива идеята за участието на лекар – представител на НОИ в ТЕЛК, като се регламентира правото му да подписва решенията на ТЕЛК с мотивирано особено мнение. Предвижда се особеното мнение на представителя на НОИ да води до автоматичното преразглеждане на решението от НЕЛК, като по този начин едновременно се съчетават по-широките правомощия на лекаря – представител на НОИ, с принципа на процесуална икономия.

С промяната на чл. 112, ал. 8 от Закона за здравето се цели разширяване на възможностите за контрол върху решенията на ТЕЛК, като се предвижда възможност те да бъдат обжалвани пред НЕЛК и от директорите на регионалните здравни инспекции чрез оправомощени от тях длъжностни лица – експерти към РКМЕ. Необходимостта от завишаване на контрола върху експертните решения на ТЕЛК, в условията на ограничени ресурси за изграждане на нов административен капацитет, налага търсене на решения преди всичко за оползотворяване на наличната материална и персонална осигуреност за осъществяване на този контрол. Същевременно в регионалните картотеки на медицинската експертиза са ангажирани опитни специалисти – лекари, които от години работят в областта на медицинската експертиза, и чийто капацитет не се използва достатъчно, поради нормативноустановените ограничения на техните правомощия. С оглед едновременно да се увеличи ефективността от практическото приложение на компетентността на тези специалисти, и да се разшири контролът върху решенията на ТЕЛК, предлагаме експертите в регионалните картотеки на медицинската експертиза да могат да бъдат оправомощавани от директора на регионалната здравна инспекция, в качеството му на административен орган, с право да обжалват решенията на ТЕЛК пред НЕЛК.

Допълнението на чл. 112, ал. 6 от Закона за здравето има правно – технически характер. Текстът на сегашната ал. 8, която се предлага да бъде променена, е пренесен като второ изречение в ал. 6 на същия член.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ

на

ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА И НА РЕГИОНАЛНИТЕ КАРТОТЕКИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ

Приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г.

Обн. ДВ. бр.34 от 4 Май 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.41 от 31 Май 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 4 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.96 от 2 Декември 2016г.

§ 1. В чл. 11 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 се изменя така:

„(1) В състава на ТЕЛК се включват не по-малко от трима лекари на пълен работен ден, единият от които е председател. Освен това, към състава на ротационен принцип задължително се включва и лекар – представител на съответното ТП на НОИ, който отговаря на условията по чл. 12, ал. 1. Към съставите се назначават и технически сътрудници“.

2. Създава се нова ал. 3 със следния текст:

„(3) При освидетелстване на деца до 16-годишна възраст в съставите на ТЕЛК се включват лекари с призната специалност педиатрия и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, които председателстват заседанията на комисията“.

§ 2. В чл. 13 от Правилника се създава нова ал. 3 със следния текст:

„(3) Договорите с лекарите – представители на НОИ в ТЕЛК, се сключват, изменят и прекратяват от директора на съответното ТП на НОИ“.

§ 3. В чл. 23 от Правилника се правят следните изменения:

1. В ал. 2, изразът „Личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – лекуващият лекар (лекар по дентална медицина)“, се заменя с израза „Личният лекар (лекар по дентална медицина) или лекуващият лекар (лекар по дентална медицина)“.

2. В ал. 3, изразът „личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар – лекуващият лекар (лекар по дентална медицина)“, се заменя с израза „личният лекар (лекар по дентална медицина) или лекуващият лекар (лекар по дентална медицина)“.

§ 4. В чл. 32 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 3 се изменя така:

„(3) Териториалните експертни лекарски комисии постановяват мотивирани решения за освидетелстване и преосвидетелстване на лицата в 3-месечен срок от постъпване на заявлението по чл. 56, ал. 1 или на съответното искане при тях. Когато решение на ТЕЛК е отменено и преписката е върната за ново произнасяне, ТЕЛК постановява новото си решение в срок до 2 месеца от датата на постъпване на досието с отмененото решение в ТЕЛК, а ако за новото произнасяне не са необходими допълнителна медицинска документация, допълнителен клиничен преглед на лицето или външни консултации – в срок до 2 седмици. При временна неработоспособност срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК“.

2. В ал. 4, след израза „допълнителни документи или изследвания“, след запетаята се добавя „при временна неработоспособност“.

3. Ал. 5 се изменя така:

„Експертните решения на ТЕЛК се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители, срещу подпис. Връчването на постановените в деня на прегледа решения се извършва в същия ден. В случай, че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, решението се връчва в срок до три работни дни от постановяването му, като при прегледа съобразно чл. 38, ал. 2 ТЕЛК уведомява лицето за датата, на която следва да се яви за връчване на решението. При неявяване за преглед или връчване, ТЕЛК предава на РКМЕ по реда на чл. 41, ал. 1 решението за освидетелстваното лице, за да му бъде изпратено с писмо с обратна разписка“.

§ 5. В чл. 33, ал. 2 от Правилника, след израза „преди подаване на заявленията“ се добавят думите „по чл. 56, ал. 1″.

§ 6. В чл. 38 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се алинея 2 със следното съдържание:

„(2) При явяване пред комисията, ТЕЛК съобщава на лицето или на законния му представител, срещу подпис, датата, на която следва да се яви за връчване на решението, или датата за следващото му явяване, ако са назначени допълнителни изследвания и консултации или са изискани допълнителни документи“.

§ 7. В чл. 39, ал. 1 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1, т. 2 се изменя така:

„2. в срок до 7 дни от получаването в ТЕЛК на заявление по чл. 56, ал. 1, изпраща съобщениеава на лицата или на законните им представители с писмо с обратна разписка за деня на прегледа, насрочен не по-късно от 6 седмици от датата на получаване на заявлението по чл. 56, ал. 1 в ТЕЛК, и за изследванията и консултациите, които трябва да направят;“

2. В ал. 1, т. 7 накрая, преди точката и запетаята се добавя изразът „срещу решения на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ“.

§ 8. В чл. 40, ал. 1, т. 2 от Правилника, след израза „ако лицето е подало заявление“, се добавят думите „по чл. 56, ал. 1″.

§ 9. В чл. 41 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Ал. 1 се изменя така:

„(1) В срок до 7 дни от постановяване на решение, ТЕЛК връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертното решение за досието, за освидетелстваното лице (ако решението не му е връчено от ТЕЛК срещу подпис), за работодателя (ако лицето работи), за ТП на НОИ, за Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай“.

2. Ал. 2 се изменя така:

„(2) Медицинската документация на лицата, които са подали заявление за освидетелстване (преосвидетелстване) по чл. 56, ал. 1 или са подлежали на редовно преосвидетелстване и след редовно призоваване не са се явили на преглед в ТЕЛК, се връща в РКМЕ след вземане на решение по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3″.

§ 10. В чл. 43, т. 1 от Правилника, накрая се поставя запетая и се добавя „както и по решенията на ТЕЛК в случаите по чл. 64, ал. 5, по чл. 68, ал. 1 и по чл. 71, ал. 2″.

§ 11. Чл. 45, ал. 1 от Правилника се изменя така:

„(1) При обжалване на експертни решения на ТЕЛК и по решенията на ТЕЛК по чл. 64, ал. 5, Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата или в мотивите към особеното мнение, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение“.

§ 12. В чл. 47 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изразът „медицинските документи“ се заменя с израза „жалбата срещу решение на ТЕЛК или на решението на ТЕЛК по чл. 64, ал. 5 или по чл. 71, ал. 2″.

2. В ал. 3, след думите „допълнителни документи“, след запетаята се добавя изразът „при временна неработоспособност“.

§ 13. В чл. 51 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:

„(2) Когато решението на ТЕЛК бъде отменено повторно, НЕЛК не връща преписката на ТЕЛК, а се произнася по същество, като издава ново решение“.

§ 14. Чл. 52 от Правилника се изменя така:

„Чл. 52. Националната експертна лекарска комисия в срок до 3 дни от постановяването на решението изпраща с писмо с обратна разписка по един екземпляр от своето решение на освидетелстваното лице, на ТЕЛК, на дирекциите „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане по постоянен адрес на лицето, на НЦОЗА, на ТП на НОИ, на работодателя, ако лицето работи, и на други организации съобразно конкретния случай“.

§ 15. В чл. 56 от Правилника се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, т. 2, накрая се поставя запетая и се добавя „или когато лицето не е получило служебно повикване за преосвидетелстване до 30-тия ден преди датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;“.

2. В ал. 2, накрая се добавя „или по собствена инициатива, в случаите по ал. 1, т. 2″.

§ 16. В чл. 57 от Правилника се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, след израза „преди подаване на заявлението“, преди запетаята се добавя „по чл. 56, ал. 1″.

2. В ал. 2, т. 1 накрая, преди точката и запетаята се добавя „по чл. 56, ал. 1″.

§ 17. В чл. 63 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3 накрая, след точката и запетаята се добавя „в случай, че решението на ТЕЛК бъде подписано с мотивирано особено мнение от лекаря – представител на НОИ, включен в състава на ТЕЛК, решението автоматично подлежи на разглеждане от НЕЛК;“.

2. Създава се нова ал. 6:

„(6) Решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване пред НЕЛК и от директорите на регионалните здравни инспекции чрез оправомощени от тях длъжностни лица – експерти към РКМЕ, в сроковете по ал. 1, т. 3″.

3. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 18. В чл. 64 от Правилника се правят следните допълнения:

1. Създава се ал. 4 със следното съдържание:

„(4) Жалбите срещу решения на ТЕЛК от директорите на регионалните здравни инспекции чрез оправомощени от тях длъжностни лица – експерти към РКМЕ, се изпращат заедно с цялата налична медицинска документация от РКМЕ на НЕЛК в рамките на срока за обжалване по чл. 63, ал. 6″.

2. Създава се ал. 5 със следното съдържание:

„(5) Експертите на РКМЕ изпращат в НЕЛК и решенията на ТЕЛК, подписани с мотивирано особено мнение от лекаря – представител на НОИ, включен в състава на ТЕЛК, в срок до 3 дни от получаването им, заедно с цялата медицинска документация“.

§ 19. В чл. 66 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1, и в него изразът „освидетелстване или преосвидетелставне на лицето“ се заменя с думата „произнасяне“.

2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:

„(2) Решението на ТЕЛК, постановено след отмяна и връщане за ново произнасяне, подлежи на обжалване по общия ред“.

§ 20. Чл. 67, ал. 1 от Правилника се изменя така:

„(1) Лекарските консултативни комисии – в срок до 3 дни от постановяване на решението, а РКМЕ – в срок до 3 дни от получаване на решението, го изпращат с писмо с обратна разписка на работодателя (ако лицето работи), на ТП на НОИ, на лицето (ако не му е връчено срещу подпис) и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай“.

§ 21. В чл. 70 от Правилника се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата „Контролът“ се заменя с израза „този контрол“.

2. Създава се ал. 3 със следното съдържание:

„(3) Проверка по същество на експертните решения на ТЕЛК извършват директорите на регионалните здравни инспекции чрез оправомощени от тях длъжностни лица – експерти към РКМЕ, като обжалват решенията на ТЕЛК пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето“.

§ 22. В чл. 71, ал. 2 от Правилника, думата „Експертите“ се заменя с израза „След изпълнението на задълженията си по чл. 67, ал. 1, експертите“.

§ 23. В Приложение № 4 към чл. 23, ал. 2 от Правилника, изразът „Личен лекар“ се заменя с израза „Личен/лекуващ лекар“.

МОТИВИ:

Настоящото предложение за Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи има за цел доразвиване и усъвършенстване на материята, свързана главно с организация на работата на органите на медицинската експертиза – ТЕЛК, НЕЛК, РКМЕ, и обжалването на решенията на органите на медицинската експертиза.

§1 касае някои промени, свързани със състава на ТЕЛК. Внася се уточнението, че лекарите – представители на НОИ в ТЕЛК, също следва да отговарят на условията по чл. 12, ал. 1 от Правилника, и че се включват допълнително към минималния тричленен състав на ТЕЛК, на ротационен принцип. Освен това, когато се освидетелстват деца до 16-годишна възраст, се предлага в съставите на ТЕЛК да бъдат включвани лекари с призната специалност педиатрия и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, които да председателстват заседанията на комисията. Предложението за промяна в чл. 11, ал. 1 от Правилника е направено в съответствие с аналогично предложение за промяна в чл. 106, ал. 2 от Закона за здравето.

С §2 се създава нов текст, който се отнася за договорите, сключвани с лекарите – представители на НОИ в ТЕЛК, за които се уточнява, че се сключват, изменят и прекратяват от директора на съответното ТП на НОИ.

С §3 се разширява кръгът на случаите, в които лекуващите лекари имат право да насочват пациентите към ТЕЛК. Настоящата редакция на правната норма на чл. 23, ал. 2 от Правилника ограничава възможността лекуващият лекар да насочва към ТЕЛК само в случаите, когато пациентът няма личен лекар. С §3 се предлага това ограничение да отпадне. С §23 предложената промяна е отразена и в Приложение № 4 към чл. 23, ал. 2 от Правилника, представляващо образец за медицинско направление за ТЕЛК.

§4 обхваща част от промените, осигуряващи дисциплиниране на производството по издаване на решенията на ТЕЛК, посредством обвързване на всеки етап от процедурата с нормативноустановени срокове и детайлизиране на задълженията на комисиите по придвижване на преписката за освидетелстване. Прецизирано е началото на 3-месечния срок за произнасяне на комисията да бъде поставено с постъпването на заявление по чл. 56, ал. 1 от Правилника или на съответното искане, а не изобщо с представянето на някакви документи, които биха могли да бъдат и допълнително изисквани, с което броенето на 3-месечния срок за произнасяне на комисията да бъде излишно удължавано. За случаите, когато решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне, е предложено ТЕЛК да постановява новото си решение в срок до 2 месеца от датата на постъпване на досието с отмененото решение в ТЕЛК, а ако за новото произнасяне не са необходими допълнителна медицинска документация, допълнителен клиничен преглед на лицето или външни консултации – в срок до 2 седмици. Уточнено е изискването решенията, които ТЕЛК постановява, да бъдат мотивирани. Регламентирането на задължението за връчване на експертното решение срещу подпис е пренесено от ал. 3 на чл. 32 от Правилника в ал. 5 на същия член, който е изцяло посветен на връчването. Предлага се връчването на постановените в деня на прегледа решения да се извършва в същия ден, а когато ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, решението да се връчва в срок до три работни дни от постановяването му, като при прегледа ТЕЛК уведомява лицето за датата, на която следва да се яви за връчване на решението. При неявяване за преглед или връчване, ТЕЛК предава решението на РКМЕ, за да бъде изпратено на освидетелстваното лице с писмо с обратна разписка. Считаме, че натовареността на лекарските комисии не позволява да бъде продължавана практиката именно на тях да бъде възлагано изпращането на решенията с обратни разписки, поради което в случаите, когато това се налага, предлагаме да се извършва от РКМЕ. Що се отнася до сега съществуващата възможност срокът за произнасяне на ТЕЛК с решение да започва да тече от представянето на документите, когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, предлага се занапред тя да бъде ограничена до случаите на временна неработоспособност, предвид краткия срок за произнасяне, предвиден за тях – 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

В §5, §8, §9 и §16 е предложено изменение с правнотехнически характер, което е предизвикано от съществуваща неточност в използваните термини в Правилника. В Приложение № 5 към чл. 56, ал. 1 от Правилника е отразен образец на МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ, която представлява посоченото в чл. 56, ал. 1 от Правилника „заявление-декларация по образец“. Същевременно този вид документ на останалите места в Правилника е наречен „заявление“ – чл. 33, ал. 2, чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 57, ал. 1 и 2.

Източник: https://clinica.bg/