Националното сдружение на областните болници заплаши, че ако проблемът с лимитите на лечебните заведения не бъде решен, няма да подпишат договор с НЗОК. Какви проблеми пораждат намалените бюджети и какви мерки трябва да се вземат, за да не останат гражданите без медицинска помощ, попитахме д-р Васислав Петров. Той е изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен.
– Д-р Петров, с колко е намален бюджетът на болницата?
– Бюджетът ни е намален с около 5% в сравнение с миналогодишния. Това, което ме притеснява е, че тази година дори да ни се даде бюджет като през 2016, парите няма да стигнат, заради увеличението на минималната работна заплата и скока на газ и ток. По този начин ние няма да имаме никакви средства да покриваме нуждите си от медикаменти, консумативи, енергоносители. Всички пари ще отиват за заплати на персонала. Миналата година Съветът на директорите реши да повиши заплатите на всички в болницата с 40 лв., за да се запази съотношението между отделните професии. Това доведе до увеличаване на фонд „Работна заплата“ с половин милион лева при приходи, които са съизмерими с предходната година. Досега тези средства сме ги давали за издръжка и покриване на стари задължения, но през 2016 не успяхме да го направим. Сега увеличихме само парите на санитарите, които са на минимална заплата. На сестрите и на лекарите не сме вдигали възнагражденията, защото не можем да си го позволим.
– Имате право да надхвърляте бюджетите за тримесечието с 3%. Това няма ли да помогне?
– Месец април вече приключи и ние имаме резултатите – изработената надлимитна дейност е около 80 000 лв. Тези 3% над базата, която имаме, са малко повече от 40 000 лв., което показва, че няма да покрият надлимитната дейност. Ако бюджетът не беше намален, допълнителните 3% щяха да стигнат и ние нямаше да се притесняваме, че ще остане неразплатена. Така че 3-процентният буфер не възстановява тези 5%, с които е намален бюджетът ни.
– Вашата болница преди година-две беше в добро финансово състояние и постепенно редуцираше дълговете. В момента справяте ли се със задълженията?
– През последните няколко години постепенно намалявахме дълга, но сега съм убеден, че няма да можем да го направим. Дори може би леко ще се увеличи, защото разходите, за които споменах, няма да ни позволят да погасяваме стари задължения. Тази година болницата ще излезе на загуба, но това се дължи и на факта, че се направиха инвестиции от Министерство на здравеопазването в предходните години, които миналата година бяха вписани в капитала на дружеството, има и големи амортизационни отчисления. Така че малко изкуствено е това – не сме изработили по-малко от предходните години, а всъщност тези амортизации доведоха до загубата, която ще отчетем. Но искам да подчертая, че средствата, които преди отделяхме за покриване на задълженията, рязко намаляват. Поне така се очертава засега с неплащането на надлимитната дейност и аз съм много притеснен, че в края на годината ще покажем лош финансов резултат.
– Има ли опасност лекари и медсестри да напуснат болницата, както се случи в Ловеч?
– С това, че не успяхме да увеличим макар и с малко заплатите на този персонал, се появи напрежение в болницата. Хората са недоволни и условията за работа станаха много тежки. Хубавото е, че редовно плащаме заплатите, но пред нашите болници винаги стои проблемът специалистите ни да бъдат привлечени от частни болници. Там дават по-високи заплати, а особено младите хора, след като вземат специалност, започват да търсят най-добрата възможност за себе си. Това е нормално. В момента нямаме заявления, че колеги имат намерение да напуснат болницата, но всеки момент това може да се случи.
– Има ли недостиг от специалисти?
– Засега се справяме с екипите. В болницата работят около 190 лекари, от които 40 са специализантите, но 30 лекари са в пенсионна възраст и ако решат да си тръгнат, ще останем без медици.
– Правилно ли се разпределят парите по НЗОК или просто са недостатъчно?
– Със сигурност парите са малко на фона на увеличения брой на болниците през последните години. Имаше един ръст на хоспитализациите, но той не беше на базата на държавните болници. Нашите показатели са устойчиви, при нас няма резки движения, не откриваме нови дейности. Няма нито една областна болница, която да е открила онкология, защото звеното е печелившо. Работим в тези условия, защото сме такъв тип болница, която трябва да има всички видове отделения, което я прави голям мастодонт. Не можем да си позволим да затворим някое отделение, защото е губещо – нещо, което могат да направят частните болници. За да подсигурим работата и на общинските, и на частните клиники, трябва държавата да знае, че има на кого да се опре, ако се случи нещо непредвидено. Ето, виждате взривовете от морбили в Пловдивско – коя частна болница има инфекциозно отделение, за да поеме тези пациенти. Мисля, че вече е дошло време или да се преразгледа статута на областните болници, или държавата да намери начин да започне да се грижи за тези лечебни заведения. Няма как да работим само по клинични пътеки и да искаме да има ръст в нашите приходи, когато имаме губещи структури, които трябва да поддържаме по закон. През последните 15 години се доказа, че няма как да направим реален ръст на приходите при тези дейности, които сме задължени да покриваме.
– Какви надлимитни средства ви дължи касата?
– За миналата година би трябвало да получим около 175 000 лв., които в началото на годината обещаха, че ще се изплатят. Все още ги чакаме. За 2015 също имаме надлимитна дейност, която не е разплатена. За тази година през първите 4 месеца сме извършили дейност за 150 000 лв. над лимитите – това са зимни месеци, през които заболеваемостта е по-голяма и ние работим повече. Дори не сме я фактурирали, защото касата предупреди да се отчитаме само до лимита. И ще продължат да се трупат средства, които никой няма да ни плати, въпреки че сме лекували пациентите. Няма как да ги върнем.
– Какво очаквате от новия здравен министър?
– Новият министър, новото управление трябва да помислят какво здравеопазване искат да имат. Ако искат да имат нестабилно здравеопазване, което всеки момент може да се срути, да продължаваме така. Виждате, че Ловешката болница вече е в тежко финансово състояние. Проблемите започват да се задълбочават, да се закриват отделения и то не защото мениджърът го иска, а защото лекарите си отиват и няма от къде да се намерят други. И това е, защото не могат да се осигурят добри заплати. Така че държавата трябва най-сетне да направи нещо. Всички партии бяха обявили, че ще търсят консенсус за развитие на здравеопазването. Сега е моментът да го направят. И да се реши – ще правим ли областните и университетските болници гръбнак на здравеопазването, ще намерим ли начин да ги финансираме допълнително или ще направим всичко частно и пазарът да отсее тези, които не се справят. Но тогава ще има много голям риск част от населението да остане без медицинска помощ.
– Сдружението на областните болници заплаши, че няма да сключи договор с НЗОК. Това възможно ли е?
– Имаме такова решение на Сдружението. Разбира се, можем да го направим за определено време, но в края на краищата трябва да постигнем някакво съгласие и да сключим договор с НЗОК, защото ще обречем хората. Надяваме се с това наше решение да подтикнем НЗОК и министерството да започнат спешни разговори и преразглеждане на бюджетите на областните болници, за да стане по-реално заплащането. Няма как да се оставят такива големи болници без финансиране. Наистина има опасност голям процент от населението да остане в невъзможност да получава медицинсдка помощ. Със сигурност в някакъв момент ще подпишем договорите, но много се надяваме да сме предизвикали някакъв дебат, защото нашите предупреждения дълги години не се чуваха. Винаги се обвиняваше ръководството на болницата, когато тя затъне, без да се гледат реалните и обективни проблеми.
– Как виждате решението на този проблем – с вътрешно преразпределение на средствата или с актуализация на бюджета на НЗОК?
– Актуализацията ще реши донякъде проблема. Просто бюджетът, който беше заложен тази година, се оказва, че прокламираното увеличение е само за лекарства. Болниците – обратно, има намаление. Мисля, че самото формиране на бюджета е изкривено, давайки приоритет на лекарствата, като там не се слага лимит. Но явно трябва да се каже на българските граждани, че здравната каса има толкова пари и не може да плати повече медикаменти – по същия начин, както се казва на болниците, че това са им лимитите и не може да се плати повече. Да го кажат на фармацевтичните компании и на гражданите. Не може да се прави такава политика – ние плащаме всичко, за да сме добри пред фирмите и пред гражданите, които си купуват лекарства с намаление, а пък лечебните заведения да фалират.
– На първото заседание на здравната комисия ще бъде разгледан въпросът с бюджетите на болниците, очаквате ли развитие?
– Нашата декларация имаше точно такава цел – да предизвикаме дебат за финансирането на болниците. Радвам се, че това ще случи.
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/