Конституционният съд тези дни отказа да премахне привилегированото положение на юридическите лица спрямо гражданите по съдебните и съдебноизпълнителните дела. Омбудсманът Мая Манолова беше внесла искане по две законови разпоредби в ГПК/ чл78, ал. 8/ и ДОПК /чл. 161, ал. 1/ според които когато юридическо лице се представлява от юрисконсулт , му се присъждат разноски в размер на минималното възнаграждение дължимо на адвокат по Наредба № 1.
Логиката й бе за липса на конституционна равнопоставеност , тъй като поначало гражданинът трябва да извърши и докаже плащане на адвокат , за да му бъдат присъдени такива разноски, а юрисконсултът не трябва да доказва нищо и е достатъчно да си поиска.
- Кого касае това. Обществено най-болезнени са делата на Топлофикация , другите монополисти, мобилни оператори, банки и колекторски фирми , където освен адвокатски разноски по делото , гражданинът трябва да заплати адвокатски разноски и при съдия-изпълнител. Тук са обаче и делата на гражданите срещу застрахователи и болници ; почти всички административни дела включително и тези за отговорността на държавата; срещу Министерство на здравеопазването и структурите му ; тези по болнични листа и решения на НЕЛК ; по специфичните производства за достъп до обществена информация и дискриминация и т.н. В случай че гражданинът загуби делото / отхвърлят му иска или жалбата или производството се прекрати/ ще заплати по него ненаправени адвокатски разноски , макар и да са в минималния размер предвиден в Наредба № 1 /2004 г..
- Конституционният съд обаче прие че макар да има нещо смущаващо, това е с ниско ниво на обществена нетърпимост и тези текстове имат възпиращ ефект за ненужно завеждане на дела. Обосновката му обаче е свързана с тълкуване не на Конституцията а само на закона /ГПК/ по следния начин : “Законът позволява страна в съдебното производство да получи правна защита не само от адвокат, но и от юрисконсулт, но едва ли би позволил присъждане на разноски в полза на спечелила страна – гражданин или юридическо лице, само в хипотеза на осъществено процесуално представителство от адвокат”. Тълкуването е нелепо , защото гражданите за разлика от учрежденията нямат юрисконсулти; няма да получат нищо и ако се представляват сами като спечелят делото и именно за това се получава неравнопоставеност. КС можеше по същия начин да излезе от материята и да обсъди и другите текстове в ГПК-напр. че страната представя списък на разноските и те трябва да бъдат направени . Така е пренебрегнал най-очевидното : че по този начин се присъждат разноски които не са направени и че за разлика от адвокатските възнаграждения, такива получени суми излизат от данъчно-осигурителния обхват и на практика обогатяват тези юридически лица. Така или иначе, Конституционния съд на практика постави друг въпрос : след като този текст е израз на равнопоставеност , то тогава абсурдни за момента стоят пък текстовете , които определят че всяка от страните трябва да доказва направени разноски и представи списък с тях. Тази ситуация / как на юрисконсулт по трудов договор или държавен служител може да се плаща по друг договор като на адвокат / може да бъде преценявана само от депутатите.
3.Какво да правят гражданите ако положението остане същото?:
– Пред съда може в етапа по същество да правят възражения , че този който е представил пълномощно , не е представил и няма трудов договор или че не е правоспособен юрист или да разчитат че юрисконсултът няма да поиска разноски. За разлика от случаите, когато срещу тях има адвокат , тук не може да се правят възражения за прекомерност.
Във всички случаи обаче, независимо дали насреща си ще има адвокат или юрисконсулт, най същественото може да определим като “гражданинът да си прецени силите и възможностите“ :
– Когато така или иначе има реални задължения и срещу него бъде образувано дело , няма да има задължения за заплащане на такива разноски ако с поведението си не е дал повод за завеждането му и признае иска.
– Когато реши че иска да заведе дело : напр. че не дължи суми към фирми или претендира изплащане на обезщетения от юридически лица и държавни учреждения или за отмяна на административен акт , да направи реална преценка на шансовете , включително с оглед компетентността и добросъвестността на адвоката си и задължителната съдебната практика . Впечатляващи са смело предявяваните искове за милиони, при което частичното уважаване води до последица ищецът да заплати хиляди съразмерно отхвърлената част/ напр. при предявен иск за 1 млн но присъждане само на 10 000 , тези разноски ще бъдат за минимум 30 000 лв /. Впечатляващи са и ситуациите на заведени дела , несъобразени с давностните срокове или с други възможности за прекратяване на образувано дело /поради липса на правен интерес, недопустимост , необжалваемост, пропускане на законов или определен от съда срок и т.н./при което може да се получи същата санкция за неуспешен опит.
– Важно е да се отбележи , че в това отношение няма значение дали гражданинът е социално слаб и е освободен от заплащане на такси и разноски.
Конституционният съд не е преценявал че с тези разпоредби предимно такива граждани допълват бюджетите например на администрацията и жонглирайки с изразите “приемлив подход”, “законодателна симетрия” и други такива , на практика препоръчва на гражданите да водят само печеливши дела а на Топлофикация -да не си дава парите за адвокати. Ние можем само да препоръчаме на гражданите да не водят предварително обречени дела и да не се губят дела по елементарни причини.
Можем да препоръчаме и на Омбудсмана да поиска тълкувателно решение от Върховните съдилища по въпроса :В съдебните производства следва ли и по какъв начин юридическите лица трябва да установяват направени разноски за юрисконсулти или съдилищата трябва да приемат че това се разбира от само себе си. Единственото което не може да приемат върховните съдии , е че в закона изразите “направени “, “сторени “, “заплатени “ разноски, не се прилагат за учрежденията. Могат обаче да пренебрегнат тази тема, както го направи и Конституционният съд с пълно единодушие.
03.10.2016 Асен Георгиев