Жените могат да си напипат образувание едва над 2 см, когато ракът е напреднал
От 1 август официално стартира интернет-сайтът www.raknagurdata.com (с вариант във Фейсбук https://www.facebook.com/RakNaGurdata), който ще информира за превенцията, диагностиката и лечението на рака на гърдата. На него ще бъдат публикувани актуални новини, а за пациентите и техните близки е осигурена и възможност за връзка с психолог.
Страницата е създадена по инициатива на Първа АГ-болница “Св. София” в партньорство със Специализираната болница за активно лечение по онкология – София, Военномедицинска академия и Първа градска болница в София и с подкрепата на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ). За това какви са целите на сайта и какво ще съдържа той разговаряме с мамолога от Първа АГ-болница “Св. София” д-р Младен Младенов.
– Д-р Младенов, какво налага създаването на професионално списван сайт за рака на гърдата?
– Целта на сайта е от една страна да дава обективна, научно- обоснована и актуална информация за диагностиката, лечението на рака на гърдата и иновациите в тази област. В последните 20 години това заболяване стана медийна мишена, за него се пише много. Някои от тези писания са на границата с лъжата, да не кажа откровени лъжи. Освен това в интернет циркулира много информация, свързана с алтернативни методи на лечение. Хората се нуждаят от лекари-специалисти, които да им обяснят нещата. За съжаление обаче специалистите са твърде заети и малко обясняват. Тогава обикновеният човек е принуден да търси и да се ориентира в информацията в интернет. Но най-често това, което пациентът с неговото ниво на компетентност може да разбере от цялата тази информация, е малко. В нашия сайт цялата информация е филтрирана през специалисти, представят се доказани, научно-обосновани факти. Така донякъде предпазваме пациента от залитане към шарлатански методи на диагноза и лечение.
– Кои са основните погрешни представи, които битуват за рака на гърдата?
– Погрешна представа е, че заболяването може да се развие от употреба на козметични препарати и носене на сутиен. Това не е доказано и обосновано.
Трябва да бъде разсеян и митът, че самоопипването помага за ранната диагноза. Жени, които са си открили някаква бучка чрез самоопипване на гърдите, обикновено намират тумор над 2 сантиметра. Това вече е късна диагноза. Целта на съвременната ранна диагностика е да открие образувание до 10 милиметра, още преди да имаме бучка в гърдата. Само с палпация е невъзможна ранната диагноза. Нужен е преглед при специалист, който използва образен метод – ехограф или мамограф.
Друг популярен мит е вредността на диагностиката чрез мамография. Всъщност
мамографията е рентгенов метод на изследване,
при който лъчевото натоварване е ниско – десет мамографии се равняват на една рентгенова снимка на бял дроб. Реално една жена между 40 и 70 години трябва да си направи 15 мамографии, по една на две години. При съвременните апарати с много ниско лъчево натоварване на практика няма вредност за пациентката.
– Какво трябва да знае една жена, за да се предпази от рак на гърдата?
– За съжаление, каквото и да знае, каквото и да прави, ако жената има предиспозиция, тя ще развие рак на гърдата. Въпросът е на каква възраст и колко бързо ще бъде открит. Рискът при жени под 40 г. е 1:2000, т.е. сравнително малък. Но ако се изпусне ранната диагностика, има много бърза прогресия на туморите. Затова всички жени след 30-годишна възраст би трябвало да се проверяват ехографски веднъж годишно. Ако в семейството има повече от един случай на рак на гърда и ако жената е под 30 години, тя не подлежи на специален контрол освен ако няма оплаквания. Добре е да си направи генетичен тест за носителство на мутация в BRCA гена. Този тест вече е достъпен и в България. При позитивен тест за тази мутация, жената е с 80% риск да развие рак на гърдата през живота си. Популярен случай е актрисата Анджелина Джоли. Такива пациентки са със специален период на проследяване. На някои от тях дори се препоръчва мастектомия (отстраняване на гърдите) след раждане.
– Кои са рисковите фактори за това заболяване?
– Всяка жена има риск да заболее от рак на гърдата и с възрастта този риск се покачва. Основният рисков фактор е възрастта и телесното тегло. Следващите по важност рискови фактори са наследственост, раждане, кърмене, употреба на хормонални препарати. Тези фактори качват риска, но не е задължително конкретната жена да се разболее. Истината е, че в България имаме сравнително ниско ниво на заболеваемост спрямо страните в Европа и в САЩ. Донякъде имаме протекция на чисто биологично ниво. Но всички жени, които са навършили 30 години, вече би трябвало да мислят за профилактични прегледи.
– Каква е периодичността на профилактичните прегледи?
– При жените от 30 до 40 г. веднъж годишно се прави ехография и клиничен преглед. Те гарантират откриване на ранни промени,
преди да се оформи тумор
За жените над 40 г. се прави допълнително на всеки 2 години и мамография. 20% от туморите не се изявяват като бучка, а като промени в каналите, които се откриват при мамография. Затова се прилагат и двата метода, без да има взаимна заменяемост. При жени с повишен генетичен риск интервалът на образните изследвания трябва да е шест месеца.
©Shutterstock
– Имате ли примери на запуснати случаи във вашата практика?
– Винаги има някакъв процент на запуснати случаи, дори и в Европа. За 25 г., откакто практикувам, наблюдавам, че запуснатите случаи намаляха в последните години. Най-често те се дължат на особено мнение на пациентката по отношение на лечението. Тя е имала консултации в различни клиники, препоръчано й е лечение, но отказва и се лекува с алтернативни методи. Когато туморът се развие в такава степен, че нямаме много възможности за лечение, пациентката търси отново стандартната медицина. Но за две години от първоначалната диагноза ракът прогресира и излекуването е невъзможно. Обикновено тези пациентки са интелигентни жени, които четат много, ползват информация, включително за алтернативни методи на лечение в България и в чужбина, и при влошаване най-накрая търсят помощ и от стандартната медицина.
– А имате ли запуснати случаи, при които пациентката с години не се е преглеждала?
– Това е вторият вариант. Преди се срещаха повече, но сега са рядкост жени, които не си обръщат внимание. Благодарение на медиите за 20 години изключително много се повиши здравната култура на българката в тази насока и все повече жени в активна възраст от 30 до 60 години имат грижата по собствено желание да ходят на профилактични прегледи. Парадокс е, че дори момичета под 25 г., които са защитени чисто биологично, също се преглеждат в духа на целия стил на здравословен живот.
– Кои са новостите в диагностиката и в лечението на рака на гърдата?
– Нямаме радикална промяна в диагностиката в последните 20 г. Ползваме за профилактика образните методи ехография и мамография. В случаи, когато вече е налице някаква промяна в гърдата, може да се ползва магнитен резонанс, който стана сравнително достъпно изследване. Използваме също таргетни методи за диагностика – например с ПЕТ-скенер, при който се инжектира субстанция, която се натрупва в туморната тъкан с висока концентрация и след това се визуализира. Методът е много прецизен и специфичен, но за съжаление скъп и затова в момента се ползва само при пациентки, които се проследяват за метастази. В момента вървим след вятъра, медицината регистрира вече настъпили промени в клетките. Нашата мечта и въпрос на бъдеще са генетичните методи на диагностика. На пациента се взема кръвна проба, от която се вижда има ли ракови клетки, за да се предотврати разпространението им. Това би било големият пробив.
Мара КАЛЧЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/45724