Мерките, които ще осигурят на хората с увреждания ефективно здравно обслужване, започват с акцентирането на развитието на пренаталната диагностика и последващите медицински грижи за здравето на децата и хората във всички възрастови групи. Подобряване на координацията между различните здравни професионалисти, на механизмите за осигуряване на медицински изделия и технически помощни средства и навременна рехабилитация – медицинска, професионална и социална, предвижда стратегията. Конкретиката обаче отново остава в приоритетите на съответните институции.
Все още в нашата страна не са достатъчно на брой адаптираните работни места, както и прилагане на гъвкави подходи съобразно индивидуални характеристики – възраст, вид и степен на увреждане и наличен капацитет за работа. А реализирането на пазара на труда е сред основните начини за пълноценна ингерация във всички области на живота за хората с увреждания. Затова, за четири годишния период, който обхваща, 2016-2020 г., стратегията ще акцентира върху работа за промяна на нагласите на работещи, работодатели и самите желаещи да се включат в пазара на труда. Паралелно с получаването на квалификация и преквалификация на хората с увреждания, трябва да се случва и обучението на работодателите и служителите за работа с тях. Държавата ще вложи усилия и в осигуряването на подходящи работни места, като се наблегне на възможността за въвеждане на квотен принцип за наемане на работа на хора с трайни увреждания за всички работодатели от обичайна работна среда, включително и в държавната и общински администрации. И към момента съществуват специализираните предприятия и кооперации, които осигуряват постоянна заетост на целевата група. Но въпреки, че ползват данъчни преференции и получават държавни субсидии, броят на заетите в тях хора с трайни увреждания непрекъснато намалява, отчита стратегията. Мерките разписани в нея предвиждат още насърчаване на самостоятелната инициатива на хората и стимулирането на тяхното предприемачество.
Осигуряването на възможности за работа обаче е пряко свързано и с друг акцент от стратегията — достъпност до транспорт, информация и комуникации. Експертите отчитат, че към момента, предоставянето на достъпен за хора с увреждания транспорт – воден, въздушен, автомобилен, железопътен, е затруднено. До 2020 г. се предвижда разширяване на достъпната среда — архитектурно съобразяване на сградите, повече достъпен градски транспорт, както и разширена система за транспорт „врата до врата“ за хора с тежки двигателни и множество увреждания. Как конкретно ще се случва това обаче, трябва да отговорят на по-късен етап институциите — министерства и изпълнителни агенции към тях.
Грижата за социалното адаптиране на хората с увреждания ще стартира още на най-ранен предучилищен етап. Ще продължи изграждането на достъпна среда в детските градини и училища. Тук освен архитектурната пригоденост на сградите се включва и наличието на подходяща интерактивна класна стая.
Законът за предучилищното и училищното образование предвижда създаването на държавен образователен стандарт, който има за цел да уреди и начините за осигуряване на равен достъп до образование и развиване на потенциала на всяко дете и ученик. В него ще са зададени задължителните изисквания към институциите в системата и към всички участници в процеса на осъществяване на приобщаващото образование.
И тук ще работи повече върху обучението на кадрите в системата за работа с деца със специални потребности. Стратегията отчита необходимост от провеждане на повече специализирани обучения за психолози, логопеди и ресурсни учители. С представители на висшите училища пък трябва да се огледан възможностите за въвеждане на модули в базовото обучение за специалностите с педагогически профил за работа с деца със специални образователни потребности и продължение на квалификационните програми на МОН.
Източник:https://clinica.bg/496-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D1%83%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F