Рубрика: Новини

Костно-ставните инфекции представляват сериозно медицинско предизвикателство и могат да засегнат пациенти от всички възрастови групи. За предотвратяване на тежки усложнения и трайна инвалидизация е необходима ранна и точна диагностика, както и прилагане на комплексен терапевтичен подход от висококвалифициран мултидисциплинарен екип.

С цел превенция и своевременно лечение, УМБАЛ „Лозенец“ организира кампания за безплатни прегледи на пациенти с костно-ставни инфекции, включително остеомиелит. Инициативата ще се проведе на 19 март и е насочена както към ранното диагностициране на състоянието, така и към пациенти с вече установено заболяване, нуждаещи се от специализирано насочване и адекватна терапия.

Медицинските консултации ще бъдат водени от доц. д-р Явор Григоров, д.м. – утвърден ортопед-травматолог с богата експертиза в диагностиката и терапията на остеомиелита. Прегледите ще се осъществяват съвместно със специализиран екип от лекари. УМБАЛ „Лозенец“ е сред малкото лечебни заведения у нас, разполагащи с изграден и профилиран мултидисциплинарен екип за овладяване на този тип специфични инфекции.

От лечебното заведение подчертават, че навременната консултация със специалист е от критично значение за успешното ограничаване на инфекциозния процес и запазването на нормалната двигателна функция на засегнатия крайник.

Пациентите, които желаят да се възползват от безплатните прегледи, е необходимо да запишат предварително час на телефон 02 9607 586. Регистрацията на часове се извършва от понеделник до четвъртък, във времевия диапазон между 8:00 и 16:00 часа.

Рубрика: Новини

На 14 март 2026 г. в София ще се проведе специализирана научно-образователна среща, насочена към специализанти и млади лекари в сферата на кожните и венерическите болести. Събитието, което се ползва с подкрепата на Столичната лекарска колегия, е инициирано от младежката структура на Българската асоциация на естетичните дерматолози (BAAD Youth) и ще премине под наслов „Научно-базирана естетична дерматология. Съвременни протоколи за поведение“.

Основната мисия на форума е да обедини младите специалисти за интензивен обмен на опит, фокусиран върху принципите на медицината, базирана на доказателства, и развитието на задълбочено клинично мислене в естетичната практика.

Научната програма включва презентации от утвърдени експерти, които ще разгледат фундаментални и терапевтични аспекти на специалността. В панелите са заложени ключови теми като анатомия на лицето (доц. Драгомир Дарданов) и недиференцираната дисплазия на съединителната тъкан като скрит рисков фактор (д-р Снежана Атанасова). Д-р Магдалина Гюрова ще сподели клиничен опит при цялостната ботулинова терапия на лице (full face), а д-р Михаил Михайлов ще акцентира върху превенцията и мениджмънта на съдови усложнения.

Съвременните терапевтични предизвикателства ще бъдат дискутирани в лекциите на д-р Иван Пеев, посветена на лазерното и криохирургичното лечение на келоиди, д-р Мариела Клакюлова относно подхода при пигментации, и д-р Виолина Тодева, която ще разгледа лечението на акне. Д-р Росица Денчева ще анализира кожното стареене през менопаузата като биологичен маркер, докато д-р Ивайло Петров ще представи устойчиви модели за управление и оптимизация на разходите в дерматологичната практика.

Форумът ще стартира в 10:00 часа в сграда NEXAA, разположена на бул. „Черни връх“ 155 в столицата.

Подобни научни инициативи са ключови за продължаващото медицинско обучение и изграждането на високи професионални стандарти сред новото поколение специалисти в българското здравеопазване.

Рубрика: Новини

Министерството на здравеопазването (МЗ) планира преглед и евентуална актуализация на Наредба № 14 от 2004 г., регламентираща медицинските критерии за констатиране на смърт. Инициативата, потвърдена от служебния здравен министър доц. Михаил Околийски, е в отговор на парламентарно запитване относно възможността лекарските асистенти да получат легални правомощия за установяване на настъпила смърт.

Проблемът произтича от факта, че професията на фелдшера постепенно изчезва в страната, като нейното място се заема от съвременните лекарски асистенти. Дефицитът на лекари и фелдшери, особено в по-отдалечените райони, принуждава близките на починалите да изчакват с часове или дори дни за констатиране на смъртта. Тази ситуация генерира допълнителен психологически стрес и блокира процесите по организиране на погребения, издаване на смъртни актове и последващи административни процедури.

Съществува сериозен нормативен и образователен парадокс. Докато фелдшерите, които разполагат с правомощието да констатират смърт, завършват тригодишно полувисше образование, лекарските асистенти преминават през четиригодишно академично обучение в медицински университети или факултети по обществено здраве. Въпреки че притежават висше образование, съобразено със съвременните европейски стандарти, лекарските асистенти остават лишени от това фундаментално право.

От здравното ведомство уточняват, че всички бъдещи корекции в Наредба № 14 трябва да бъдат напълно синхронизирани с Плана за действие за внедряване на административни услуги, приет през 2025 г. Към настоящия момент обаче въпросният план категоризира като компетентни лица, упълномощени да изпращат съобщения за смърт, единствено общопрактикуващите лекари, лекарите специалисти и фелдшерите.

Рубрика: Новини

Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна обявява нова обучителна сесия от своята програма за онлайн дискусионни форуми, посветени на клиничните специалности. Предстоящото събитие ще се състои на 5 март 2026 г., четвъртък, в часовия диапазон от 17:30 до 19:00 часа. Темата на дискусията е фокусирана върху съвременните аспекти на акушерската грижа в болничните заведения.

В ролята на лектор ще се включи гл. ас. Светлана Радева от Катедрата по здравни грижи към висшето училище. Всички заинтересовани специалисти могат да се присъединят към събитието чрез предоставените от университета платформи за достъп.

Тези ежеседмични виртуални срещи имат стратегическата цел да утвърдят електронна платформа за ефективен обмен на актуални медицински познания, клиничен опит и утвърдени добри практики. Форумите обединяват академичния състав и практикуващите лекари от МУ – Варна, регионалните филиали и базите за клинично обучение, предлагайки както теоретични лекции, така и задълбочен анализ на реални клинични казуси.

Инициативата е насочена към ключовите клинични дисциплини и е създадена с мисията да стимулира непрекъснатото професионално усъвършенстване. Проектът подпомага въвеждането на унифицирани образователни стандарти и спомага за изграждането на сплотена професионална и образователна мрежа сред медицинската общност.

Рубрика: Новини

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изразходва 342 милиона евро всяка година за терапия на състояния, пряко свързани със затлъстяването. Сред тях са артериалната хипертония, хиперхолестеролемията, захарният диабет, мозъчно-съдовите инциденти, както и редица онкологични заболявания като карцином на гърдата, колоректален рак и рак на панкреаса. Наред с преките медицински разходи, индиректните загуби за икономиката възлизат на близо 2,97 милиарда евро, което формира обща финансова тежест за обществото в размер на 3,3 милиарда евро годишно.

Тревожната статистика беше представена от д-р Георги Славчев, специалист по фармакоикономика и оценка на здравните технологии, по време на експертна дискусия на Асоциация „Заедно“. Според него огромният брой хоспитализации, амбулаторни консултации и продължителната временна неработоспособност заради усложнения биха могли да бъдат значително редуцирани. За целта е необходимо затлъстяването да бъде категоризирано като приоритетно заболяване, изискващо навременна терапия, а съвременните медикаменти за контрол на теглото да получат частична или пълна реимбурсация от НЗОК.

Актуалните анализи показват сериозен дефицит в диагностиката и клиничното поведение – едва 40% от пациентите със затлъстяване имат официално поставена диагноза. По-малко от една пета от тях са обхванати от научно обоснована терапия, а достъп до най-модерните лекарствени средства, които вече са налични в България, имат едва между 1,1% и 1,3% от нуждаещите се.

Д-р Славчев подчерта, че промяната в терапевтичния подход ще генерира съществени финансови икономии за здравната система и драстично ще подобри качеството на живот на хиляди пациенти. Тезата му бе подкрепена от ендокринолога доц. д-р Явор Асьов, който отбеляза, че затлъстяването е първият видим симптом, но често е последното състояние, което се лекува активно. Според него именно обществената и медицинска стигма се превръща в основна преграда пред предоставянето на навременна и адекватна здравна грижа.

Медицинските специалисти се обединиха около призива за стартиране на активни информационни кампании, целящи повишаване на здравната култура в обществото, както и предприемане на категорични мерки за дестигматизиране на пациентите със затлъстяване от всички възрастови групи.

Рубрика: Новини

Интегрирането на минимално инвазивна лазерна процедура към стандартната имунотерапия демонстрира значително подобряване на преживяемостта в рамките на клинично изпитване при пациенти с рецидивиращ високостепенен астроцитом – изключително агресивна форма на мозъчен тумор с ограничени терапевтични алтернативи.

Високостепенният астроцитом се характеризира с висок процент на рецидиви след хирургична интервенция. Прогнозата при пациенти с рецидивиращо заболяване е неблагоприятна, като средната преживяемост обикновено е между четири и пет месеца.

В клинично проучване, обхващащо 45 пациенти с напреднал рецидивиращ високостепенен астроцитом, резултатите показват, че 42% от 33-мата участници, подложени на лазерна интерстициална термична терапия (LITT) за редуциране обема на тумора, последвана от приложение на имунотерапевтичния медикамент пембролизумаб, са преживели 18-месечния период. Нещо повече, над една трета от тях са достигнали преживяемост от над три години.

За сравнение, нито един от шестимата пациенти в контролната група, преминали през конвенционална хирургична резекция, последвана от системна имунотерапия, не е достигнал 18-месечна преживяемост, според данните, публикувани в научното списание Nature Communications.

„Пациентите с този специфичен вид напреднал карцином разполагат с изключително ограничени терапевтични опции и прогнозата често е неблагоприятна. Този иновативен подход притежава потенциала да удължи значително общата преживяемост и да предостави нова надежда на болните и техните семейства“, подчертава в официално изявление д-р Дейвид Тран, ръководител на изследователския екип от Университета на Южна Калифорния.

Рандомизираното клинично изпитване е било преустановено преждевременно от независим комитет за мониторинг на данните и безопасността, след като терапевтичните ползи от системата LITT са станали категорично ясни. Подобни регулаторни органи имат правомощието да прекратят клинични проучвания предсрочно, когато тестваният метод демонстрира недвусмислена ефикасност, налагаща приложението му и при контролната група, или при възникване на сериозни опасения за безопасността.

Имунотерапевтичните агенти, които модулират Т-клетъчния отговор на имунната система за елиминиране на туморните клетки, са одобрени за лечение на множество онкологични заболявания. Тяхната ефективност при мозъчни тумори обаче често е лимитирана поради наличието на кръвно-мозъчната бариера, която възпрепятства достигането на терапевтични концентрации от медикамента до прицелната тъкан.

Предходни научни изследвания установяват, че топлинното въздействие, генерирано от лазерната интерстициална термична терапия, е способно да индуцира временна пропускливост на кръвно-мозъчната бариера за период от няколко седмици. Този времеви прозорец е достатъчен, за да позволи на активираните Т-клетки да преминат през бариерата и да осъществят своята цитотоксична активност спрямо раковите клетки.

Въпреки обнадеждаващите резултати, изследователският екип категорично заявява необходимостта от провеждане на по-мащабни клинични изпитвания, преди този комбиниран терапевтичен подход да бъде утвърден като стандартен протокол за лечение в клиничната онкологична практика.

Рубрика: Новини

По повод Световната седмица за превенция на глаукомата, Специализирана очна болница „ПЕНТАГРАМ“ в София организира кампания за безплатни очни консултации. Инициативата ще се проведе в периода от 9 до 13 март 2026 г., между 14:00 и 18:00 часа, в кабинетите на лечебното заведение на ул. „Димитър Петков“ 11. Желаещите да се прегледат трябва задължително да се запишат предварително на телефон 0700 91 191.

Профилактичният пакет включва измерване на вътреочното налягане, детайлен оглед на очното дъно и измерване на зрителната острота. При медицински показания, срещу допълнително заплащане, може да бъде извършена и Оптична кохерентна томография (OCT). Това е високотехнологично, неинвазивно изследване на ретината и зрителния нерв, което е особено важно за диабетици и лица над 40 години с фамилна обремененост за глаукома.

Глаукомата представлява група от дегенеративни заболявания, характеризиращи се с прогресивно увреждане на зрителния нерв и промени в зрителното поле. Основната причина често е повишеното вътреочно налягане, породено от натрупване на течност в предната част на окото. Тъй като заболяването протича коварно и често без симптоми в ранните етапи, редовното проследяване на този показател е от критично значение.

Статистиката показва, че глаукомата е втората водеща причина за слепота в световен мащаб след катарактата. „За това заболяване се казва, че каквото вземе – не връща. Загубата на зрение, предизвикана от глаукома, е необратима. Съвременната медицина може да спре процеса и да съхрани останалото зрение, но не и да възстанови вече загубеното“, обяснява д-р Веселин Даскалов, очен хирург и управител на СОБАЛ „Пентаграм“.

Специалистите препоръчват след 40-годишна възраст профилактичните прегледи да се извършват веднъж годишно, дори при липса на оплаквания. Основните рискови фактори включват възраст над 50 години, повишено вътреочно налягане, наличие на заболяването при преки роднини, както и придружаващи съдови заболявания като артериална хипертония.

Рубрика: Новини

Народното събрание за пореден път не прие на първо четене предложения законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, предвиждащ въвеждането на задължително електронно уведомяване на осигурените лица за отчетените спрямо тях медицински дейности.

Проектът предвиждаше известията да се генерират автоматично чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС), като данните за контакт се набавят от различни държавни регистри. Според вносителите тази мярка би предоставила реален контрол в ръцете на пациентите и би ограничила неправомерното източване на средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез отчитане на фиктивни дейности.

Въпреки че основните заинтересовани страни изразяват принципна подкрепа за необходимостта от по-строг контрол, мненията относно практическата реализация се разминават сериозно. Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за въвеждане на задължителна предварителна електронна верификация от страна на пациента в реално време, подобно на двуфакторното потвърждение при банковите преводи, като абсолютно условие за предоставяне и заплащане на медицинската услуга с публични средства.

От Българската стопанска камара и Асоциацията на университетските болници подкрепят дигитализацията, но предупреждават, че трябва да се гарантира безпрепятственият достъп до медицинска помощ за всички здравноосигурени лица, независимо от техния социален статус, местоживеене и дигитална грамотност.

Ръководството на НЗОК също изрази сериозни резерви. Според касата предвиденият механизъм ще дублира вече съществуващи функционалности на институцията и на приложението еЗдраве. Експертите допълват, че автоматичното генериране на милиони уведомления месечно е технологично неприложимо без сериозна хардуерна и софтуерна подготовка, като едновременно с това създава рискове, свързани със сигурността и защитата на личните медицински данни на гражданите.

Рубрика: Новини

По повод Световния ден на съня, който се отбелязва на 13 март, Медицински университет – Варна стартира здравна кампания за безплатни прегледи. Тя е специално насочена към пациенти, страдащи от нарушения на съня и съмнения за обструктивна сънна апнея.

Специализираните медицински консултации ще се осъществяват в периода от 9 до 16 март на територията на Университетския медико-дентален център в град Варна, локализиран на бул. „Цар Освободител“ №84, ет. 1, кабинет 114.

Достъпът до прегледите се осъществява единствено след предварително записване на час на следните телефонни номера: +359 882 413 456 и +359 52 677 299. Регистрацията на пациенти ще продължи до изчерпване на наличните свободни часове.

Тази значима превантивна инициатива се реализира в тясно сътрудничество с Българското дружество по обструктивна сънна апнея и хъркане, както и със Световната сънна асоциация, с цел подобряване на диагностиката и лечението в областта на медицината на съня.

Рубрика: Новини

Шестдесет процента от българското население се бори с наднормено тегло и затлъстяване, като страната ни се нарежда на тревожното пето място в Европа по този клиничен показател. Ситуацията е изключително сериозна сред подрастващите, където над 200 хиляди деца в училищна възраст попадат в тази рискова категория. Тези обезпокоителни данни бяха изнесени от ендокринолога и председател на Асоциация „Заедно“ доц. д-р Явор Асьов по време на специализирана дискусия, посветена на Световния ден за борба със затлъстяването – 4 март.

Доц. Асьов категорично подчертава съвременната медицинска парадигма: затлъстяването не е просто козметичен дефект, а сериозно хронично заболяване. То е пряк отключващ фактор за развитието на редица социално значими патологии, сред които захарен диабет, артериална хипертония, онкологични заболявания и дегенеративни изменения на опорно-двигателния апарат. Според специалиста, модерното лечение изисква комплексен подход, който включва задължителна експертна консултация, прецизна индивидуална оценка на състоянието и активни усилия за преодоляване на обществената стигма спрямо засегнатите пациенти.

Национално представително проучване на агенция „Тренд“ от 2024 г. разкрива проблемни тенденции в опитите за контрол на теглото. Въпреки че 60% от пациентите със затлъстяване са предприемали стъпки за отслабване, цели 23% от тях са прибягвали до съмнителни продукти без медицинско предписание. Едва 5% са се доверили на доказаната медицина, използвайки специализирана лекарствена терапия, назначена от лекуващ лекар.

Относно радикалните терапевтични алгоритми, доц. Асьов очертава ясните индикации за бариатрична хирургия. Оперативно лечение се препоръчва като златен стандарт при пациенти с индекс на телесната маса (ИТМ) над 40. В случаите обаче, когато затлъстяването е съпроводено с едно или повече диагностицирани придружаващи заболявания, прагът за хирургична интервенция се понижава до ИТМ над 35.