С пет гласа „за“ и четири „въздържал се“ Надзорният съвет на НЗОК прие Здравната каса да бъде включена в списъка на административните органи, които при изпълнение на своите функции, свързани със системна интеграция, възлагат изпълнението им на Националния системен интегратор „Информационно обслужване“. Това става ясно от стенограмата на заседанието, проведено на 5 април.

Припомняме, че на предходното заседание надзорниците отхвърлиха предложението с мотива, че това решение изисква да се откажат от автономността си по отношение на обществените поръчки, свързани със софтуера и хардуера на Касата, както и че има цяла година до изтичане на договора с „Информационно обслужване“ за изграждане и поддържане на системата им.

„Договорът с „Информационно обслужване“ е извън кръга на системната интеграция и е извън постановлението на Министерския съвет и си е договор, който подлежи на изпълнение и трябва да бъде завършен. Предмет на днешния дневен ред е включването на НЗОК към всички държавни органи и институции, които са част от системната интеграция на държавата. Тъй като има доста неизяснени въпроси, мисля, че точно сега е моментът да чуем и да видим концепцията на „Информационно обслужване“, също и да се запознаем с нея“, казва председателят на Надзора доц. Момчил Мавров на последното заседание. На него освен представителите на „Информационно обслужване“ присъстват и служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, както и служебният министър на електронното управление Георги Тодоров.

По време на презентацията на „Информационно обслужване“ става ясно, че НЗОК е закупувала настолни конфигурации с близо 60{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} по-висока цена.

„Това е нещо, на което се натъкнахме през последните месеци, тъй като това е извън нашия обхват, но е директно свързано с нашата дейност, т.е. ние бяхме планирали една актуализация на всички мейл сървъри от гледна точка на сигурност и се оказа, че към настоящия момент компютрите, с които НЗОК и РЗОК разполагат, са изключително стари и те не могат да бъдат актуализирани поне като сигурност, което е изключително притеснително, тъй като става въпрос за информация, която е медицинска. Няколко пъти сме отправили такива препоръки към Здравноосигурителната каса. Има една обществена поръчка, която бе реализирана, в която след като влязохме в детайли се оказа, че дори е по-слаба от компютърната конфигурация, която ние предлагаме на нашите партньори, а е закупена с около 600 лв. по-висока цена“, казва Ивайло Стойчев от „Информационно обслужване“.

Министър Меджидиев се обръща към Надзора с въпрос дали трябва да се вземе предвид как досега са закупувани компютрите, понеже надзорниците са се притеснявали от задаването на обществени поръчки за „Информационно обслужване“. „Както е последната обществена поръчка. Всичко това може да се проследи. Да се види за колко пари какво е поръчано. Не знам дали е във Вашия ресор, компетентност, но ако в Министерството заваря такова нещо …“, казва той.

„С тази системна интеграция решете го по-бързо, тъй като в момента провеждаме реформа в ТЕЛК системата. Помните протестите какво се случи преди два месеца с пенсиите на хората с увреждания. Положихме огромни усилия. Аз благодаря на министър Тодоров за тази база данни, която трябваше от ТЕЛК да ги прехвърлим към НОИ и съответно да ги синхронизираме. Две седмици аз не съм спал от ужас, че тези хора и този месец щяха да останат без пенсии. Здравните реформи, за което министър Тодоров е поел ангажимента, да приключим с тази пошла дейност не знам от колко години, Вие по-добре знаете, на системата на ТЕЛК. Целта ни е системата да заработи, да се отвори възможност всички завеждащи клиники в болниците да могат да освидетелстват, във всяка болница да има комисия, която да се събира и да освидетелства. През тяхната система искам данните от електронното здравно досие да попадат при лекарите на случаен принцип, както в съдебната система. Това съм го възложил като министър. Да попада на случаен принцип при съответния лекар, без дори лекарят да знае имената на пациента, да няма среща лекар – пациент. Всичко да става документално. По този начин корупционният елемент се елиминира на 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Второто, което е, поставил съм срокове за извършване на експертизи до 15 дни. Всичко това се работи. Аз Ви моля за друго, защото аз съм си поставил цел до 15 май това нещо да се случи. Имам увереност, че ще го изработят до 1 май. Съдействайте, защото за това електронно здравно досие тази системна интеграция е необходима. Иначе дори това електронно здравно досие няма да отговаря без тази информация, която имате в Здравната каса. Това ми е молбата. За другите неща, Вие сте адвокат, много по-компетентен юридически. Г-н Мавров също е юрист, има и икономисти. Вие сте специалисти, които трябва да положите усилия и да не се случва това, което се случваше при предишното ръководство на Здравната каса. Един системен отпор и не да си тръгнем от Здравната каса и да заличим цялата информационната система, с която г-жа Пенкова в момента се чуди какво да прави. Защо? Защото на някой му е неприятно да види какво се е случвало. И моля, обърнете внимание, 101 хил. лв. са платени за компютрите. Нека да започнем да търсим отговорност“, казва още министър Меджидиев.

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.

Източник: zdrave.net

„Последните три години наблюдаваме изключително критични ситуации, уникални за поколения, по отношение на недостига на медикаменти, като в повечето случаи причините са производствени, свързани с националните особености на веригите на лекарствоснабдяването, особено по отношение на скъпоструващите лекарства, а също и заради изтегляне на лекарства от българския пазар. Това обаче не означава, че те напускат европейския пазар и в тази посока ние имаме важни предложения“. Това каза Христофор Иванов, член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ) в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите му едната възможност е внос на лекарствени продукти от единния европейски пазар чрез паралелен внос, а другата – вносът на нерегистрирани лекарства от цял свят у нас, но само за болнично лечение. „Ние пледираме да се подбори достъпът до медикаменти чрез намаляване на административната тежест по линия на паралелния внос. Искаме времето за пускане на пазара на липсващ продукт от европейския пазар на нашия чрез паралелен внос да се съкрати от шест месеца на един месец“, уточни Христофор Иванов.

Той допълни, че е необходимо да се съкрати процедурата по разрешаване на продукта от ИАЛ, като отпадне необходимостта за искане за потвърждение от страната, откъдето идва лекарството и от тяхната агенция по лекарствата, че този медикамент съответства по определени критерии на този, който трябва да бъде доставен на българския пазар като паралелен внос. „Тази процедура трае понякога до една година и забавя разрешението за употреба. Друг проблем е образуването на цена за дадения продукт, което също е на разрешителен режим. Това, което може да съкрати сроковете, е тези цени, които получават продуктите от паралелен внос за еднакъв и подобен вече утвърден на единния европейски пазар продукт и цена, да получават автоматично цената, без да се минава пред процедура по разрешаване. Тя трае по закон 30 дни, но понякога отнема около два месеца и това забавя достъпът на продукта до пациента и аптечния пазар с 8 месеца“, каза още Иванов.

Според Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ, трябва да се предприеме регулаторна стъпка към съкращаване на тези срокове или дори да се премине на регистрационен, уведомителен режим по отношение на цените от паралелен внос. „Това са цени, които вече съществуват и следват цената на първовносителя. Този режим отново ще е през Националният съвет за цени и реимбурсиране. Така пациентите ще имат бърз достъп при различни критични ситуации“, подчерта тя.

Маринкова поясни, че предлаганите промени са, за да не търсят пациентите лекарствата от чужбина.

„Такъв е случаят с липсата на лекарства за чревни паразити при деца, за които има доста сигнали и родителите го купуват от Румъния, в тези случаи медикаментът е предписан от лекар, и от Асоциацията смятат, при такъв непреодолим проблем те да могат да внасят нерегистрирани за амбулаторно лечение лекарства. Затова са необходими промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“, каза тя.

Боряна Маринкова припомни, че благодарение на паралелния внос в критичен момент пред този зимен сезон е имало достатъчно количества от най-масовия антибиотик, търсен от пациентите. По отношение на медикамента за лечение на диабет тип 2 „Оземпик“ тя уточни, че той продължава да бъде търсен в глобален мащаб и асоциацията има уведомление, че доставките няма да бъдат ритмични. „Доставчикът за България е един, лекарството е в списъка на медикаменти в недостиг от страна на Европейската агенция по лекарствата, производството не може да догони свръхтърсенето – това е световен феномен“, каза тя.

„Редица държави от ЕС, съотносими с българския лекарствен пазар, имат по-либерални режими по отношение на снабдяването с липсващи лекарства чрез паралелен внос“, каза и Антон Манолев, председател на УС на БАРПТЛ.

По думите му Системата за електронно проследяване на лекарства (СЕСПА) у нас работи добре. От Асоциацията за паралелна търговия подкрепят категорично дигитализацията в здравеопазването, стана ясно от думите му. Той посочи, че СЕСПА е нова система и в този случай винаги могат да се търсят подобрения. Но трябва да мине време и да се направи анализ дали има нужда от промени, каза още Антон Манолев.

„Всички страни от ЕС имат подобни системи – да се докладва за данните и на базата на формулата да се генерира списък на медикаменти, които могат да станат рискови да бъдат в недостиг. Формулата е когато наличността на медикамента пада под 65{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} за последните шест месеца, което не означава, че тези лекарства ги няма, а че те попадат в група на намаляващо количество, това да повишава вниманието на държавата към тях и те влизат в забранителен списък“, допълни Боряна Маринкова.

Източник: zdrave.net

От 14 дни на 6 месеца се увеличава времето за здравни грижи от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти в дома на новородените деца. Това става ясно от предложенията за промени в Наредбата за пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В мотивите към проекта е записано, че предложената промяна е в унисон с приоритетите на МЗ за подобряване на здравното обслужване на децата.

Освен това се предлага включване на нови видове медико-диагностични изследвания в извънболничната помощ, които до настоящия момент не са покривани от НЗОК. Става дума за изследвания от обхвата на медицинските специалности Клинична лаборатория и Клинична имунология, като маркери за сърдечна недостатъчност, сърдечен тропонин, витамин D, и изследванията се провеждат при диагностиката и проследяването на редица системни автоимунни и други заболявания.

В проекта се предлага създаването на нова клинична процедура „Ендоваскуларно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им“, с включен алгоритъм за извършване на минимално инвазивно и минимално травматично ендоваскуларно лечение, с който се урегулира тази дейност и се осигурява достъп на повече пациенти до такъв вид лечение. Изпълнители на дейностите по клиничната процедура се предвижда да бъдат специалисти по медицинските специалности Образна диагностика и Съдова хирургия, със съответна допълнителна квалификация за интервенционално лечение.

Актуализирано е и приложение „Клинични пътеки“ с включените в техния обхват заболявания и медицински процедури.

Целта на предложените промени е актуализация на пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с осигуряване на допълнителни възможности за здравно обслужване, диагностика и лечение на пациентите в извънболнични и в болнични условия. Очакваните резултати от прилагане на новата уредба са свързани с подобряване на достъпа до здравни услуги и осигуряване на своевременна и качествена диагностика и качествено, ефективно и съвременно лечение на нуждаещите се лица, казват от Министерството.

Финансовите средства за прилагането на наредбата са в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната календарна година. „Предвид факта, че повечето от предложените нови дейности разширяват обхвата дейности в пакета на НЗОК, влизането в сила на наредбата определя необходимост за тях да бъдат предвидени финансови средства в Закона за бюджета на НЗОК от 2023 г.“, пише още в мотивите към проекта.

Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. може да видите тук, а мотивите към него – тук.

Източник: zdrave.net