Рубрика: Новини
С 14 гласа „за“ и 7 „против“ парламентарната комисия по здравеопазване одобри на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. По време на двучасовото обсъждане депутати, както и представители на съсловни и пациентски организации, изразиха своите позиции. Основната критика към проекта е, че той запазва досегашната структура и не предоставя възможности за въвеждане на нови здравни политики.
Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов посочи, че съсловието отчита като положителна структурната стабилност и номиналното увеличение на средствата. Той обаче подчерта, че предложената рамка не осигурява реален финансов ръст, който да компенсира инфлацията, нарастващите здравни нужди и високото доплащане от страна на пациентите. Д-р Брънзалов обърна специално внимание на недостатъчното финансиране в извънболничната помощ и призова за целенасочени мерки за привличане и задържане на медицински специалисти, както и за дебат относно устойчиво увеличаване на приходите в системата.
От страна на Българския фармацевтичен съюз (БФС) председателят маг.-фарм. Димитър Маринов изрази подкрепа за запазването на целевото финансиране за аптеките в отдалечени и труднодостъпни райони, както и за денонощните обекти. Той обаче предупреди, че липсата на ръст в тези средства ще намали техния ефект. БФС ще настоява за 10% увеличение на таксата, която Касата заплаща за отпускане на напълно реимбурсирани лекарства, медицински изделия и диетични храни.
Д-р Евгени Тасовски от БГФармА определи като положително разделянето на лекарствените продукти на две групи – референтни и генерични с биоподобни. Според него това ще балансира финансовата тежест и ще гарантира присъствието на необходимите медикаменти на българския пазар.
Председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова обърна внимание, че очакваният ръст на приходите в НЗОК изпреварва предвиденото увеличение на разходите, което налага яснота как ще бъде разходван излишъкът. Тя подчерта необходимостта от ефективен контрол, който обаче не трябва да замества адекватното финансиране на реално нарасналата себестойност на медицинските услуги.
Омбудсманът Велислава Делчева изтъкна, че високите разходи не водят до конкурентно качество на грижите. Тя припомни, че България е с най-високо ниво на доплащане от пациентите в Европа и отбеляза липсата на средства за продължително лечение и намаленото финансиране за медицински изделия. Делчева обърна внимание и на факта, че в бюджета не са предвидени средства за изграждането на национална детска болница, освен 47 млн. евро за проектиране, докато нуждите се оценяват на над 318 млн. евро.
В политически план Джевдет Чакъров от ДПС критикува липсата на реформи и отбеляза, че инфлацията обезсмисля увеличението в извънболничната помощ, но заяви подкрепа за бюджета на първо четене. Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС също посочи, че проектът преследва фискални, а не стратегически цели, и анонсира предложения за промени между двете четения. Според д-р Александър Симидчиев от ДБ бюджетът показва тенденция държавата да прехвърля тежестта на осигуряването върху гражданите, оттегляйки се от ангажиментите си към уязвимите групи.
