Медицинската инфлация продължава да изпреварва общата. Според представените данни на глобално ниво, тя достига 12.6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} през 2023 г., което е съвсем малък спад от размера ѝ през 2022 г. – 12.7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. За сравнение, общата инфлация за 2023 г. е 4.1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, а през 2022 г. е била 8.3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. За България очакваната медицинска инфлация за 2023 г. според проучването е 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.
Тези данни бяха изнесени на бизнес закуска, организирана от Mercer Marsh Benefits, съобщават организаторите. На събитието бяха представени глобалните тенденции и най-нови инструменти в сферата на здравеопазването. То даде възможност на специалисти в сферата на човешките ресурси да се запознаят отблизо с новостите на здравния пазар в условията на инфлация.
По време на събитието се проведе и дискусионен панел на „Тенденциите в България по отношение на придобивките за служителите с фокус върху здравната грижа“. Участие в панелът взеха представители на бизнеса и на здравни заведения в страната, за да може темата да се обсъди от всяка гледна точка. Сред тях бяха Маргрет Бързачка (Senior Director HR Bulgaria & Hungary, Тева Фарма), Милена Богданова (директор Човешки ресурси – Източна Европа, Идеал стандарт – Видима), Диана Филипова (специалист Човешки ресурси, Кохирънт Сълюшънс ЕООД), Иван Тодоров (заместник-председател на Българска болнична асоциация и административен директор на Медицински комплекс „Д-р Щерев“), Мира Ганова, PhD (директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването) и Д-р Мирослав Ненков (специалист по анестезиология и реанимация).
Участниците в събитието се обединиха около мнението, че има необходимост от повече усилия от страна на държавата от гледна точка на финансиране на доклиничното здравеопазване, за да се работи успешно в посока превенция и ранна диагностика, както и от дигитализиране и създаване на национална стратегия.
Д-р Мирослав Ненков отбеляза, че предвид случващото се през последните години вероятността да се покачат обществените разходи за здраве е много голяма.
Липсата на ключови специалисти също е сериозен проблем, пред който българското здравеопазване вече е изправено според Иван Тодоров и д-р Ненков. Специалисти в сферата на неонатологията и анестезиолигията са само част от тази извадка, в която влизат също акушерки и медицински сестри, които все по-често търсят работа извън страната. Според участниците в дискусията причините за този отлив на качествени кадри са много.
„Парите в здравната система не са малко, но се крадат. Специалистите не бягат само за пари, често причината е липсата на нормално отношение“, сподели д-р Ненков. Той допълни, че много млади лекари търсят развитие извън страната, защото тук не им се дава възможност – достъп до апаратура, добри ментори и практическа работа. По отношение на медицинските сестри той добави, че често се налага да работят на три места, за да се справят финансово, а отделно от това не им остава време за почивка и за семействата им. „Това натоварване води и до намалена ефективност“, сподели д-р Ненков.
Мира Ганова от своя страна изрази нуждата от ефективна превенция, диагностика и лечение, които трябва да залегнат в национална стратегия за здравеопазването.
„Такава стратегия не е самоцел, тя трябва ясно да очертае какви са стъпките пред здравеопазването, за да се предприемат действия, а този сектор да бъде успешен. Проблемът в момента идва от липсата на дългосрочна визия, както и инструменти, с които да събираме и анализираме данни, за да взимаме информирани решения“, допълни тя.
Диана Филипова даде малко по-детайлен поглед върху технологичния сектор и как на практика се осъществяват профилактичните прегледи и диагностика.
„Целим да насърчаваме нашите служители да посещават профилактичните прегледи, за да може да получат ранна диагностика. За съжаление, служителите ни връщат обратна връзка, че прегледите не са били на желаното ниво, а по-скоро проформа. В тях не се засичат проблеми в начална фаза, а се отчита работа“, сподели тя и допълни, че според нея в момента трудно може да се осигури качествена здравна грижа, тъй като здравната система в страната е в лошо състояние и със застаряващи специалисти.
Милена Богданова отбеляза и своите наблюдения за висок брой осъществени профилактични прегледи сред служителите, но допълни, че в по-малките градове, за които има наблюдения – Габрово и Севлиево, има установени заболявания в начален стадий, което според нея в голяма степен се дължи на усилията от страна на компанията, която подпомага местните здравни заведения.
„Държавата трябва да влезе в ролята си – да се грижи за хората и да им осигурява качествен и лесен достъп до здравеопазването“, допълни Милена Богданова.
Маргрет Бързачка от своя страна сподели, че усилията на компаниите са видими.
„Ако преди здравната застраховка се възприемаше като придобивка за привличане на кандидати, днес тя е стандарт и се очаква от служителите. Целта ни днес е да намираме точните начини да предоставяме необходимото като работодател. А в допълнение даваме добавена стойност и възпитаваме служителите си да се грижат за себе си и близките си“, каза тя.
Източник: zdrave.net
