Факторите на околната среда – топлото време, дългата пролет, влагата – допринесоха за бума на кърлежите, които обичат влага, топло и буйни треви, откъдето дебнат своите жертви. Увеличиха се и огнищата на лаймска болест: нарасна броят на заразените диви животни като мишевидни гризачи, горски животни и др., така че когато кърлежите смучат тяхната кръв, след това заразяват и хората. От друга страна самите хора завзеха много от територията на дивите животни, което пък води до заразяване с болести, характерни за животните.

Ситуацията описа вирусологът проф. Георги Попов пред Bulgaria ON AIR във връзка с вчерашната информация от главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев за нарастване на случаите на кърлежопреносими инфекциозни заболявания.

По думите му за предотвратяването на заболяване трябва кърлежът да се извади колкото може по-бързо.

Ако сте в града, можете да отидете да го извади лекар, ако обаче не сте, не бива да чакате. Затова със себе си трябва да носите специална пинсетка, с чиято помощ можете да извадите кърлежа, посъветва проф. Попов.

„Отпадна това старо схващане, че ако кърлежът е престоял повече от 24 часа, вероятността за заболяването е по-голяма. Дори няколко минути, дори един час да престои кърлежът, също има опасност от заразяване с лаймска болест. Причината за това е, че кърлежът прави една голяма глътка, храни се с кръв, след това повръща съдържимото в неговите слюнчени жлези и причинява заразата. Но все пак, колкото по-бързо се извади кърлежът, толкова по-голяма е вероятността да не се развие заболяването“, коментира специалистът.

По думите му, лаймската болест се влияе от широк кръг антибиотици, така че до 14 дни прием на антибиотик ще ни гарантира профилактика и съответно лечение, ако сме заразени с нея.

Зачервено петно на мястото на ухапването в 95 на сто от случаите ще ни покаже, че сме заразени, но то не винаги се появява, каза още проф. Попов и допълни, че симптомите на лаймска болест по принцип са дискретни. Сред тях са главоболие, отпадналост, неразположение, грипоподобни симптоми. „И чак в късните периоди на заболяването се изявяват характерните неврологични, сърдечни и артралгични симптоми, които са особено характерни за лаймската болест“, подчерта вирусологът.

Заболяването засяга кожата, сърцето, дава неврологични усложнения. Освен това, лаймската болест е по-трудна за диагностика, отколкото за лечение, посочи проф. Георги Попов. „Поставяйки коректно диагнозата, лечението е относително лесно, особено в ранните етапи. Но всяка фаза от лаймската болест е лечима“, увери специалистът.

Източник: zdrave.net

Ако забавянето е до две-три седмици, по време на детската консултация ще разговаряме с родителите, ще ги информираме за възникналия за поредна година проблем и ще отложим за кратко имунизацията на детето. В момента, в който има доставка, ще се направи имунизация, стига детето да е в състояние на абсолютно здраве. Това каза пред Bulgaria ON AIR общопрактикуващият лекар д-р Мирослав Спасов по повод забавянето на доставката на 65 000 дози от шествалентната задължителна ваксина за бебета Хексацима.

Той уточни, че за да се направи ваксина, детето трябва да е в състояние на абсолютно здраве, което означава да няма в момента активна инфекция. „Един обикновен сопол, с какъвто всички сме свикнали, е една инфекция, и прилагайки ваксина на едно такова дете, застрашавам неговото здраве. Една късно поставена ваксина е много по-ефективна от непоставената ваксина“, каза д-р Спасов.

По думите му забавянето на доставките не е рядкост и въпросът вероятно е логистичен. „По-скоро бихме повдигнали въпроса защо за поредна година не се регламентира и не се подобри доставянето на ваксините до кабинетите на общопрактикуващите лекари. Сега трябва да ги вземем от РЗИ и това е загуба на време, която можем да оползотворим в ежедневната ни дейност“, каза д-р Спасов.

По отношение на задължителното явяване на годишен профилактичен преглед общопрактикуващият лекар заяви, че не трябва да се говори за санкции, а за убеждаване.

„Ако хората нямат културата да се погрижат за собственото си здраве, каквито и усилия да положим ние или Министерството, няма да се случат нещата“, каза д-р Спасов и подчерта, че прегледите, организирани от работодателя, не отменят прегледите при личните лекари. „По-добре да има един излишен преглед и да ви кажем, че сте клинично здрав, отколкото да дойдете със сериозно заболяване, което изисква много повече пари за лечение, хоспитализация и дори може да доведе до смърт. Профилактиката е в основата на съвременното здравеопазване“, каза д-р Спасов.

Източник: zdrave.net

Дългият пролетен дъждовен сезон доведе до увеличаване на ниската растителност, което е идеалната среда за кърлежите, както и до места, на които се задържа вода, което пък е идеалното място за развитие на комарите. Очаквахме да има увеличаване на преносимите от тях заболявания и то е факт. Това каза пред Нова телевизия главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

По думите му само за изтеклата седмица има 8 случая на лаймска болест – с 5 повече от предходната, три случая на Марсилска треска и един случай на Ку-треска. „Не са някакви стряскащи цифри, но ако ги сравним с миналата година, има ръст, който е почти двоен”, отбеляза доц. Кунчев.

Той допълни, че със засушаването кърлежите ще отстъпят, защото вече няма добри условия за тях, а ако се прави правилно обработването срещу комари, може да бъде предотвратено и тяхното разпространение.

По думите на доц. Кунчев страната ни е в началото на сезона на Западнонилската треска. В Европа досега има официално регистрирани 5 случая, 3 от които са в Гърция, алармира той. Единият случай е на остров Тасос, другият – в Кавала, а третият – в Кардица. „Болестта се предава чрез ухапвания от комари и следим внимателно обстановката“, каза той.

Главният държавен здравен инспектор обяви, че от гледна точка на вирусите лятото у нас протича сравнително спокойно. В световен мащаб обаче картината била коренно различна. „Само за един месец случаите на холера в света са 57 000. От тях 399 са починалите. Те са пръснати в доста страни – основно в Южна и Югоизточна Африка, Близкия Изток и Азия”, каза доц. Кунчев и подчерта, че личната хигиена е от изключителна важност.

Източник: zdrave.net

Ако обаче имаме ниско кръвно налягане на фона на съпътстващо сърдечно заболяване, израз на сърдечна недостатъчност, вече е проблем, който трябва да се лекува“, каза за „Нощен Хоризонт“ д-р Елена Богушева, кардиолог и управител на медицински център „ИСУЛ“ ООД. Центърът работи със Здравната каса.

„Високото кръвно налягане все по-рано и по-често се диагностицира. Това е вследствие на средата, храненето, токсините около нас, заседналият начин на живот – това са основните фактори за високо кръвно налягане.

Въпреки различните редакции, най-общо през годините се приема, че най-високата горна граница на нормалното кръвно налягане е 140, а долна граница – 90. 120 на 80 е желателната и прицелната, и оптималната. Това зависи от съпътстващите заболявания.

Ако пациентът е с диабет, с преживян инфаркт, с хронично-бъбречно заболяване, целта ни е да бъде не повече от 130 горна граница.

С възрастта тези стойности се променят, след 70 години се допускат по-високи стойности на кръвното налягане. Може да бъде и 150 горна граница и това не се счита за патология.

При високото кръвно налягане има фамилна обремененост, особено при тежките и ранни форми. Но до края на живота си 95 на сто от хората стават хипертоници, изтъкна още д-р Богушева.

По думите й през преходните сезони може да се направи преосмисляне на терапията и промени в нея.

При резки температурни промени кръвното налягане също може да варира – високите температури „смъкват“ кръвното, но всеки пациент би трябвало да знае, че в такива горещи дни трябва да пие вода, да следи по-често кръвното си налягане, особено, ако дозировката на лекарствата е понижена.

При здрави хора един организъм има нужда от 30 милилитра на кг тегло течности. Това е при нормална температура. При всички останали фактори – жега и тежка физическа натовареност,  течностите трябва да се увеличават, най-малко половин – един литър отгоре над препоръчаните да се пие.

„Масово обаче и пациентите, и хората изобщо не пият вода, което е изключително порочна практика, а това е много лесно и така да имаш равновесие на кръвното си, появи д-р Богушева.

Тя предупреди й, че едновременно с това, хората у нас приемат и много сол над необходимото дневно количество. Не трябва да се консумират колбаси, преработени меса, те са отрова за организма, допълни още кардиологът.

„За хипертонична криза говорим при рязко покачване на кръвното значително над обичайното за човека. Нормализирането не трябва да става също рязко, а постепенно до обичайното. Защото това е много рисково особено за мозъчната дейност, изтъкна още д-р Богушева.

Тя предупреди хората да внимават как в домашни условия и без да са специалисти се опитват да понижат повишено кръвно налягане, защото това е добре да стане след лекарско предписание.

Д-р Елена Богушева: 1977 г- завършила Бургаската Английска гимназия;1983 г- завършила Медицина във ВМИ-Варна;1987 г- завършила Клинична ординатора по Вътрешни болести в МА-София;1987 г. -2020 г. -асистент в Кардиологична клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“-София. От 2000 г. досега е кардиолог и управител  в Медицински център „ИСУЛ“ .

Източник: БНР