Генеричната замяна би разрешила до голяма степен проблема с недостига, смята той

„В момента системата разрешава по веригата избрани участници, не всички, да задържат количества, и съответно е доста по-изгодно тези количества да бъдат продадени извън страната, където облагата е доста по-голяма, в сравнение с няколкото процента, които търговецът на едро би получил, в случай че ги реализира в страната“. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на БФС Димитър Маринов. Той бе категоричен, че става въпрос за пари и уточни, че по неофициални данни оборотът от износа на такива лекарствени продукти към този момент надхвърля 300 млн. лв. на година.

По думите му цели аптеки, съответно и техните пациенти, нямат регулярен достъп до избрани лекарствени продукти или им обезпечават количества, които са по-малки, отколкото са нуждите на пациентите, които търсят лекарства в тях.

Той поясни, че една аптека може да има достъп до всевъзможни лекарствени продукти, които са налични в страната, друга пък изобщо да няма достъп до тях.

„Ако ти си част от една вертикална структура, т.е. аптеката е обвързвана със склада, а пък складът може да е обвързван и с производител, имаш доста по-сигурен достъп до лекарствени продукти, което е преразпределение на пазара на търговия на дребно с медикаменти. Другояче казано, някой се възползва от цялото това нещо, с цел да получи предимство на пазара“, коментира още председателят на БФС.

Според Димитър Маринов идеята да се подобрят функционалностите на системата СЕСПА е много добра, защото трябва да се знае във всеки един момент къде са медикаментите в страната и да няма възможност складовете да укриват количества. Също така фармацевтите трябва да имат достъп във всеки един момент до реална информация относно медикаментите, с които складовете разполагат.

По думите му ДДС върху лекарствата също трябва да се намали, защото това ще доведе до намаляване на крайната цена за пациентите.

Председателят на БФС засегна и темата за генеричната замяна. Той бе категоричен, че в голямата си част проблемът с дефицита на лекарства може да бъде преодолян, ако се разреши генерична замяна.

Източник: zdrave.net

Лятото ни предоставя повече време за забавления и пълноценна почивка. Сезонът, който чакаме цяла година обаче поставя на изпитание разширените вени. Отпускарският сезон обостря симптомите на хроничната венозна болест – тежест и напрежение в крайниците, болка, крампи, сърбеж, отоци. Каква е профилактиката, как да облекчим негативното влияние на топлината и да си възвърнем комфорта? Темата коментира в ефира на БНР – Радио Благоевград проф. д-р Веселин Петров, ръководител на клиники по съдова хирургия към болници „Сърце и мозък“ и Националния кардиологичен институт.

„Винаги през пролетно-летния период стартираме разяснителната кампания за вредата от горещото време върху сърдечно-съдовата система и в частност върху венозната система.  Ние трябва да сме подготвени за това и да спазваме някои основни характеристики на заболяванията, които възникват и да се предпазваме от тях.“

По думите на проф. Петров не винаги при тежест в краката в горещото време означава, че човек има разширени вени. „Най-честите оплаквания са тежест, мускулни крампи нощно време, леки отоци. Всеки човек, дори да няма разширени вени, който не е прекарал тромбофлебит или други венозни болести, след 10-12-часов работен ден, особено ако е прав, вечерта има всички тези оплаквания. Именно затова на един последните европейски венозни форуми водещи специалисти в областта взехме решение, че и на практически здрави хора е хубаво да се прави профилактика на тези оплаквания, които водят до доста сериозни увреждания ако не се обърне внимание навреме“.Съдовият хирург поясни, че еднакво зле се отразява върху вените както продължителната правостояща работна поза, така и продължително седене пред компютъра. „Това е и смисълът на нашата кампания, защото по време на всички тези контакти разясняваме на хората, че заседналият начин на живот без никакво движение води до стагнация на кръвта и се получават много често вътрешни съсиреци или т.нар. тромби, които са много опасни. Ето затова през лятото трябва да се хидратира човешкия организъм с повече вода, да се раздвижваме на всеки половин или 1 час. Напоследък с многото пътувания и то повече през лятото, има т.нар. „симптом на пътешественика“ или „болест на пътешественика“. 

Когато човек се качи в автобус или самолет и пътува повече от 7-8 часа в т.нар.принудителна поза, сгъната, без възможност за движение – тогава възникват най-често  опасни тромбози. Освен това хората не пият вода, за да не ползват тоалетна, което допълнително сгъстява кръвта, като прибавим и фактора топлина, който също е много важен в този момент – се получава много често този „симптом на пътешественика“ с развитие на тромбофлебит. Затова съветвам моите пациенти преди пътуване да си вземат лекарства профилактично за разреждане на кръвта и за предпазване на венозната стена, т.нар флеботоници.“

Проф. Веселин Петров бе категоричен, че морската вода влияе изключително добре върху вените. С комплекса от минерали и микроелементи, които влияят много ефективно върху вените, това е своеобразна терапия. Т.нар. таласотерапия, или морска терапия. Директните слънчеви лъчи обаче трябва да се избягват, особено при пациенти с вече налични разширени вени или прекарани венозни заболявания.

Той коментира и модерните подходи при лечение на разширени вени и ефективността им в дългосрочен план. „Повече от 50 метода има при лечение на разширени вени, но остават класически две. Едното е хирургия, при което оперативно се премахва вената и това е с най-добрите дългосрочни резултати, аз съм привърженик на този метод. Защото както се казва има разширена вена – има проблем, няма вена – няма проблем. Докато при съвременните методи, които имат и финансово изражение и интерес от страна на лекаря за извършването им – далечните резултати показват в различен процент – 5-10-15{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от пациентите, които са третирани с новите методи, дават рецидиви, или изцяло се реканализира вената и се връщаме в изходна позиция. Но пък плюсовете на новите методи, а именно лазерна аблация, радиофреквенция и тези нетермални методи с различни видове лепила – те много бързо връщат пациента в строя. Идвате, прави се процедурата, тръгвате си и на другия ден сте на работното си място. Докато операцията има този негатив, че 10-15 дни трябва да се възстановявате“.

Проф. Петров препоръча през лятото да се ползват венотоници, без значение дали са налични разширени вени. Медикаменти, които тонизират венозната стена, стопират до известна степен процеса за разширяване на вените, леките отоци, нощните оплаквания от неспокойни крака с мускулни крампи. От май до октомври трябва да се приемат флеботоници, за да се профилактират вените на краката.

Веднъж годишно – през месеците април и май е препоръчително посещението при съдов лекар, за да се провери състоянието на венозната система.

Източник: БНР

За щастие нашата специалност се феминизира и това е чудесно, казва единствената засега у нас жена – гръден хирург

Д-р Лили Охеда е гръден хирург в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Асистент по гръдна хирургия в Медицинския университет – София.

Завършила е майсторски клас на проф. Диего Гонсалес Ривас, специализира в областта на миниинвазивната хирургия на белия дроб.

Д-р Охеда, Вие сте трето поколение лекар и трето поколение хирург. Предопределен ли бе за Вас изборът на професия и изборът на хирургична специалност, имала ли сте колебания по този път?

Да, аз съм трето поколение лекар, но никой друг от децата на дядо ми, освен баща ми, и никой от моите братя и сестри не избраха тази специалност. Имайки предвид, колко всепоглъщаща е нашата професия, в началото родителите ми бяха твърдо против да се занимавам с медицина (сега, разбира се, са изключително горди!) . От друга страна, аз вярвам в съдбата и смятам, че всеки си има своята мисия в живота и със сигурност не е случайно, че съм потомка на такива чудесни хирурзи. Още като ученичка в 7-ми клас усетих влечение и реших, че ще бъда лекар, затова кандидатствах в езикова гимназия с профил биология и химия.

Впоследствие имах малки колебания дали да не поема по друг път – да стана актриса, защото вече участвах в театралната трупа на моето училище. Но да кажем, че Вселената се намеси и чрез много хора и събития ми подсказа, че моят път са медицината и хирургията.

Как се появи интересът Ви към гръдната хирургия?

Винаги съм била голям привърженик на хирургията, защото смятам, че това е специалността, която най-много помага на хората и лечението е видимо, резултатът се вижда почти веднага. Имах желание да съм хирург, без значение коя хирургия ще упражнявам. Беше логично да запиша пластична хирургия, като моите баща и дядо, но съдбата отново се намеси. Още през първата година от обучението ми в МУ-София, с помощта на майка ми, отидох на стаж в тогавашната Белодробна болница „Св. София“, която днес е част от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, и в която сега работя. Тогава имах удоволствието да се обучавам от прекрасните специалисти по гръдна хирургия, начело с проф. Данаил Петров, който веднага ме покани да се присъединя към екипа му. Разбира се, след дипломирането ми по медицина и полагането на съответните изпити. Още в първият ден на стажа ми, д-р Плочев ми даде шанс да му асистирам и тогава направих първият си шев на кожа. В този момент усетих, че това е моята специалност. Влюбих се в белият дроб – този толкова нежен орган, в екстремността да работиш в гръдния кош – изворът на живот, в това да лекуваш толкова сериозни и тежки заболявания, за които казваме, че са социалнозначими. И така до днес – това е моята голяма любов!

Какво най-много Ви допада в работата Ви като онкохирург, кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате?

Харесвам деликатността на операциите при онкологичните заболявания, особено с новите миниинвазивни технологии. Важно е, че помагаме на толкова много хора в борбата им с тази тежка диагноза. Фрустрира ме невъзможността да диагностицираме рано белодробния карцином и белодробните метастази от други онкологични заболявания. За съжаление белодробният рак е водеща причина за смъртността в България и го откриваме в изключително напреднали стадии – над 80{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} са в III-B и IV-ти стадий в момента на диагностиката, което прави работата ни на практика нискоефективна.

Според Вас предотвратими ли са поне някаква част от случаите на авансирал белодробен рак и на метастатична болест, засягаща белия дроб?

Разбира се! Белодробният карцином и метастазите в белия дроб от тумори в други органи са проблем на световно ниво, за който много държави полагат усилия и се стремят да постигнат по-добри резултати в диагностиката и лечението. Според мен трябва да се вземат работещи модели за превенция, диагностика и терапия на тези заболявания. Необходимо е да се работи в няколко направления – реално обучение на младите за сериозните последствия от тютюнопушенето, опазване на околната среда от замърсявания, психологическа помощ за пушачите за прекратяване на зависимостта от тютюнопушене, скрининг програми за ранно откриване на белодробни лезии, развитие на хирургията и системната терапия – химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, обучение на лекари във водещи световни клиники в лечението на онкологични заболявания.

Какво трябва да се промени, за да станат по-малко случаите на късно диагностициран белодробен рак?

Смятам, че задължително за здравната политика на България е въвеждането на скринингова програма за белодробен карцином, спрямо реално проучване на таргета на тази програма и изхождайки от социално-демографските характеристики на раково болните пациенти. Например нискодозирана компютърна томография като задължително изследване на пациенти над 50 годишна възраст, мъже, пушачи. Повечето държави в Европа вече имат такива програми и то със задоволителни резултати. Друго важно нововъведение би било създаването на клиники за прекратяване на тютюнопушенето с помощта на пулмолози, онколози, онкохирурзи, психолози и психиатри, каквито има в повечето развити страни по света.

Но най-необходимото, което трябва да се промени е отношението на пациентите. Личната безотговорност към собственото здраве е основен проблем в България. Важно е човекът на първо място да се обича, да се грижи за собственото си спокойствие и здраве, да се храни здравословно, да спортува, да избягва употребата на вредни вещества, да умее да си почива, да се радва на живота и при необходимост реално да потърси помощ от специалист, още при първите симптоми на неразположение.

Имате много участия в обучения и научни прояви, кои от тях се оказаха най-полезни за практиката Ви?

Имах удоволствието да се уча и да работя с невероятни професионалисти и в България и в чужбина. Всичко, което съм научила е полезно и ме е изградило като личност, лекар и хирург. Благодарна съм на великия проф. Данаил Петров, че ми даде шанс да стана първата жена гръден хирург у нас – за този век. Благодарна съм на всички хирурзи, които са ми давали операции и са ме учили, особено д-р Плочев и д-р Джамбазов. Имам привилегията да работя с изключителни професионалисти във водеща клиника по гръдна хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, като част от екипа на корифея в хирургията – доц. Георги Янков.

Преди време имах удоволствието да съм част и от екипа на Втора хирургия на Александровска болница, където ми дадоха базисни умения в хирургията и съм благодарна на целия екип. Още през първата си година на специализация моят тогавашен началник проф. Петров ме запозна с удивителния проф. Диего Гонзалес Ривас- бащата на миниинвазивната еднопортова видео-асистирана торакална хирургия, когото следвам неотклонно в множество обучения и курсове – в Ла Коруня, Кеймбридж, Лондон, Букурещ, Португалия. Най-полезният курс, смятам, е последният, от който се върнах преди дни, той се проведе в Шанхай. Бяхме 20 специалисти от цял свят, обучаваше ни лично проф. Ривас в натоварена програма с множество лекции, клинични случаи и операции.

В Шанхай се намира най-големият център по миниинвазивна хирургия в света. В Белодробната болница в Шанхай се извършват около 130-150 операции дневно, всичките с миниинвазивни техники – еднопортова или двупортова видео- или робот-асистирана торакална хирургия.

Хирурзите са на изключително високо ниво. Това със сигурност е най-вълнуващото ми преживяване в професионален аспект досега.

Как виждате професионалното си развитие в една област, която някак по подразбиране си остава поле за изява по-скоро на мъжете – хирурзи?

За щастие, подобно на другите държави в Европа, и нашата специалност се феминизира. Това е чудесно, защото жените също имаме своето място в тази хирургия, имаме какво да дадем на нашите болни.

След мен специалност по гръдна хирургия взеха още няколко прекрасни дами хирурзи от София и Варна, предстои защита на още няколко невероятни хирурзи от София и Пловдив, а вече имаме и няколко специализанти жени и в нашата клиника, които показват много добри умения.

Така че съм горда и щастлива, че имам последователи. С новите миниинвазивни техники, смятам че вроденият финес на жените и вниманието ни към детайла, ще ни направят незаменимо попълнение в тази доскоро чисто мъжка специалност. В професионален план бих желала да мога да помогна на много хора да възстановят здравето си. Мечтая да умея до съвършенство миниинвазивните техники, така че планирам още множество обучения. Мечтая да съм просто удовлетворена от дейността си и да виждам усмихнати пациентите си. Като преподавател в МУ-София мечтая да предам знанията си и да има приемственост на поколенията. Другото не е толкова важно. Доктурантура, доцентура и професура са част от пътя ни, но предполагам нещата ще се случват постепенно и с времето си.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

За съжаление, нямам много свободно време, но аз съм горда майка на прекрасно момиченце – Кристин. Прекарвам почти всяка свободна минута с нея. Имам огромно семейство, което много обичам и правя всичко възможно да съм максимално много време около тях. Обичам да прекарвам време с приятелите си при всяка възможност, също. Обичам да пътувам в България и в чужбина, да чета книги, особено свързани с духовно развитие, да се смея, да танцувам салса…

Кое е любимото Ви време от денонощието, онези часове, които са само за Вас?

Времето само за мен е изключително малко, късно вечерта, когато всички спят. Обичам да взимам топъл душ или вана, да изляза навън да погледам звездите, да благодаря на Бога за чудесния си ден и за всички прекрасни същества в живота ми, да си представя бъдещите си мечти реализирани, после да си направя медитация и да заспя спокойна.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Имам десетки мечти ежедневно и ги реализирам всеки ден. Важно е да мечтаем, така проявяваме и градим живота си. И като човек, и като лекар, за мен най-важно е да бъда полезна, да помагам и да се чувствам радостна и удовлетворена от това. Смятам, че това е почти целият смисъл на съществуването ни. Мечтая винаги да съм обградена от любовта на любимите си хора, да грея от щастие, чувствайки се обичана и ценена.

Мечтая всички да се отнасяме с обич и уважение един към друг, любовта да побеждава страха ежедневно във всеки от нас. Мечтая хората да се грижим за ума, тялото и душата си еднакво. Мечтая за нова система в здравеопазването, за скринингова програма за карцином на белия дроб, множество прекрасни операции на карцином в начален стадий, а някой ден – около пенсионирането ми, да сътворя болница от съвършено нов тип!

Източник: zdrave.net