„Не само в областта на онкологията, но и на други специалности в медицината, и във Великобритания, и в други страни в Европа има едно голямо забавяне в достъпа до специалист, там понякога е трудно пациентът да се види дори с общопрактикуващия си лекар, изчаква дълго време, а когато това стане и той го насочи към специалист, трябва да чака писмо до два месеца, в което да го уведомят за срещата с дадения специалист и дори и този срок може да не се спази и да се удължи, посочи за подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество.
„Ситуацията с достъпа до онколог е не по-различна и понякога изчакването може да е дълго и развитието на болестта да стигне до стадий, в които възможностите за лечение намаляват.
Една от причините за забавянията е липсата на лекари, на медицински специалисти, но специално Великобритания имат възможност да си внесат лекари, по традиция много индийци получават медицинското си образование там и сега започна и едно връщане на лекари, за да може да се попълнят някои от дефицитите. Но и това е трудна задача, защото и индийската популация е огромна и това не е разрешение.
По скоро един от големите проблеми във Великобритания е моделът на здравеопазване, който е Държавна здравна служба. Ние го познаваме този модел от нашето минало. Това бяха нашите регионални поликлиники, градски болници, окръжни болници и това беше системата, която те запазиха и сега им „изиграва лоша шега“.
Искам да обърна внимание, че далеч не само медицинските сестри намаляват като общ брой, но и лекарите, клиничните лаборанти.
Международният съюз за борба с рака излезе със заключение, че едно от големите предизвикателства следващите 4-5 години ще бъде недостигът на лекари.
Тъй като това е една сфера на реализацията, която изисква дълги усилия, тя е доста изтощаваща и в тези бързи времена хората не искат да дадат 20 години от живота си за обучение и квалификация, а пък в останалата част да практикуват, срещайки се с нерадостите и болката на хората. Това донякъде обяснява големият отлив от медицината и проблемите, които ще се задълбочават по отношение на кадрите, изтъкна още проф. Асен Дудов.
„Не съм убеден, че българинът осъзнава и оценява, че има доста по-лесен и бърз достъп до специалист и че, ако днес не може да отиде при най-добрия лекар, това може да стане в рамките на седмица. А ако това не стане, настъпва разправия, която допълнително натоварва колегите, особено, ако са няколко пациенти едновременно, ние разбираме, че те са емоционално натоварени, защото е получена или има съмнения за една тежка диагноза, но и лекарите също са хора!
Няма как да нахокаш някой, да го навикаш, да го заплашваш, знаете, някои ги и бият, но разбира се, по важното е, че българските пациенти получават диагноза и лечение. Това, което е един минус е че, за да се избегнат тези ситуации на хаос и тичане в търсене на едно или друго решение, трябва да има Национални програми, които да търсят болестта рак.
Това означава и скрининг, тоест да има Национални програми за здравите хора, да могат те да се пресяват и то за най-честите локализации по единни за държавата и ЕС методи, в определени центрове, при определени апарати и специалисти, като данните се събират и анализират по определен начин.
Тоест това, което у нас го има като няколко разхвърляни стъпки – изследването на маркера за простатно специфичен антиген за рак на простатата, провеждането на мамографии за рак на гърдата, което не е скрининг – това е профилактика.
За съжаление, ясно и точно трябва да се каже, че скринингови програми за онкологични заболявания у нас няма, което е един огромен срам.
Нашата здравна система е огромен длъжник, защото имаме възможност за скриринг на рак на белия дроб – това е нискодозовата компютърна томография, която може в най-ранен стадий да хване най-честите локализации, но само ако човек доброволно и загрижен за своето здраве сам потърси това изследване, допълни проф. Дудов. И още:
„Рисковите групи за рак на белия дроб са пушачите, те през една-две години трябва да си правят това никодозово образно изследване, като това изследване дава и информация за наличие на туберкулоза. Имаме и 3 D мамография за рак на млечната жлеза, което спомага най-рано да се направи диагностика и много рано да се осъществи нетравматично хирургично лечение, в рамките на кратко време, като в нашата болница въведохме и нова методика за обезболяване, като по време на операцията се не се налага да се подава анестезия с тръба, а по специален начин се прилагат локални обезболяващи процедури, което помага пациентките да са в съзнание, за да не бъдат допълнително обременявани с анестезия, а има хора с много съпътстващи заболявания – сърдечно-съдови, мозъчно-съдови като по този начин се избягва този вид обща упойка, поясни още водещият онколог.
Няколко биомаркери покрива НЗОК у нас – един от тях е при рак на гърдата, той се използва вече от над 15 години, но останалите маркери се заплащат или фармацевтичните фирми, които произвеждат дадения лекарствен продукт, който, за да се разбере дали е подходящ за даден пациент, трябва се приложи биомаркер, или се заплащат от джоба на пациента, изясни проф. Дудов. Той каза ще, че цифрата от 15 млин. лв. за биомаркери, които да се поемат от НЗОК през бюджета за 2025 г. не е посочена от специалистите, а дали те ще стигнат не е ясно. А това, че скоро трябва да имаме бюджет, не означава, че ще имаме реимбурсиране на тези биомаркери, защото специалистите трябва много точно да определят кои биомаркери са необходими да се поемат от обществения фонд.
„Защото понякога би могло да влязат неща, които не винаги са необходими или се правят по-рядко, има биомаркери, които са неотменни например, като при един от основните видове на рака на белия дроб – аденокарцинома. Основното правило е биомаркерите да се назначават от онколог, а не както се случва понякога пациентите да си правят излишни изледвания, в страха си всичко да си пуснат като изследвания.
За нас е най-важно пациентите да си правят редовно профилактичните прегледи, а не да се изоставят, особено ако имат и на-малкото съмнение за рак, да посетят най-близкия Онкологичен център, а не да обикалят десетки различни специалисти, обобщи проф. Асен Дудов за подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост“, медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество. Специализирал е в Saint John’s College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ. Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност.
