Рубрика: Новини
Проф. д-р Венета Божинова, водещ специалист по детска неврология с близо 50-годишен опит, подчертава критичното значение на навременната диагностика за успешното лечение на множествената склероза (МС) в детска възраст. Тя е началник на Клиниката по нервни болести за деца в столичната болница „Св. Наум“ и професор в Медицинския университет – София, с изявен научен интерес към демиелинизиращите и генетичните заболявания.
Въпреки че множествената склероза е по-характерна за възрастните, заболяването може да се отключи и при деца. Статистиката показва, че между 2% и 5% от всички случаи започват преди 18-годишна възраст. Заболяването се среща изключително рядко при деца под 10 години, като засяга еднакво двата пола, но с настъпването на пубертета честотата се увеличава значително, особено сред момичетата, където съотношението достига до 3:1 спрямо момчетата.
Основните симптоми, които изискват повишено внимание от страна на родителите, включват внезапно влошаване на зрението на едното око, нарушено равновесие, залитане, световъртеж или изтръпване на крайниците. При поява на подобни клинични признаци е наложителна незабавна консултация с детски невролог. Диагнозата се поставя чрез високоспециализирано образно изследване – магнитно-резонансна томография (МРТ). При децата МРТ често показва по-голям брой и по-големи по размер лезии в бялото мозъчно вещество, като нерядко се засягат и зрителните нерви. За прецизиране на диагнозата се препоръчва и изследване на гръбначно-мозъчна течност (ликвор).
Според проф. Божинова, пристъпите на болестта при децата са по-чести в сравнение с тези при възрастните пациенти, но за сметка на това възстановяването протича по-бързо. Въпреки че прогресията на заболяването е по-бавна, ранното му начало крие сериозен риск от по-ранна инвалидизация, което прави бързото започване на терапия от ключово значение.
Като основни рискови фактори за развитие на МС при децата специалистите посочват наднорменото телесно тегло при момичетата, прекарана в миналото инфекция с вируса на Епщайн-Бар, както и дефицита на витамин D. Генетичната предразположеност и наличието на автоимунни заболявания в семейството също повишават риска от отключване на болестта.
Съвременното лечение предлага значително по-широки възможности и нови надежди за малките пациенти. Докато в миналото терапията се е основавала предимно на интерферони, днес вече има редица одобрени терапии с доказана ефикасност и безопасност при децата, включително и перорални лекарства. Тези съвременни терапевтични подходи успешно модифицират хода на заболяването, като предотвратяват новите пристъпи и значително забавят неговата прогресия.
