Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да бъдат раздадени през октомври. Кампанията е част от Националния план за борба с рака.

Вместо да търсят личния си лекар за направление и да записват час за АГ преглед, жените между 25 и 65 години ще могат да се тестват самостоятелно за рак на маточната шийка – второто по честота онкозаболяване сред младите жени. Тестът ще се получава от лекар или в регионалната здравна инспекция. Той е ДНК-базиран и може да открие 14 типа HPV вируси, два от които са с висок риск за развитие на рак, обясниха специалисти.

У дома жените ще се тестват чрез вземане на секрет, по разписани инструкции.

Опитът в други държави показва, че провеждането на теста в домашни условия е ефективно, разказа акушер-гинекологът доц. Илия Карагьозов, който е председател на Българската асоциация по онкогинекология.

Другото заболяване, което ще се търси сред здравите хора между 45 и 75-годишна възраст, е ракът на дебелото черво. Заболяването се среща все по-често при хора под 50 години, а у нас се хваща късно, обясни доц. Петко Карагьозов, началник на клиниката по гастроентерология в болница Токуда. Скринингът е двустепенен – започва с домашния тест, който търси скрита кръв в изпражненията.

И при двата вида скрининг пациентът няма да заплаща нито теста, нито обработването му в лаборатория, обясни Илия Тасев, директор на дирекция в здравното министерство.

За кампанията през тази година са предвидени 10 и половина милиона лева. В безплатното тестване могат да участват и здравно неосигурени хора, но диагностиката и лечението ще се заплащат, обясни главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев.

В края на миналата година държавата проведе скрининг за рак на маточната шийка, като до прегледи за 90 хиляди жени стигнаха 17 хиляди. Бяха похарчени 12 милиона лева, от които 2 милиона лева за информационна кампания. Само за излъчването на видеоклип по трите големи телевизии в продължение на 17 дни министерството плати 1 милион лева. Оценката на Илия Тасев днес.

Хоризонтът продължава до края на 2030-а година.

Освен за достойно заплащане на труда им, протестиращите настояват и за осигуряване на последващи курсове, квалификации и специализации за младите лекари.

В програма „Точно днес“ един от организаторите на протеста – Емих Азис, студент четвърти курс по медицина в МУ в Пловдив обясни, че имат подкрепа от синдикалната организация на медиците и участие в протеста са заявили много негови колеги и млади лекари.

Бъдещите медици настояват за достойна работна заплата, отговаряща на висококвалифицирания труд, който всеки един здравен специалист извършва (години основно обучение, последващи курсове, квалификации, специализации), регламентирано работно време, условия на труд, позволяващи адекватна грижа за пациентите и защита на персонала

Бъдещият лекар посочи и основните проблеми в системата, освен несправедливото възнаграждение на труда.

„Средната работна заплата на здравен специалист в България е равна на средната за страната или малко над нея. Средна работна заплата за януари – март 2025 в обществения сектор достига 2 162 лева, а в частния – 1 897 лева.

Средна заплата на млад новозапочващ лекар в държавна/общинска болница – 1998 лв. Средна заплата на медицинска сестра в държавна/общинска болница – 1500 лв.

За да стигне до това да помага на пациентите, всеки здравен специалист преминава през години обучение.

Масово здравните специалисти, за да „заработят адекватно възнаграждение“, са принудени да работят на няколко места, което води до преумора и риск за здравето както на тях самите, така и на пациентите, за които се грижат.

Липсата на кадри, свързана с ниската мотивираност на младите специалисти да се развиват в сферата (отново свързана основно с ниското заплащане) също води до претоварване на системата и кадрите, избрали все пак да работят в полза на здравето на обществото“ коментира Емих Азис.

Преди два дни от Синдиката на българските медицински специалисти също настояха за достойни възнаграждения в размер на 150{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от средната работна заплата и по-добри условия на труд.

Синдикалната организация подкрепя студентския протест, който ще започне по едно и също време в шестте града – 18 часа. В Пловдив протестът е пред паметника на „Съединението“.

Годишната среща на Световната здравна организация започва в Женева. Основният акцент ще бъде поставен върху официалното приемане на  международен договор за пандемиите, което е предвидено за утре, предаде ДПА.

Няколко спорни детайла обаче остават нерешени и се очаква да бъдат договорени отделно следващата година като част от приложение към споразумението. Сред тях, например, е начинът, по който производителите на ваксини ще получават патогени с пандемичен потенциал. Ще трябва да също така да се изясни какво ще получават в замяна държавите, които ги предоставят.

САЩ, които са най-големият дарител, обявиха, че ще напуснат организацията в началото на 2026 г.

В българския парламент от партия „Възраждане“ беше внесена подписка с искане страната ни да напусне СЗО.

В препоръка до Министерството на здравеопазването и Здравната каса институцията на омбудсмана настоява държавата да поеме плащането на биомаркерите за онкоболните.

Поводът е писмо от Фондация „Живот с рак“ за нарушени права на онкоболните до правилна диагностика, което възпрепятства получаването на съвременна медицинска грижа и осигуряването на адекватно и навременно лекарствено лечение.

Главният секретар на омбудсмана Айсун Авджиев настоява да бъде проявено разбиране към пациентите с онкологични заболявания и да не се допуска преграждането на достъпа им до тази важна за тях диагностика, необходима за определянето на най-ефективната и индивидуално съобразена със заболяването на всеки пациент терапия.

Здравната каса ще заплаща по-скъпо дейности, извършвани от личните лекари, а цените на клиничните пътеки в болниците ще останат без промяна. Това е заложено в проекта на анекс към Националния рамков договор, който ще бъде обсъден днес на националния събор на Лекарския съюз.

В документа е предвидено увеличение на сумите, която личните лекари получават ежемесечно за всяко дете в пациентската си листа. С около 15 лева повече ще се заплаща за профилактичен преглед на дете до 7 и над 7 години.

В същото време от профилактиката при жените се предвижда намаление на броя ехографии на гърда с близо 25 хиляди спрямо миналата година. Цената на този преглед ще се вдигне с 5 лева.

По-скъпо ще се плаща и за мамография, като там са заложени 122 хиляди прегледа повече. С 27 хиляди по-малко са планираните цитонамазки при акушеро-гинекологичен преглед.

В болничната помощ обемите при някои от често ползваните клинични пътеки са увеличени, а при други са намалени.

Цените остават същите, в условията на безлимитна дейност, която Касата трябва да заплати.

Цените на клиничните пътеки няма да поскъпват през тази година, предвижда подготвеният анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности.

Документът ще бъде обсъден на предстоящия в събота Събор на Лекарския съюз, а подписването му от съсловната организация и Здравната каса трябва да се случи до края на месеца.

Цените, по които Здравната каса ще плаща на болниците за диагностика и лечение на пациенти, се запазват на нивата си от 2024 г., става ясно от договорения анекс. В същото време обемите на едни от най-използваните пътеки се увеличават. Например за лечението на остра хронична сърдечна недостатъчност са заложени с над 5000 повече хоспитализации. За болни от бронхопневмония приемът в болница се вдига с почти 7000 броя.

Увеличение има при лечение на диабет – от 37 000 на 42 000 хоспитализации. Пътеката за продължително лечение на злокачествени солидни тумори ще бъде с обем от над 107 000 броя.

При някои пътеки обемите са намалени – като нормалното раждане, което се заплаща по-скъпо в сравнение с цезаровото сечение, и като грижите за здраво новородено – с около 450 броя по-малко.

От април миналата година болниците нямат лимити в изпълнението на медицински дейности, заплащани от НЗОК.

Над 140 милиона лева от т.нар. надлимитна дейност бяха прехвърлени като плащане за тази година.