Само с няколко клика в интернет можем да се сдобием с лекарства от различни сайтове или страници в социалните мрежи за продажба на вносни лекарства, най-често от Турция. Описанието приканва клиентите с фрази като „По-ефективни и евтини лекарствени продукти“ или пък „По-достъпни цени на широка гама от лекарствени продукти“. Споменава се, че не всички налични лекарства са предложени в сайта. При запитване за друго лекарство, е посочен телефонен номер за връзка.

Още по-притеснително е, че под постовете има предложения за лекарства, които не би трябвало да се предлагат без рецепта. Изниква и въпросът за съхранението и качеството на предлаганите лекарства. Част от тях трябва да се съхраняват по определен начин и при определена температура, тоест ако не бъдат купени от аптека нямат гаранция за годността им за употреба. Защото според  българското законодателство ауторизация за продажба на лекарствени продукти имат само фармацевтите.

Изпълнителният директор на Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства Боряна Маринкова коментира пред Радио София, че некоректната практика с продажба на лекарства онлайн все повече нараства. Тя подчерта, че лекарства, които са изписани от лекар с рецепта, могат да се продават единствено и само в аптеките.

„Продажбата по интернет на лекарства с рецепта е абсолютно забранена, съгласно българското законодателство и това е в защита на пациентите. Единствените продукти, които могат да се продават онлайн, това са лекарствата без рецепта, хранителните добавки, дерматокозметика“, обясни Боряна Маринкова.

Тя добави, че от продаваните лекарства в интернет, много често има и такива, които не са разрешени за употреба в България.

По думите на председателя на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова, некоректната практика за продажба на лекарства в интернет, може сериозно да застраши здравето на пациентите.

„По-сериозният проблем е продажбата на лекарства с неясен произход, внесени от трети страни, извън Европейския съюз. През 2024/2025 г. КЗП установи нелоялни търговски практики с лекарства от Турция, които не са разрешени за продажба в България“, изтъкна Мария Филипова.

Тя добави, че КЗП регулярно извършва проверки на подобни сайтове. По думите й, освен да не купуваме лекарства онлайн, трябва да бъдем особено внимателни и със закупуването на хранителни продукти, които предлагат чудодеен ефект.

Румен Божилов е посветил живота си на спешната помощ и въвеждането в България на обучението по златния стандарт в поддържането на живота при травми, по който работят спешните служби в цял свят. Съпругата му и синът им също са отдали живота си на спешната помощ. Създаденият от тях център за професионално обучение „Прогрес и знание“ е първият в София, който е лицензиран за обучение на парамедици.

Пред БНР Божилов подчерта, че в центъра вече са обучили над 500 курсисти. Стандартно обучението протича около година, посочи той. По думите му има теоретична и практическа част, след което и практика в реални условия в центровете за спешна медицинска помощ. Накрая се завършва с държавен изпит.

За обучението по златния стандарт Божилов разказа в предаването „Хоризонт до обед“: „Това са доболнични напреднали техники за оказване на първа помощ при травматични пациенти. Това е стандарт, по който се работи в цял свят. Абсолютно всички техники са унифицирани и се работи еднакво във всички звена в сферата на спешната помощ. През 2019 г. успяхме да лицензираме този стандарт за провеждане на обучения. Уникалното е, че изкаралите обучението на този курс могат да работят в цял свят. Работата им, техниката на оказването на първата помощ при травматични пациенти е унифицирана и стандартизирана. Където и да си го изкарал, покажеш ли сертификата – навсякъде работят по един и същи начин. Това е т.нар. надграждащо обучение на всички, които работят в сферата на спешната помощ във всякакви звена“.

По думите му в България няма голям интерес към темата, но навсякъде на Запад е задължително да се работи с този стандарт – при постъпването на работа всички в сферата на спешната помощ трябва да го покрият, а след това се актуализира на 4 години.

Трябва да се подобри достъпа до медицински дейности и здравни грижи. Има истина, че, ако се парират фалшивите хоспитализации, ще има пари за медицински заплати, каза депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването Асена Сербезова в правителството на Кирил Петков, в интервю пред БНР.

„Има редица мерки, които могат да доведат до по-правилно разходване на ресурсите. Има открита съпротива на управляващото мнозинство да се приеме тази реформа – и частните болници да правят обществени поръчки за лекарства. Тя беше приета на първо четене с пропукване в мнозинството, БСП я подкрепиха. Скептичен съм, че бъде прието това на второ четена“, коментира Пандов в предаването „Преди всички“.

Той посочи, че само 150 000 от 6 милиона здравно осигурени ползват мобилното приложение е-здраве. И затова недоумява защо в пленарна зала е отхвърлено предложението за всеки преглед и хоспитализация да се известява пациентът по вайбър или смс от НЗОК.

„Не само за болнично лечение, може да се окаже, че имате сериозно заболяване и сте получавали лекарства. А има такава техническа възможност, защото от 2024 г. НЗОК го прави и известява за тези най-скъпи лекарства, изписани с протокол“, обясни Пандов.

Според него това известяване ще струва около милион на бюджета, но ще се спестят в пъти милиони.

„Бяха отхвърлени предложения, органи на НЗОК да имат достъп до информационните системи да осъществяват контрол на изпълнителите. Проблемите в здравеопазването не са от скоро, системата е без адекватен контрол вече десетки години“, обясни той.

Той смята, че е основателно недоволството за медицинските специалисти за ниското заплащане:

„От 2,6 млрд. лв. през 2022 г. бюджетът е нараснал над 4 млрд. лв., а инфлацията е далеч по-ниска отколкото нарастването бюджета на НЗОК. Клиничните пътеки са се увеличил с около 45{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} . Растат парите за болнична помощ и клинични пътеки, а заплатите на медицинските специалисти не, защото не се управляват добре.“

„От друга страна, изполващите венозни наркотици провеждат и лечение, което обаче по свое желание прекратяват в даден момент. Проблемът е двустранен – те не искат да ходят в болница, от друга страна и лечебните заведения ги отхвърлят. Те са неспокойни там, дори се дрогират там, вследствие на което се нарушават правилата за вътрешния ред…А все още у нас съществува и сегрегацията на тези лица.

Затова по цял свят лечението на тези лица се извършва от специалистите, които работят по метадоновите програми, а не в болница, терапията се осигурява от държавата, но се провежда от психиатрите. Това в България изобщо все още не е факт, изтъкна проф. Антонов.

„Другата група, които са необхванати – това са лишените от свобода. Аз съм посетил 7 – 8 затвора от най-големите в цялата страна. За жалост неправителствените организации вече нямат стимул да ги откриваме и диагностицираме тези лица, защото те трябва да бъдат хоспитализирани за няколко дни. А това изисква да има поне по два екипа от персонала на затвора, за един пациент, с каквито кадри те не разполагат...

И така тези пациенти всъщност ние не ги лекаваме…Когато успяхме с пациентската ораганизация да подготвим около 120 човека, които да започнат лечение по НЗОК, като Дирекцията за лишените от свобода ни съдейства изцяло, дойде проблемът от здравната каса, че тези хора не могат да лежат без надзор в болницата…

От трета страна тези хора имат право да съдят българската държава, че са лишени от лечение, аз знам за поне два такива случая, разказа още проф. Антонов от болница „Иван Рилски“ от столицата.

И така вече никой няма интерес тези лица да бъдат издирвани за диагностика и лечение...

„Наличието на Специализирани центрове, които имат завишени изисквания, за да получи човек терапия, също ограничава потокът на пациентите – така броят на лекуваните в тези центрове е почти константен. Защото според изискванията, тези пациенти трябва да се хоспитализират, както вече обясних, а това има своите правила. Това намалява общата бройка на тези, които могат да бъдат настанени, съгласно изискванията, и които ще получат лечение.

Ние в момента навлизаме там, където беше подценено, че има вирусни хепатити – това е общата популация от населението, от където идват новите случаи.

Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно – това е повече от един човек дневно. Затова успяхме да се преборим и в Наредба 8 за профилактичните прегледи да се включат изследвания за хепатит B и C, което покачи броят на диагностицираните. По линия на НЗОК здравноосигурените имат право на изследване на чернодробния покозател – Alat, който показва дали има увреждане на черния дроб. С този показател се „хващат“ и заболявания като затлъстяването, алкохолизъм, чернодробна цироза.

Ние предлагаме да отпадне биопсията на черен дроб, която е вход за започване на първоначално лечение за хепатит, тя е рискова, но понежа е с висока цена по НЗОК – 2000 лв., все още стои като изискване.

Това, което за нас като Дружество също има смисъл, при първоначално определяне на нивото на вируса, генотипа, тежест на чернодробното увреждане, където се изисква специализираното ехографско изследване, което се прави от специалисти на специални машини, когато се налата оценка на общото състояние на пациента, който често е с придружаващи заболявания, тогава да се настаняват тези пациенти в Специализираните центрове, които са компетентни именно в тази област, заяви проф. Антонов.

По думите, когато се касае за пациенти, вече провеждащи терапия, които се чувстват добре, тогава може това проследяване да бъде чрез амбулаторна процедура, която да е в болниците.

Но на 6 месеца опитен ехографист трябва да преглежда тези пациенти за рак на черния дроб, допълни специалистът.

Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая.

„Необходими са промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.) От Дружеството предлагаме като мерки – провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.).

Личният лекар трябва да знае, след като бъде установен пациентът, че е с хепатит B или C, къде точно да насочи този човек, не просто към гастроентеролог, а към тези 15 – 17 Специализирани центрове за хепатит. Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението, каза още проф. д-р Красимир Антонов.

Защото България разполага с всички утвърдени медикаменти за вирусните хепатити на световно ниво, нашите пациенти получават модерното лечение много по-бързо, отколкото в другите държави, обобщи проф. Красимир Антонов.

На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно покривано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“.

„Този ръст на проведени тестове за вирусни хепатити и липсата на чувствителен ръст на броя на лекуваните пациенти, ние си го обясняваме с липсата на мащабна информационна кампания, че болестта е лечима, че има специализирани центрове, и с това, че все още има стигма и срам, и страх, има дискриминация към пациентите, коментира за БНР Силвана Лесидренска, председател на Сдружение „ХепАктив“.

„От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия.

Необходимо е и да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия, каза още Лесидренска.

Силвана Лесидренска също подкрепи тезата, че е необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години.