От следващия месец на територията на област Кърджали вече ще работят 5 ТЕЛК комисии. Освен двете в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали, ще документи за издаване на ТЕЛК решения ще обработват и създадените в общинските болници в Момчилград, Крумовград и Ардино през 2024 г. , но неработещи до сега, каза в ефира на радио Кърджали директорът на РЗИ – д-р Виктор Кирчев.

В момента лекарите от трите комисии в общинските болници в Момчилград, Крумовград и Ардино са подали документи, за да бъдат регистрирани като лекари, работещи в ТЕЛК комисии.

След това те ще преминат обучение и тест, за да получат правото да работят, поясни д-р Кирчев.

По думите му проблемът със забавените решения е натрупан от години.

Освен това трудно се намират и лекари, желаещи да работят в ТЕЛК комисии, заради напреднала възраст или пък липса на време, добави директорът на РЗИ – Кърджали.

Но, според него в момента се работи усилено проблемът да бъде решен.

Д-р Кирчев поясни, че в тези комисии не само се издават нови решения, но се разглеждат и такива, които са върнати за обжалване, също и пациентите с изтекъл срок на решения.

Предимството сега е в електронният начин на работа т.е. без присъствието на пациента. Лекарите разглеждат експертизите, издадени от лекари-специалисти и могат да дадат своята оценка за процента инвалидност, без реалното присъствие на човек, разясни д-р Виктор Кирчев.

До спешните разговори с ръководствата на болниците в Момчилград, Крумовград и Ардино се стигна след като през миналата седмица бяха изнесени данни от министъра на здравеопазването в отговор на въпрос на депутати от ДПС – Ново начало, че най-много забавени ТЕЛК решения има в област Кърджали. Над 5000 души чакат да им бъде отпусната пенсия по инвалидност, стана ясно от думите на доц. Силви Кирилов.

В отговор на въпрос как върви ваксинацията срещу HPV на момчета и момичета от 10 до 14 години, директорът на РЗИ – Кърджали отговори, че интересът към тях не е голям, въпреки разяснителната кампания и това, че са безплатни.

За миналата година са ваксинирани 105 момчета и момичета. От началото на тази до момента – едва 42 деца.

HPV е вирус, който се предава основно по полов път и може да причини ракови изменения, затова и тази ваксина е важна за здравето и живота на подрастващите.

Според д-р Виктор Кирчев има насаден страх у хората още от времето на Ковид пандемията и това е причината за слабия интерес и към ваксината срещу човешкия папилома вирус.

„Инсултите у нас намаляват като брой, но все пак в ЕС сме на едно от последните места по отношение на диагностика, навременно лечение и рехабилитация“

Разговор с проф. Елисавета Наумова, ръководител на специализираната клиника в Александровска болница. Опитният имунолог разказа за необятната наука и практика в областта на клиничната имунология, за постиженията в лечението на редки и автоимунни болести. Говорихме и за работата на клетъчната банка, частично и за правилата за донорство на клетки и тъкани.

Основните акценти обаче поставихме върху т.нар. имунодефицити. Те биват класифицирани на първични и вторични, като пряко отражение върху тях имат фактори като наследствеността и придобитите негативи, свързани със здравето. Проф. Наумова отговори и на редица слушателски въпроси, като, освен лекарските и чисто медицински практики, тя се аргументира и с житейски правила и норми на поведение и начин на живот. Например – прекаленият стрес, липсата на двигателни умения и умерени спортни натоварвания, водят до прекалено отслабване на имунната система.

Дълги години проф. Елисавета Наумова успешно ръководи Клиниката по клинична имунология с тъканна банка, като постиженията ѝ на учен, изследовател и преподавател, заедно с целия екип, са достигнали до различни интересни факти и неизвестни особености на имунната система. Чисто понятийно отговорихме и на въпросите за всеизвестния имунен отговор, който до голяма степен обуславя защитните механизми на организма.

Акцент в седмичното издание „За здравето“ бе и изучаването на различните механизми в имунологията и тяхното пряко отношение към общественото здраве. А по отношение на първичните имунодефицити, проф. Наумова препоръча по-широко прилагане на всякакви диагностични методи по време на бременността. Именно в този период от съзряването на плода могат да бъдат „уловени“ определени аномалии, свързани с намален или нарушен имунитет.

В заключителните минути от нашата здравна съботна среща говорихме и за собствената ни отговорност в изграждането и поддържането на оптимална имунна система. Подчертахме, че трябва да сме особено внимателни при прием на т.нар. хранителни добавки и да се съветваме задължително с лекар преди това. Обещахме си и по-често да обсъждаме в ефир тези особено важни и не дотам пълноценно изучени механизми на имунитета.

Ако ръководителите на здравните власти идват и си отиват, политиците и те идват и си отиват, ние сме тук, за да продължим. България влиза в еврозоната и българските пациенти са европейски пациенти. Влезе в сила и директива за онколекарствата. Защо българските онкопациенти са дискриминиране от собствените ни здравни власти? Това попита д-р Антоанета Тончева, молекулярен биолог и генетик, от Сдружение „Мостове“ в интервю пред БНР.

„Ние водим битки на няколко фронта, защото почти няма българско семейство без онкопациент. Ние с подкрепата на неправителствени организации се преборихме за осигуряване на медицински храни на пациенти, за да не губят килограми и да провеждат терапии“, припомни тя.

В предаването „Нещо повече“ д-р Тончева коментира колко е необходима молекулярната биомаркерна дианостика за назначаване на адекватно лечение на онкологично болни пациенти и защо това генетично изследване не се поема от държавата.

В момента в МЗ се създава работна група, която трябва да направи анализ. Големи пациентски организации са изпратили писмо до МЗ техни генетици и специалисти да бъдат включени в тази работна група. „Повече седмица нямаме отговор от МЗ“, каза д-р Тончева.

Тя обясни, че туморната молекулярна диагностика е жизнено важна, защото чрез биомаркерите се откриват генетичните дефекти и се назначава индивидуално лечение.

У нас тази диагностика не се поема от НЗОК, а само за деца:

„Говорим за персонализирана медицина. Прогнозните изчисления касаят трите вида рак – на гърдата, на бял дроб и дебело черво, и за 30 000 пациенти са необходими около 25 млн. лв. Обаче има чести видове рак с редки мутации и тези хора също са осигурени. Това не е копане на нива, както бе определено от БЛС, а е високоспециализирана дейност.“

Цените за високоспециализираното изследване, което открива дефекти в 320 гени, достигат до 10 000 лв.

„Аз съм плащала за себе си между 200 и 300 лв. за единични гени  и за генетичен панел, около 40 мутации, около 2100 лв. Но кой редови пациент може да си позволи това“, каза Антоанета Тончева.

Тя посочи, че в Германия това се поема от Здравния фонд, лекарят попълва документите и до 2 – 3 седмици излизат резултатите от изследванията.

„И на база на това мултидисциплинарният екип назначава терапия, която се покрива от Здравния фонд“, допълни генетикът.

А 30 000 онкопациенти са подадени от онколозите, „защото ние нямаме раков регистър, той е съсипан, нищо не се прави“.